« Потъват кредити за 300 млн. лева | Начало | Грийнспан предрече срив на британския пазар »
Трафикът на хора – източник на мръсни пари и доходен бизнес
Лидия Велинова
Криминалния преход към демократични процеси в България, превърнал се в уродлив неокапитализъм е израз на откровен цинизъм. Липсата на държавност и слаба координация между отделните вътрешни ведомства, доведе до трафика на хора. Този вид трафик редом с наркоразпределението е проникнал в структурите на обществото.
Международния трафик на жива плът работи по октоподна схема, която омотава в мрежите невинни жертви . Момичета на по 15-18 години и млади жени биват подлагани на сексуално-психологическа експлоатация – категорично го твърдят служители от МВР, МВНР, МТПС и МОН. Всички тези държавни институции оказват помощ и съдействие на пострадали и попаднали в клопките на веригата наречена трафик на хора.
Изнасянето на хора през граница с цел търговия, е злоупотреба с личността на индивида. То се оказа основен източник на мръсно придобити пари и печеливш бизнес. Търговията е приоритет на организирани криминални групи, които се ръководят от лица с полицейски досиета, с висящи дела и присъди.
Факт е, че този вид криминално явление е най–негативната форма на миграция, реализирана от хора усвоили механизмите във въвличане и трафик.
Продаването и препродаването на жени и момичета има глобален обхват, свързан с придвижването на “екскурзианти” през граница или в пределите на едно държава с цел използуване и пренебрежение на човешки права. Емигрантите, попаднали в такива кризисни ситуации, стават жертви на икономическо изнудване и незачитане на авторитета.
Досега разкритите канали на трафик за хора показват, че трафикантите намират момичета с вече уговорени тарифи за “доставакта” им, по предварително набелязани преди това места. Тяхното истинско намерение е да ги пласират на чужди работодатели и да получат съответното заплащане за “услугата”. Основното и водещото в упражнявания от наркотрафикантите бизнес, т.нар. „трафик на хора” е тарифата за бройка. Грубо звучи, но не и за тези, които печелят от тази незаконна дейност.
„Плячките” се търсят в кафенета, барове, клубове и дискотеки. Най-лесно податливи и манипулируеми са непълнолетни, които имат проблем в семейството и училището. Те лесно биват предразположени към разговори, предлагайки им помощ, пари и начин да избягат временно от затрудненията и проблемите. Веднъж научили се да хващат жертвите с ласкави думи за светло бъдеще в чужбина и големи пари, трафикантите успешно намират нови жертви и потърпевши.
Доверчивостта и безрезервното откриване на проблемите на бъдещите жертви, пречат да видят действителността, която ги застрашава. С готовност се предлага безпроблемно пътуване по всички краища на света, дори има стопроцентова гаранция за устройване на работа. По-този начин лесно и бързо момичетата сами попадат в лапите на трафик-схемите, в които те са главно действащи лица. Мошениците без свян прибягват към фалшиви покани за гостуване в чужбина, фактивни обещания, нямащи нищо общо с истината.
При очевидната действителност, с която скоро се срещат жертвите, момичетата не знаят какво да направят и без възражения вършат нещата, които се искат от тях. Примерите са десетки.
“….Наричахме я Кошутата, защото имаше големи очи и играеше грациозно гимнастика. Всички я обичахме, щеше да учи хореография в София. Не зная защо майка й ми каза преди време, че заминава за Италия да танцува в някакъв клуб. От тогава до днес от нея вест няма…”
Жените попаднали в трафик, след като биват наети на работа в чужбина от не лицензирани посреднически фирми и агенции със сключени договори, и попадат в пълна нелегалност. Документите, с които са започнали работа, по-късно се оказват фалшиви, на хората уредили “фалшивата” работа взимат процент от жертвата. За трафикантите хората са вид стока, която носи много пари, крие малки рискове и лесно се котира на пазара.
Атмосферата на сигурност, внушена от трафикантите се пропуква още по време на пътуването – момичетата се оказват с фалшиви лични документи. Те се легитимират с чужди имена и са принудени незаконно да преминат границата. Документите на жертвите се взимат веднага след напускане на България, или при пристигането в чуждата страна. Всичко това поражда предпоставки за незащитеност и уязвимост. Разбирайки, че са нарушили чуждите закони, по неволя жените разчитат на трафикантите. Те сменят поведението си с психически заплахи и физическо насилие.
“След като пристигнах, веднага ми беше заявено, че няма да бъда барманка, налагало се временно да изляза на улицата…”
Трафикантите не позволяват жертвите да излизат и да се движат свободно, принуждават ги да взимат наркотици и опиати. Подложени са на постоянно наблюдение и строг контрол. ” Беше кошмар. Стояхме заключени, наказваха ни и ни връзваха. Нямахме никаква светилна, само когато ни местеха от едно място на друго, виждахме дали е вечер или ден…”
Веднъж ”купени” от собствениците, момичета застават на магистралата, за да могат да изплатят сумата, за която са били продадени. След издължаването на откупа те продължават същата работа, срещу минимален процент за тях. Момичетата са длъжни да изпълняват нарежданията на сутенъорите , в противен случай ги очаква психическия тормоз.
Трафикантите са не само българи, те са същите чужденци, които са купили “стоката”. Хората вписващи се в графата трафикант умеят да убеждават. Често това са близки на жертвите, подържали преди това по-особени отношения. Трафикантите са добри познавачи на чуждия трудов пазар, имат бизнес партнъори и приятели зад граница.
България е член на ЕС, това не пречи трафика на хора да се развива и да продължават да попадат в октопода на трафика момичета и жени, изпаднали в немилост или обременени от проблеми.
По темата:
Коментирай
You must be logged in to post a comment.

