« | Начало | »

Черни пари за бели дни като през (след) комунизма или нейсе есе по икономика

Вещата наблюдателката на родната ни икономика, Мария Василева от Медиапул, публикува кратка статия озаглавена: Българите продължават да се надяват, че левът ще се обезцени. В резюме, статията предава информация за изкуствено насърчено увеличаване на тегленето на кредити в България в последното тримесечие на 2007. А вестник КЛАСА писа точно обраното: Спад на ипотечните заеми през декември

От къде идва глада за кредити? От глада на народа, разбира се. Когато народа е сит, защо му е кредит?

А защо народът е гладен? Защото икономиката ни има почти нулев растеж по международните стандарти.

А защо е така? Защото когато икономиката не произвежда нищо, тя не расте. Правилният въпрос е кому е изгодно икономиката да не произвежда нищо (освен само за него). Отговорът на този въпрос посочва кой държи народа гладен. А, гладен народ кредит сънува.

И както статията правилно отбелязва, народните тарикати си мислят така : „Тази година тегля 100,000 лева, догодина лева ще падне, а след две години ще връщам много по-малко от колкото съм взел на кредит” – да речем 88,000 вместо 100,000 при ръст на инфлацията около 12%.

Tози урок беше нагледно предаден с раздаването на кредити (на определени хора) през началото на прехода и изгърмя като български бушон (какъвто си беше) през 1997, когато световните пазари взеха да се замислят какво става на изток от Прага. По него време се изпраха доста „народни пари”, угоиха се доста гуши (че и наследниците им), зароди се върхушката и започна олигофренската оргия с България, организирана от олигархичните останки на остаряващите и омаломощаващи олигарси на опресията. Много от тях вече преминаха. Кой в чужбина, кой в отвъдното – за момента без съд. Да видим на другия свят.

Но на този свят парите преминаха от където трябва към когото трябва, поизпраха се през една две валути за да не личи по тях кръвта и потта на народа. Даже смениха картинките на народния труд по тях (гроздоберката от двулевката, златни пясъци от петолевката, химическия завод на десетолевката, ТЕЦ Марица изток на двайсетолевката и виновника на по-едрите пари) за да не се помни от къде са дошли. Пито – платено.

След това вече „на чисто” се реинвестираха където може (и където не може) и се прибраха на скътано. Нали синът трябва да учи в Америка за да стане бизнесмен (като тати), дъщерята да е моден модел и да ходи на почивка на Хавай, а жената да кара новото М6 (че и на любовницата едно за да не се сърди)? Шурея трябва да отваря магазин, къщата на село трябва да се построи отново, офиса да се разшири, S-класата да се сменя, луксоз и туй нататък. Всичко с пари става. Черни пари за бели дни.

Защо тънката тактика от 1997 няма да проработи този път (без да се задълбочавам в кредити, главници и погасяне на кредити)?

1. Международен валутен борд съставен от световни банки ръководени от дългогодишни и дълбоководни финансови акули, няма никога да позволи парите кредитирани на България за прехода да се изперат по каквито и да е схеми. За тях е повече от ясна родната ни българската икономика, представена на новата ни (също родна и българска) борса от няма и половин милиард (в левове). И а сме гъкнали, а са ни бастисала барабар с борсата.

2. (Второ) Самите принципи на капитализма не позволяват играта от 1997, защото там важи закона: Каквото повикало, такова се обадило. Или както би казал Паисий: „Абе льльо наш роден и селски балкански, ами нали като се усетят господата Йоан, Йохан, Джон, Жан и др., че бай Иван от Горниванско живее на кредит в България заедно с няколко десетки други гратис-кредитори, нали ще ударят санкции чрез борда. Нали след това за да избие правителството ще повиши данъците. А кой ще ги плаща? Кой друг освен бай Иван?

3. Евро, евро, евро. Еврото вода не става. Нали ако нашия лев се обезцени, някой ще трябва да налее в него за да покрие загубите когато еврото започне да го заменя през 2010. Или си мислите че Европа е толкоз проста да ни смени евро за левче точно, когато левчето 5 пари не струва?

Номера от 1997ма дето долара ще стане 3,000 български златни лева никоя международна банка няма да го позволи. И докато бай Иван живее на кредит, някой ще плати масрафа? Кой? Дали няма да е бай Иван.

Няма да е. Но ще е синът му, който от няколко години живее в Младост 10 и чийто наем за гарсониерата е нараснал минимум три пъти. Ще плаща внучка му, която от няма и къде прекъсна международен туризъм в Софийския, замина за Италия да става модел и в момента проституира по калните улуци на Неапол за да може да преживява. Ще плаща снаха му, която чисти къщи в Лисабон и от 6 години не е виждала мъжа си, който след като му биха черен печат в Мюнхен, замина нелегално за Торонто, където боядисва къщи. Ще плаща и дъщеря му, секретарка обслужваща шефа в регионалния отдел на новата търговска къща на 2СиВ, и другата му дъщеря, която работи на две смени в магазина на шурея за да се издържа като студентка в Свободния.

Всички те, и милиони други българи, ще плащат кредита на бай Иван и такива като него. Но бай Иван няма да плаща, когато лева се обезцени. Нейсе, есе по икономика.


Публикувано на 8 януари, 2008 в 7:24 am | България, кредити, мръсни пари
12345 (6 гласа, средно: 4,83 от 5)
Loading...

2 коментара за “Черни пари за бели дни като през (след) комунизма или нейсе есе по икономика”

  1. tsvetan написа:

    чудя се, къде са отворковците дето драскат по другите теми. Защо никой не коментира чистите истини на статията. Темата е доста актуална и ще става все по-болезнена за хората в БГ-то. Не знам дали си заслужава изобщо минфин да се занимава с българската псевдо-икономика, но би било интересна дискусия.

  2. MinFin написа:

    Повече от ясно е, че статията е бегъл шарж осмиващ положението в България. Но, много хора нямат дори толкова мозък, че да разберат жестоката истина за ограбването на България, която стои зад смешните думи и алегории. Именно за това са обречени да се самоосмиват.

Коментирай

You must be logged in to post a comment.