« Икономиката всичко друго, но вече не и плавна | Начало | Белите полета на ГУГЪЛ »

Реална оценка на българската икономика: S&P places Bulgaria rating on negative watch

Ето една РЕАЛНА оценка на българската икономика. Пускам го на английски за да го прочетете от източника. По-долу има и що-годе българската версия на Медияпул.

S&P places Bulgaria rating on negative watch | Thu Oct 23, 2008 11:44am EDT

NEW YORK, Oct 23 (Reuters) – Standard & Poor’s on Thursday placed Bulgaria’s credit rating of “BBB+/A-2″ foreign and local currency sovereign debt on CreditWatch negative on concerns over the country’s heightened external vulnerabilities.

“Bulgaria’s economy had been overheating when it entered the current period of credit market turmoil. In the eight months through to August, the country’s current account deficit reached 14 percent of GDP,” S&P said in a statement.

Foreign direct investment, which in 2007 fully covered the current account deficit, is declining as the property and construction sectors suffer.

Bulgaria’s financial system is dominated by foreign banks, and given the current market conditions, some of the banks may be reluctant to add to their existing cross-border exposure, leading to a slowdown in credit growth.

In August, inflation was running 11 percent year-on-year, and domestic claims on the non-government sector grew 48.3 percent year-on-year, while current account receipts do not match gross external financing needs.

“We expect the general government surplus to exceed 3.5 percent of GDP in 2008, general government debt to reach 15 percent of GDP, and liquid fiscal assets to rise to around 17 percent of GDP,” S&P said.

“A resolution of the CreditWatch action is likely this month pending further information from the sovereign regarding its response to the intensifying pressures resulting from external imbalances,” the agency added.

SOURCE: http://www.reuters.com/article/marketsNews/idUSN2330020920081023

“Стандарт енд Пуърс” се готви да свали рейтинга на България
Ще се плаща цената на корумпирана и некомпетентна политика
http://mediapool.bg/show/?storyid=145034&srcpos=11
24 Октомври 2008

“Българската икономика вече прегряваше, когато навлезе в сегашния период на нестабилни кредитни пазари и сега е изправена пред риска от внезапен спад на външното финансиране.” Това посочва рейтинговата агенция “Стандарт енд Пуърс” по повод решението си, обявено късно в четвъртък да започне ревизия на оценката си на рейтинга BBB+/A-2 по външните и вътрешните задължения на България с идея той да бъде понижен.
В първите осем месеца на тази година дефицитът по текущата сметка на страната достигна 14% от БВП. Преките чужди инвестиции, които през 2007 г. го покриваха напълно, намаляват, докато имотният и строителният сектор изпитват трудности, посочва “Стандарт енд Пуърс”, цитирана от Ройтерс.

Отбелязва се, че българската финансова система е доминирана от чужди банки и като се имат предвид сегашните пазарни условия, някои някои от тях може да не желаят да увеличат експозицията си в чужбина, което ще доведе до забавяне на кредитния ръст в България.

Очаква се “Стандарт енд Пуърс” още този месец да вземе решение за ревизия на рейтинга на България , предвид допълнителната информация от страната във връзка с отговора й на засилващия се натиск в резултат на външни дисбаланси, добавя агенцията.

Тъй като валутният борд в България ограничава възможностите за гъвкава монетарна политика, при намаляване на външното финансиране сривът в производството ще бъде далеч по-осезаем, посочва “Стандарт енд Пуърс”.

В същото време британското списание “Икономист”, цитирано от БТА, посочва, че вероятно България и Румъния – двете най-бедни нови членки на ЕС – са най-уязвими на финансовата криза.

Засега растежът в двете страни остава стабилен. Но неравновесието е поразително: дефицитът по текущата сметка на България през тази година вероятно ще бъде 24 процента, отбелязва “Икономист”. Въпросът е колко външна помощ ще получат двете страни. За разлика от балтийските държави, които са добре защитени, ентусиазмът да се спасява България вероятно ще е по-малък, заради неуспеха на властите в София да спазят ангажимента да се справят с организираната престъпност и корупцията.

Това е и по-големият проблем на Източна Европа – не толкова финансовите колебания и слабости, а корумпираната и некомпетентна политика. Лидерите там изпитват трудности да управляват ефективно дори в добри времена. Какво ще стане, ако чуждите инвеститори се стиснат, а растежът се забави или спре, пита “Икономист” в статия, озаглавена “Кой е следващият”.

Посочва се, че страни като бившите комунистически в Източна Европа са изложени на особено голям риск при финансови сътресения. Първо, защото растящите чуждестранни инвестиции означават голям дефицит по текущата сметка. Второ, защото е малко вероятно техните централни банки и правителства да успеят да осигурят финансовите “муниции”, които се използват във войната с финансовата криза на Запад. В най-добрия случай регионът ще понесе нови шокове, които ще се нуждаят от външна помощ от кредитори като МВФ. В най-лошия някои страни ще са изправени пред преструктуриране на дълга, срив на местната валута и депресия, което предвещава и политически хаос.

Като припомня впечатляващите резултати на Източна Европа в опитите след 1989 г. да се достигне икономическото равнище на западната част на континента, списанието прогнозира, че следващите няколко години ще бъдат много по-трудни.

Евентуална тежка рецесия може да разкрие цената на забавените реформи в предишните години. В повечето бивши комунистически страни усилията да се изпълнят изискванията на ЕС и НАТО бяха висока летва от гледна точка на политически ангажимент за добро управление и разумна икономическа политика. Оттогава подходът на тези страни е да се облегнат и да се наслаждават на хубавото
време – евтино кредитиране, високи чуждестранни инвестиции, растящи приходи от данъци и по-висок стандарт. Политическият натиск за трудни решения беше минимален, отбелязва списанието, цитирано от БТА.

Сега повече от всякога страните в региона трябва да вземат тежки, но спешни политически решения, като реформа на публичните финанси, особено пенсиите; повишаване участието на пазара на труд, особено като се намали броят на ранно пенсионираните; и подобряване на производителността, като се модернизира образованието, което все още е ограничено от бюрокрацията от комунистическата епоха. Шансовете за подобен голям тласък на реформите обаче изглеждат мижави, отбелязва “Икономист”.

За страните, на които е казвано, че приватизацията, либерализацията и балансираните бюджети са сигурен път към спасението, сегашните времена са объркващи. Това води, според българския политолог Иван Кръстев, до “разпадане на представата кое е нормалното”. Една грешна представа за сигурност може да е по-лоша дори от неяснота, смята “Икономист”. Идните години ще бъдат голям тест за демокрацията и спазването на закона в държавите от региона, смята наблюдател на Източна Европа в Брюксел.

По темата:

• Списък на милионерите в България
• Кибер понеделник (Cyber Monday): Между мита и реалността
• Черен петък
• Доналд Тръмп продаде имението си в Калифорния на загуба
• ЯR

2 коментара за “Реална оценка на българската икономика: S&P places Bulgaria rating on negative watch”

1. Четящ написа:
   октомври 28th, 2008 at 16:54

   Чух по една медия за този анализ. За съжаление такава е ралността, докато тук управляващите ни уверяват, че щели да пдат цените, да благоденстваме от кризата и да не усетим нищо. А най-страшното е, че не се взимат решения за овладяване на ситуацията.

2. Анонимен написа:
   ноември 10th, 2008 at 18:16

   Сега, 17 дни след този прословут анализ, значително по-лесно се забелязват някои негови особености. Много характерни такива дребни подробности от пейзажа.

   Първо, правилно ФБР на САЩ задълба в може би твърде интимните отношения на някои рейтингови агенции с т. нар. “световни инвестиционни банки” и започна да изравя по-интересни имейли, отколкото може би изобщо някога са изравяли детективите, водещи телевизионното шоу “Прелюбодейци”, което се появи (отдавна вече) и по един български тв-канал. Анализите им някак твърде лесно и изведнъж се обърнаха към Източна Европа, а в частност и към Румъния и България – точно в момента, в който стана пределно ясно, че всъщност ситуацията в САЩ и в Западна Европа здраво, ама много здраво е оплескана. На мен лично не ми се вижда сериозно да се занимаваш с песимистични прогнози за нашите две страни, а и за повечето държави в Източна Европа, където в най-добрия случай нито обемите на борсовата търговия, нито състоянието на публичните компании, нито размерите на инвестициите, нито зрелостта на финансовия инструментариум, с който реално си служат икономически активните “играчи”, нито какъвто и да било друг фактор представляват някаква по-значима величина.

   И всъщност даже ми се струва леко комично да обсъждаме величината на дефицита по текущата сметка на България, достигнал за първите 8 месеца на годината 14% от GDP. В момента например е доста по-интересен фактът, че новоизбраният президент на САЩ Барак Обама, когато влезе в Овалния кабинет на 20 януари 2009 г. – дотогава, както самият той заяви тези дни, “САЩ имат един-единствен президент: Джордж Буш” – ще намери очаквания за федерален бюджетен дефицит на САЩ в размер над 1 трилион и 150 млрд. US$. Което (ако разбира се финансовите експерти, които публикуват подобни данни, не са законспирирани агенти на Иран, работещи с дезинформационни цели), представлява доста тревожните 70% от GDP. Виж ти какво става, почти както гласи рекламен слоган от една наша TV.

   Колкото до “Икономист”, би било интересно да научим например дали известното списание, ако все още е същото издание, което уважавахме преди 10 -15 години, няма и не е имало някакви активности в България, които да са оставили известни негативни впечатления – включително за корупция и т. н. Иначе изглежда леко странно, че допреди 1 – 2 години корупция нямаше, макар ние да виждахме нещо друго, а сега проима, макар ние да не виждаме промяна. Във всеки случай, никой сериозен човек у нас не може да прояви разбиране към възгледа, че при жестокия срив и криза в България в годините 1996 – 1997 г., когато фалираха 16+ банки и мътната вълна на хиперинфлацията отнесе спестяванията на милиони българи и акумулираните средства на хиляди компании, е нямало корупция и организирана престъпност, пък сега тя изведнъж се появила… На всичкото отгоре, в действията на някои банки тогава в България и други банки сега на Запад забелязваме някакво изключително странно сходство!

   Апропо, дали на Запад да не се въведе типично нашенското (позабравено) понятие “кредитен милионер”? Някои шефове на банки в крайно затруднение – т.е., по честно казано, вече обявили фалит по изгодния начин от чл. 11, които напоследък (например в САЩ или в Япония) си писаха рекордни премии, може би заслужават такова високо звание.

   Така че тези анализи засега само помогнаха на нашите политици – и от 3-те управляващи партии, и от най-гласовитите им опоненти, да спечелят актив пред избирателите, като предлагат “пакети от мерки”, “многоточкови програми” и т. н. Какво “голямо” значение има всичко това личи обаче от факта, че “големите” от ЕС преди да заминат за поредната среща по върховете в САЩ, благосклонно изслушаха предложенията на “малките” и обещаха да ги имат предвид, един вид. Но нека не се съмняваме, че ще ги имат… доколкото им остане време и за това.

   Общо взето, “анализите” от тоя тип оставят преди всичко впечатлението, че зад предупрежденията към страни като България или Румъния и т. н. се крие нещо много по-сериозно… И то не е отправено към нас.

   Но, казват, тя кризата вече влияе върху пазара на недвижимости, върху строителния сектор и т. н. Хайде бе! Кризата ли, или неоспоримите факти, които доказват многократното “раздуване” на цените на недвижими имоти особено в столицата и по Черноморието, където те буквално галопираха все нагоре от 1997 – 1998 г. досега? При това най-често без връзка с реалните качества на обектите. Ами то, както знае всеки, един балон колкото повече се надува, толкова по-сигурно е, че ще се спука. А състоянието на пазара на недвижимите имоти (нека не коментираме с какви инвестиции са правени и още се правят) неминуемо се отразява на строителния пазар. Който, на свой ред, у нас също е хипер-разглезен от неописуемото свръхзастрояване на някои курортни региони и жилищни квартали. Е, сега ще се свие – и какво? Не е ли нормално?

   Така че не бих се страхувал особено на този етап от кризата, поне докато сме във валутен борд и сме страна членка на ЕС. Но сериозно бих се разтревожил, ако бях активен на финансовия пазар в САЩ, Западна Европа, Централна Европа и на някои други места. Или ако живеех в някои малки съседни държави на Балканите, за които икономическата сигурност е проблематична винаги.

Коментирай

You must be logged in to post a comment.