« | Начало | »

Single Scull или за първата любов

Лондон. Темза. Към седем сутринта. Точно когато започва да светлее. Чаша Ърл Грей за отскок …

От няколко дни се върнах при първата си английска любов – гребането (да не се бърка с друг термин за любов, който му римува). Почти десет години минаха от както съм хващал гребло, но то е като колелото – не се забравя. И най-якото е, че го правя не заради някаква новогодишна резолюция. И не дори защото е полезно за здравето. А просто защото е супер кеф. 

Тласък след тласък лодката се врязва в ледените води приличащи повече на студено стъкло от колкото на река. Тихият вятър гали леко брадясалите страни на лицето. Мускулите се напрягат отново в обратния тласък на водата. И очите се затварят в странната наслада на болката, която не боли. Истинския гребец няма нужда да гледа. Той усеща посоката по мириса на реката. 

От офиса на Mount Mews до Биг Бен е точно три мили по вода. Шест със връщането обратно. Или има няма 30 минути сериозно гребане. Точно достатъчно за слънцето да изгрее нацяло и тялото да освободи всички токсини и негативи събрани от стреса и напрежението. Няма нищо други в реалната физическа сфера с което мога да сравня това усещане. Освен разбира се с термина, който му римува … 

Лондон. Темза. Към седем сутринта. Точно когато започва да светлее. Чаша Ърл Грей за отскок. Няма нищо по-силно от това човек да се върне в първата си любов и там да намери себе си …


Публикувано на 26 януари, 2009 в 7:41 am | големия бизнес
12345 (3 гласа, средно: 5,00 от 5)
Loading...

Коментирай

You must be logged in to post a comment.