« Super Bowl Sunday | Начало | (малко) Информация за фискалната 2008 година на САЩ »
Single Scull със сняг
Работата се заскрежи. Направо се заледи след толкова сняг в Лондон. Кметът каза, че няма да купува машини за сняг – значи ще го изтърпим някак си, но пък гребането трябва да продължи. За целта е нужен нов плей лист, който да сгрява въздуха над снежната Темза. Значи нещо яко и българско за отскок след Ърл Грей с доза. И така, плей лист за гребане в снежна Темза (яко по-български):
Номер 1 в плей-листата:
За твърдото начало Анелия – всичко води към теб; като изреве оная ми ти фолк-гърла „А-а-а! Всичко води към тебе зная …” и създава един ритъм за гребане, който не ми ти е работа. Кардиото почва да изригва на около 160 пулса в минута.
Номер 2 в плей-листата:
Нещо по-тежко и по-ново, този път от Славчо „No Mercy” – което заедно с Краси Радков го превеждаме „Не мерси”. Гребе се на двоен ритъм. Тука вече кардиото направо издъхва. Само многоме обурква като каже „говорАт на ду-ту” – три дни ми трябваше да регистрираме, че иска да каже „говорят надуто”. It’s show time. Нейсе, вече минаваме покрай St. Paul Cathedral.
Номер 3 в плей-листата:
Като споменахме Краси Радков пускаме си малко за отдих „Жик-так” и то върви с греабнето много добре нали: жик-напред, так-назад. Ама като каже „седаш ми в скута” и ми става смешно щото в лодката място само за един човек има, а първият път като каза „Димитричка” и направо щях да обърна лодката и то точно do Quinn Merry.
Номер 4 в плей-листата:
Следва едно малко по-тежко и по-старо парче на Слави, „Ела, ела” (пак се сещам за Анелия, но нямам свободна ръка с която да превъртя към нейната песен и за това продължавам за разпускане. Тук мускулите вече горят от мравчената киселина, но пък си струва усилието. Всъщност това май е защото вече съм на Big Ben и обръщам обратно.
Номер 5 в плей-листата:
Втора цедка на Ъпсурт ме настига около парламента, но „мене ме нема във техната схема” Тука вече се умира ако се гребе в двоен ритъм покрай London Eye.
Номер 6 в плей-листата:
„Кажи на майка си” пак на Славчо и пак се гребе в двоен ритъм без много разточителни мисли.
Номер 7 в плей-листата:
С „Нека да чуеме това” под Millennium Bridge започва „Минах ли те?”, щото дефакто вече нали минах оттука?
Номер 8 в плей-листата:
И завършваме с вечната мелодия на Студио-Х. И може ли другояче.
А докато изтеглям скула на марината: „А-а-а! Всичко води към тебе зная” …
Време е за 3в1 с мляко. Беше ми много приятно.
По темата:
Един коментар за “Single Scull със сняг”
Коментирай
You must be logged in to post a comment.

февруари 5th, 2009 at 1:34
А в Кеймбридж не пускат на реката преди да се е светнало слънцето, мисля, че сега е след 7:30. Но разбирам удоволствието да се бъхтиш сутрин рано в студа. Жалко, че за 8-местните лодки ритъмът се определя от кормчията, а не от Слави, Анелия или прочие, би било по-забавно!