MinFin.Co.UK » Архив » МАНЕВРИРАНЕТО 11

« МАНЕВРИРАНЕТО 8-9 | Начало | МАНЕВРИРАНЕТО 12-16 »

МАНЕВРИРАНЕТО 11

11. Тези, които не използват местни водачи, не могат да се възползват от предимствата на терена.
Ту Му: “В Куан Дзъ се казва: “Командирът трябва предварително да проучи картите, за да види опасните места за колесниците и каруците и къде водата е прекалено дълбока за фургоните; проходите през планините със стратегическо значение, основните реки, местоположението на височините и хълмовете; къде горите, тръстиките и папурът са в изобилие; да се запознае с разстоянията по пътищата; размерите на големите и малките градове; известните и изоставените градове и къде са градините с обилни плодове. Всичко това трябва да се знае, както и точното местоположение на границите. Тези реалности генералът трябва да пази в ума си; само тогава няма да пропусне да използва предимствата на терена.”
Ли Цин рече: “… Трябва да изберем най-храбрите офицери и тези, които са най-интелигентни и енергични, и използвайки местни водачи, тайно (безшумно и прикривайки следите си) да пресечем планини и гори. Някога правим изкуствени животински крака, които поставяме на стъпалата на войниците; друг път на шапките им слагаме изкуствени птици и тайно търсим прикритие в буйната растителност. След това се ослушваме за далечни звуци и водим непрекъснато наблюдение. Трябва да бъдем съсредоточени, за да можем да се възползваме от възможностите. Наблюдаваме промяната в природните условия; търсим следи във водата, за да видим дали врагът не е пресякъл потока, и наблюдаваме раздвижването на дърветата, което свидетелства за приближаването му.”
Хо Йенси: “… Ако получим нареждане за настъпление в непозната земя, където културното влияние не е стигнало и съобщенията са прекъснати, няма ли да ни бъде трудно, ако се хвърлим в нейните дефилета? Ако отида с една-единствена армия, а врагът ме очаква бдително. Защото положението на нападащия и на отбраняващия се различава съществено. Това е още по-вярно, когато врагът си служи през цялото време с измама и използва множество похвати за заблуда! Ако нямаме планове, ще се хвърлим безразсъдно с главата надолу. Смело преодолявайки опасностите и навлизайки в опасни места, се изправяме пред риска да бъдем пленени или удавени. Напредвайки като пияни, може да бъдем въвлечени в неочаквана битка. Когато спираме да пренощуваме, фалшиви тревоги ни държат в напрежение; ако напредваме неподготвени, дебнат ни от засада. Това е все едно да се хвърли армия от мечки и тигри в “полето на смъртта”. А как да се справим с укрепленията на бунтовниците и да ги изгоним от лъжливите им леговища?
Следователно на вражеска земя планините, реките, височините, низините и хълмовете, които той може да защитава като стратегически точки; горите, тръстиките, потоците и буйните треви, в които той може да се скрие; разстоянията по пътища и пътеки, размерите на големите и малките градове, на селата, плодородието или безплодието на полята, дълбочината на напоителните съоръжения, големината на запасите от храни, големината на противостоящата армия, остротата на оръжията – всичко трябва да ни бъде напълно известно. Когато държим врага под око, той може лесно да бъде победен.”