« Google Wave: първи импресии (с картинки) | Начало | Петте променливи »
ДЕВЕТТЕ ПРОМЕНЛИВИ ФАКТОРА
Сун Дзъ рече:
1. Обикновено правилата за водене на война изискват пълководецът да получи нареждане от суверена да събере армията и да съсредоточи силите си.
2. Не трябва да се лагерува в низини.
3. На големи кръстопътища обединявай силите си със съюзниците си.
4. Не се задържай в пустинни райони.
5. В обкръжен район проявявай съобразителност.
6. В “полето на смъртта” се сражавай.
7. Има пътища, по които не трябва да се върви; има войски, които не бива да се нападат; има градове, които не бива да се щурмуват; има територии, които не бива да се оспорват.
Ван Си: “По мое мнение войски, разположени като примамка, елитни и вражески войски, разположени в добър боен ред, не бива да се нападат.”
Ту Му: “Вероятно това се отнася за враг в стратегическа позиция зад високи стени и дълбоки ровове с изобилни запаси от зърно и храна, чиято задача е да задържи армията ми. Ако нападна града, и да го превзема, няма да получа решаващо предимство; ако не успея да го превзема, това със сигурност ще отслаби мощта на армията ми. Затова не бива да го нападам.”
Чан Ю: “Кралят Фу Чай рече: “Когато виждаш правилния път, действай; не чакай заповеди.”
9. Генералът, който владее напълно предимствата на деветте променливи фактора, знае как да ръководи войските.
10. Генералът, който не разбира предимствата на деветте променливи фактора, няма да може да използва терена в своя полза, дори и да го познава.
11. При управлението на военни операции този, който не разбира тактиката, произтичаща от деветте променящи се ситуации, няма да може да използва ефикасно войските си, дори и да познава “петте предимства”.
По темата:
Един коментар за “ДЕВЕТТЕ ПРОМЕНЛИВИ ФАКТОРА”
Коментирай
You must be logged in to post a comment.


юли 29th, 2009 at 16:52
Бтв малко известно е, че Сун Дзъ е бил не особено успешен генерал, който основно се е прочул с писанията си, не толкова със собствените си победи. Подобно е и положението с Клаузевиц, когото Наполеон мачка непрекъснато. Всичко това идва да покаже, че понякога теорията и практиката са две доста различни неща