Фалитите на комунизма

20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е продал тайно Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси социалистическата държава от фалит. През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти – през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г., пише днес вестникът в анонс за предстоящата поредица.

За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г. Това престъпление разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. Дело № 4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.

През 1990 г. Андрей Луканов и другите политически наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата. Тогавашният премиер Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха.

Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, засекретената фирма за търговия с оръжие „Кинтекс“, секретни партийни и правителствени решения.

България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки. Социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв.

Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.

Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП- Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.

За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4. През октомври 1987 г. Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов, в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити. Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара.

Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради тоталната криза в икономиката от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв. Управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса). От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани.

Секретните документи разсейват митовете за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години. По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков.

Публикувано на 24 октомври, 2012 в 8:26 am | без коментар | Балкани, България, злато, мръсни пари
12345 (без глас)
Loading...

Case Study: БулТренд Брокеридж и БФБ

В обзора на моята взора попадна позора на ехидната българска компания БулТренд Брокеридж. И понеже аз „живо” се интересувам от възхода на родната борса и нейните борсаджии, бих желал да предложа кратък об(о)зорен коментар. Нещо като комулативен реферат, но не точно.

И тъй, да започнем от името. Нека то не ви обърква (както обърка мен) защото има двояко значение. Първо, като видя компания която започва в БулНещоСи, работата ми е пределно ясна. Стари пари за нови дни. Бих казал стари-комунистически, бих подчертал яко прани по всички финансови фронтове.

Но да не бързаме с обвиненията, защото ето че сгреших. На английски името се пишело с дубъл ел – както би казал Славчо Трифинов, което дава ново значение на името на компанията, а именно бик. Което ще рече, че компанията ще се занимава с биков брокеридж, което както вече сме обяснили в наше село, не значи бикове за разплод, а положителен пазар с бързо растяща горна граница.

Интересно също, че уж българска компания предлагаща акции на българската борса, а картинката горе в карето показва зелени долари на пачки в едри купюри. Може би защото БулТренд Брокеридж е основана в далечната (но твърде близка за мен) 1997. Питам аз сега веднага, защо точно 1997. Кой основаваше брокерски къщи през 1997, когато долара стигна и надмина 3000 златни лева? Интересна мисъл, която оставям на въображението на почитаемите читатели, но пък прилагам достоверна статистика:

1996 декември 1 долар =487,35 лв
1997 януари 1 долар = 700 лв.
1997 февруари 1 долар = 2545,5 лв.
1997 март 1 долар = 1655 лв.

Има ли нужда да продължавам още? Ето и още един пример не дебилитет (или дебилност, както предпочитате):
Bull Trend Brokerage Ltd:
Established in 1997 as limited liability company
Capital: 330,000.00 – fully subscribed

Спирам се тука веднага. Чак, ве, байно: 330,000.00 какво? Круши? Сливи за смет? еВро, долари или български златни лева, които на датата на отваряне на компанията се разменят на няма и $130. Кого гъбаркате вие ве? Като сме от село, да не би да ядем брокериджа с корените?

И те ти БулТренд Брокеридж. То си личи от анализите. Звучат ми като писмата на въодушевени пионерка до мумията на чичко Ленин. Ето един пример относно борсовите акции на „Балканкар-Заря“ АД:
„Не на последно място от ключово значение е все по-отворения към капиталовия пазар мениджмънт, което е видно от направения сплит, емисията облигации, както и решението на ОСА за промяна в устава на дружеството, което отваря пътя за набиране на капитал през борсата.”

Чакай сега малко. Да разбирам ли, че промените в устава са току що направени. Това как така веднага ги отвори към капиталовия пазар мениджмънт, освен ако промените в устава не са били направени именно защото има готов пакет от инвестиции. Малко намирисва тази работа.

Ето още един бисер: „Северкооп –Гъмза отдавна е извън радара на инвеститорите, тъй като се раздели с най-добрите си участия.”

Абе кога „Северкооп –Гъмза” е била в радара на инвеститорите? Моля за данни, отчети имена, печалби. Веднага ги намирам на БФБ: http://www.bse-sofia.bg/index.php?page=Quotes%20Info&code=GAMZA

Минимална цена 3 лева, максимална 5 лева. И това да е в радара? Много, ама много се съмнявам, но да преминем нататък:
DRUPL “Дружба стъкларски заводи” е интересно дружество, което се развива бурно през последните години – с непрекъснати ръстове на активите, продажбите и финансовите резултати в условията на изпълнението на сериозна инвестиционна програма.”

Моментално посетих страницата на БФБ за да проверя тази инвестиционна възможност, която така съм пропуснал. В интерес на истината второто полугодие е наистина интересно за DRUPL, чиито акции се вдигат до 197 лева. Това е изключително забележителен феномен, защото в първото полугодие акциите стоят на 59 лева без (забележете) никакво покачване или понижаване. Абсолютно никакво движение цели 6 месеца, и изведнъж хоп, бам, дрън покачване с цели 300%. Това да не ти е Гугъл ве? Какво има да се говори. За да повиши себестойността на акцията си 3 пъти, компанията трябва да нарасне 3 пъти, да увеличи машините си 3 пъти, да предвиди план за увеличаване 3 пъти, да наеме работна ръка за такъв растеж и чак тогава да отчете растеж. И то това не става за 6 месеца. Иска се малко повече време. А ако са имали машини, работна ръка и план, то значи че случайно са ударили келепира с някой по-голям строеж където е било нужно малко повече стъкло и ето ти утроена продукция. Но ако това е така, явно че заводът не работи на пълен капацитет и растежа на акцията е нереален. А още по-вероятно е, че някой спекулира (и то много яко) с акциите на компанията. Съответните органи защо четат нашия блог, вместо да си вършат съответно съответната работа по задължение?

И се отказах да чета АНАЛИЗИ. Викам си, дай да прегледаме Обзор на борсовите сесии. Но и там бях дълбоко озадачен. Почвам с последния „Обзор на търговията на БФБ-7.01.2008”

„Висок борсов оборот и движения настрани характеризираха борсовата сесия в първия работен ден от седмицата. И четирите индекса отбелязаха спад. Дневният борсов оборот възлезе на 32 млн. лева, 47% от който се дължи на сделки с акциите на “Централна Кооперативна Банка” АД, които поскъпнаха с над 7%, и – 30% на сделки с акциите на “Химимпорт” АД, които повишиха стойността си с 1%. И четирите борсови индекса приключиха на отрицателната територия.”

А сега де:

1. 32 милиона лева НЕ Е висок борсов оборот по ничии стандарти, дори в Китай и Индонезия.

2. Такъв оборот означава, че всеки желаеш с няколко милиона в джоба си може да манипулира БГ борсата както си иска.

3. Което се вижда и от факта, че точно 2 компании осъществяват дневния оборот на една цяла национална борса. И двете от финансово банковата сфера, което значи, че БФБ се управлява не от икономически растеж, а от преместване на финансови масиви. Това НЕ може да се отчете като висок борсов оборот.

4. Изключително интересно е и повторението: „И четирите индекса отбелязаха спад” и пак „И четирите борсови индекса приключиха на отрицателната територия.” Гений ли трябва да е човек за да отчете, че щом при този толкова висок борсов оборот и четирите индекса са на червено, нещо куца в цялата работа.

И толкоз издържах с БулТренд Брокеридж и БФБ създадени за да отчитат успеха на българската икономика. Може би трябваше да озаглавя статията: „Няколко причини поради които не инвестирам в България.”

Публикувано на 7 февруари, 2008 в 9:03 am | 5 коментара | Балкани, България, и още нещо, мръсни пари
12345 (2 гласа, средно: 5,00 от 5)
Loading...

Черни пари за бели дни като през (след) комунизма или нейсе есе по икономика

Вещата наблюдателката на родната ни икономика, Мария Василева от Медиапул, публикува кратка статия озаглавена: Българите продължават да се надяват, че левът ще се обезцени. В резюме, статията предава информация за изкуствено насърчено увеличаване на тегленето на кредити в България в последното тримесечие на 2007. А вестник КЛАСА писа точно обраното: Спад на ипотечните заеми през декември

От къде идва глада за кредити? От глада на народа, разбира се. Когато народа е сит, защо му е кредит?

А защо народът е гладен? Защото икономиката ни има почти нулев растеж по международните стандарти.

А защо е така? Защото когато икономиката не произвежда нищо, тя не расте. Правилният въпрос е кому е изгодно икономиката да не произвежда нищо (освен само за него). Отговорът на този въпрос посочва кой държи народа гладен. А, гладен народ кредит сънува.

И както статията правилно отбелязва, народните тарикати си мислят така : „Тази година тегля 100,000 лева, догодина лева ще падне, а след две години ще връщам много по-малко от колкото съм взел на кредит” – да речем 88,000 вместо 100,000 при ръст на инфлацията около 12%.

Tози урок беше нагледно предаден с раздаването на кредити (на определени хора) през началото на прехода и изгърмя като български бушон (какъвто си беше) през 1997, когато световните пазари взеха да се замислят какво става на изток от Прага. По него време се изпраха доста „народни пари”, угоиха се доста гуши (че и наследниците им), зароди се върхушката и започна олигофренската оргия с България, организирана от олигархичните останки на остаряващите и омаломощаващи олигарси на опресията. Много от тях вече преминаха. Кой в чужбина, кой в отвъдното – за момента без съд. Да видим на другия свят.

Но на този свят парите преминаха от където трябва към когото трябва, поизпраха се през една две валути за да не личи по тях кръвта и потта на народа. Даже смениха картинките на народния труд по тях (гроздоберката от двулевката, златни пясъци от петолевката, химическия завод на десетолевката, ТЕЦ Марица изток на двайсетолевката и виновника на по-едрите пари) за да не се помни от къде са дошли. Пито – платено.

След това вече „на чисто” се реинвестираха където може (и където не може) и се прибраха на скътано. Нали синът трябва да учи в Америка за да стане бизнесмен (като тати), дъщерята да е моден модел и да ходи на почивка на Хавай, а жената да кара новото М6 (че и на любовницата едно за да не се сърди)? Шурея трябва да отваря магазин, къщата на село трябва да се построи отново, офиса да се разшири, S-класата да се сменя, луксоз и туй нататък. Всичко с пари става. Черни пари за бели дни.

Защо тънката тактика от 1997 няма да проработи този път (без да се задълбочавам в кредити, главници и погасяне на кредити)?

1. Международен валутен борд съставен от световни банки ръководени от дългогодишни и дълбоководни финансови акули, няма никога да позволи парите кредитирани на България за прехода да се изперат по каквито и да е схеми. За тях е повече от ясна родната ни българската икономика, представена на новата ни (също родна и българска) борса от няма и половин милиард (в левове). И а сме гъкнали, а са ни бастисала барабар с борсата.

2. (Второ) Самите принципи на капитализма не позволяват играта от 1997, защото там важи закона: Каквото повикало, такова се обадило. Или както би казал Паисий: „Абе льльо наш роден и селски балкански, ами нали като се усетят господата Йоан, Йохан, Джон, Жан и др., че бай Иван от Горниванско живее на кредит в България заедно с няколко десетки други гратис-кредитори, нали ще ударят санкции чрез борда. Нали след това за да избие правителството ще повиши данъците. А кой ще ги плаща? Кой друг освен бай Иван?

3. Евро, евро, евро. Еврото вода не става. Нали ако нашия лев се обезцени, някой ще трябва да налее в него за да покрие загубите когато еврото започне да го заменя през 2010. Или си мислите че Европа е толкоз проста да ни смени евро за левче точно, когато левчето 5 пари не струва?

Номера от 1997ма дето долара ще стане 3,000 български златни лева никоя международна банка няма да го позволи. И докато бай Иван живее на кредит, някой ще плати масрафа? Кой? Дали няма да е бай Иван.

Няма да е. Но ще е синът му, който от няколко години живее в Младост 10 и чийто наем за гарсониерата е нараснал минимум три пъти. Ще плаща внучка му, която от няма и къде прекъсна международен туризъм в Софийския, замина за Италия да става модел и в момента проституира по калните улуци на Неапол за да може да преживява. Ще плаща снаха му, която чисти къщи в Лисабон и от 6 години не е виждала мъжа си, който след като му биха черен печат в Мюнхен, замина нелегално за Торонто, където боядисва къщи. Ще плаща и дъщеря му, секретарка обслужваща шефа в регионалния отдел на новата търговска къща на 2СиВ, и другата му дъщеря, която работи на две смени в магазина на шурея за да се издържа като студентка в Свободния.

Всички те, и милиони други българи, ще плащат кредита на бай Иван и такива като него. Но бай Иван няма да плаща, когато лева се обезцени. Нейсе, есе по икономика.

Публикувано на 8 януари, 2008 в 7:24 am | 2 коментара | България, кредити, мръсни пари
12345 (6 гласа, средно: 4,83 от 5)
Loading...