Google и Инвестор.БГ: Нищо общо
Аз уважавам експертите от Инвестор.БГ. За мен, те са големи инвестори и още по-големи експерти. С тази уговорка, мога съвсем спокйно, че големите експерти Инвестор.БГ често големи глупости пишат. Ето и бисера, на който попаднах (наистина съвсем) случайно: Давид срещу Голиат, или Инвестор.БГ срещу Google. Статията има за цел да покаже колко подобни са двете компании и колко велик е Инвестор.БГ. Показаните факти обаче нямат нищо общо.
Това личи от използваният Библейски пример Давид срещу Голиат. Не само защото Инвестор.бг не са никакъв Давид, а и защото на Гугълът въобще не му пука за Инвестор.бг. Защо ли? Защото Гугъл въобще не знае кой е Инвестор.бг. Ако не вярвате, питайте ги. От тук и тезата ми: Google и Инвестор.БГ нямат нищо общо. Самото сравнение е повече от показателно, но нека видим малко от изнесените факти.
Пазарна капитализация: Гугъл: 208,29 млрд. долара | Инвестор.бг: 19,31 млн. лв.
Някой да вижда нещо общо? Долари и левове. Още другарката по математика казваше, че няма нищо общо между ябълки и банани в уравненията. И разликата съвсем не спира до тук.
Истината е, че единственото общо между тези цифри е разликата от 14500 пъти. Толкова пъти по-голяма е капитализацията на Гугъл от тази на Инвестор.бг.
Норма на печалбата за последните 12 месеца: Гугъл: 26,90% | Инвестор.бг: 14,00%
Вижда се ясно, че Гугъл има два пъти повече печалба. Погрешно е обаче тук да се каже, че Инвестор.бг има печалби на половината на Гугъл. Съвсем погрешно е даже. Защото горните цифри са проценти от пазарна капитализация на компаниите. Ако го сметнем в долари, те започват да изглеждат така:
Приходи за последните 12 месеца: Гугъл: 14,97 млрд. долара | Инвестор.бг: $843,283
Парични средства за последното тримесечие: Гугъл: 13,09 млрд. долара | Инвестор.бг: $220,149
Текущи активи/към текущи пасиви за последното тримесечие: Гугъл: 8,83 | Инвестор.бг: 4,24
Какво има да говорим въобще? Виж, обаче, експертите от Инвестор.бг са на съвсем друго мнение. И ето го ключът от загадката:
—————————————– Гугъл ———— Инвестор.бг
Цена на акция 21.11.2007 ————- 667 ————— 16,1
Промяна в цената – 3 години ——— 304% ————- 250%
Промяна в цената – 1 година ——— 30,87% ———— 139,58%
И тук голямата новина. Инвестор.бг е по-силен защото има 139,58% повишение на цена на акция за последната година. Момента, обаче само малко please. Може ли първо да пренесем процентите в долари. Това е малко трудно, тъй като експертът на Инвестор.БГ не си е направил труда да отбележи дали цената на за акция на Инвестор.БГ е в левове или долари. За Google (GOOG) всички поне знаем, че не е в левове, но кой въобще се интересува от акции на Инвестор.БГ, че да знае дали са в левова стойности или рубли? Бърза проверка в БФБ ни показва, че цената на акция на Инвестор.БГ е в левове, даже малко е паднала днес и по курса на долара една акция на Инвестор.БГ се трейдва за точно за $8.69 с Оборот за деня: 16 311 лв. (какво ли въобще говорим, но както и да е). И тогава горната табличка изглежда ето така:
—————————————- Гугъл ———— Инвестор.бг
Цена на акция 21.11.2007 ————$667—————- $8.69
Промяна в цената – 3 години ——– от $222 на $667 — от $3.47 на $8.69
Промяна в цената – 1 година ——– от $444 на $667 — от $6.20 на $8.69
Имали въобще някaква прилика и има ли още нужда да се доказва тезата?
Google и Инвестор.БГ абсолютно нищо общо.
Прочетено от другите:
По темата:
Списък на милионерите в България
Анри Леви, мениджър – Над 3 млн. лв.
Фирмата му “Фадата” днес дължи високите си обороти на успешните продажби, които прави не само у нас, но преди всичко в чужбина. Самият той преподава програмиране в България, като дълго време е бил високоплатен в професията в чужбина на почти всички континенти. Днес самият той твърди, че за него парите са само средство, трупа ги благодарение на контактите си с корпоративни клиенти зад граница, а у нас фирмата му поддържа софтуера на най-големите държавни институции. Разполага с фирми в САЩ и Япония, а технологичните продукти продава на компании в цял свят.
Христо Друмев, шеф на НДК – Над 1 млн. лв.
Генералният директор на Националния дворец на културата има собствен бизнес чрез участието си в управата на общо 16 фирми и организации, президент е на Съюза на българските производители и изложението “Произведено в България”. За повече от 10 години, откакто заема този ръководен пост, НДК е на самоиздръжка, успява да привлече крупни инвестиции в най-големия наш културен център. Наследник е на крупни търговци, 17 години е на дипломатическа работа в европейски столици, а също и двукратен световен шампион по бридж.
Жорж Ганчев, политик – Над 1 млн. лв.
Основателят на Български бизнес блок (БББ) дълги години живее и работи в САЩ, където е емигрант от 60-те, завършил е Театралния институт в Холивуд, което му позволява да се изявява като режисьор, продуцент, сценарист в киното и телевизията. В българския политически живот участва активно от 90-те години, бил е депутат в 37-ото и 38-ото народно събрание. Притежава имот в столичния квартал “Владая”, който се оценява на солидна сума. Участва и в президентските избори през 2001 г., като винаги успява да привлече сериозни инвестиции към собствената си партия.
Борислав Михайлов, футболист – Над 1 млн. лв.
Заместник-председателят на Българския футболен съюз дълги години беше вратар на ФК “Левски”, част от своята кариера прекара в известен френски отбор. Беше от “златните” български момчета на Димитър Пенев, които заеха четвърто място на Световното първенство по футбол през 1994 година в САЩ. Най-успешният български вратар след това продължи кариерата си като футболен деятел у нас, женен е за не по-малко известната българска гимнастичка Мария Петрова, с която успешно се превърнаха от преуспели спортисти в бизнесмени.
Христо Илиев, предприемач – Над 1 млн. лв.
Управляващият директор на една от най-престижните компании за недвижими имоти на нашия пазар “Адрес България холдинг” вече десет години печели добри клиенти благодарение на печелившата си маркетингова стратегия. Това е фирмата с най-много офиси в цялата страна 23 на брой, и работи в партньорство с над 50 държави по света, с които досега е сключила стотици сделки на изгодни цени. Днес печелившата компания има представителства в Берлин, Лондон и други европейски столици, които са източник на високоплатени имотни сделки.
Игнат Канев, предприемач – Над 500 млн. лв.
Българинът, който вече пет десетилетия живее и работи в Канада, е емигрирал през 1941 г. на 14-годишна възраст. В самото начало започва бизнес с имоти, днес фирмата му, която е с най-голямата сграда в Канада, осигурява работа на повече от 400 човека и има годишен оборот от 250 млн. долара. Мултимилионерът е обявен за бизнесмен №1 на Канада. В България има едноименна фондация, чрез която дарява средства на нуждаещи се домове у нас. Известен е в деловите среди на САЩ и Канада като преуспял строителен предприемач и меценат с огромно финансово състояние.
Цеко Минев, банкер – Над 30 млн. лв.
Известният български банкер, член на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка (ПИБ), заедно с не по-малко популярния си колега Ивайло Мутафчиев, е миноритарен собственик на ПИБ. Лично той като финансист притежава 13.2% от ПИБ, или поне 7 млн. лв. дялово участие. Той е и съсобственик на Първа финансовo-брокерска къща един от водещите играчи на капиталовия и паричния пазар, акционер в ПИБ. През лятото Цеко Минев изкупи в съдружие с Мутафчиев и целия дял на MG в Балканска банка, Скопие над 50% от капитала на македонската банка.
Димитър Ковачев, мениджър – Над 2 млн. лв.
Това е един от собствениците и основателите на най-популярната музикална агенция у нас “София мюзик ентърпрайсиз” от 1991 г. Компанията му има печеливши позиции в музикалния бизнес. Агенцията има бизнесотношения с водещи музикални фирми в чужбина, продуцирала е повече от 200 концерта на световни звезди. Ежегодно организира музикалните фестивали Arena Muzika и Music Jam, които са източник на огромни приходи. Ковачев е собственик на бившите клубове в столицата Funky`s Pub и Mr. Punch, притежава и собствена рекламна агенция.
Стефан Хаджиниколов, мениджър – Над 1 млн. лв.
Шефът на Съюза на вносителите на автомобили в България почти 25 години работи в автомобилния бранш, като до 1990 г. е бил директор на единствената специализирана структура за внос на западни автомобили “Автокореком”. След тази година става вносител на “Мазда” и “Киа” за страната, а сега е председател на Съюза на вносителите на автомобили в България. Чрез фирмата си “Сумит моторс България” се занимава с внос, износ и търговия с моторни превозни средства, лизинг, производство на части и оборудване за тях.
Стоян Делчев, спортист – Над 1 млн. лв.
Българинът, определен за гимнастик на века, е олимпийски шампион по спортна гимнастика и носител на редица други престижни отличия от спортни състезания. Днес успелият в спорта пловдивчанин живее и работи в САЩ като треньор. Вече повече от десет години тренира деца в собствената си спортна школа в хазартния рай на Америка град Рино, щата Невада. Частното му училище се намира в най-скъпия квартал на щата и гарантира значителни финансови приходи. Нашият спортист е работил и като консултант на младежки отбори, но школата е неговата страст според думите му.
Слави Бинев, предприемач – Над 3 млн. лв.
Един от най-известните бизнесмени в ресторантьорския бизнес в страната се прочу с делото, което води няколко години срещу шефа на “ВАИ холдинг” Георги Илиев. Крупният предприемач е и шеф на комисия в БОК. Той е един от акционерите в популярната “М.И.Г. груп”, фирмата, която държи верига от столични заведения. Приходите му в размер на милиони се формират в голяма степен и от доходите му от “Биад”, един от най-прочутите и посещавани клубове на територията на столицата.
Стоян Митов, предприемач – Над 1 млн. лв.
Собственикът на двете престижни заведения в столицата енотека UNO и UNO BBQ Garden работи само с VIP клиенти заедно с брат си. Управителят на луксозните ресторанти, които са скъпоструващи не само за клиентите, са популярни с уникалната си колекция от подбрани френски и италиански вина. Собствеността и управлението им несъмнено доказва неговото немалко финансово състояние. Притежава и богата италианска колекция от вина, които са елитни и скъпи в цял свят. Парите си печели като предприемач със собствен бизнес и благодарение на международните си контакти.
Бранимир Ботев, мениджър – Над 1 млн. лв.
Председателят на Надзорния съвет на винарска изба “Розова долина” има тесни връзки с фамилията на Симеон Втори. Избата, която той управлява и от която притежава собствен дял, има правото да ползва личния царски герб. Винопроизводителят държи правата върху производството на специална царска селекция, която се купува от заможни колекционери от Швейцария, Франция и САЩ. Избата има почти стогодишна история, а само преди няколко години Ботев е сред хората, които я купуват. За него търговията с елитни и скъпи вина е източник на високи доходи.
Христо Бонев, треньор – Над 1 млн. лв.
Най-известният футболист в историята на “Локо Пловдив” Христо Бонев Зума е първият българин, играл като професионалист в чуждестранен отбор. Преди да стане треньор на националния отбор, той дълги години работи като треньор и технически директор по футбол в съседна Гърция на местния тим “Аек” и на остров Кипър. Завършил е най-добрата треньорска школа в Европа Кьолнската. По време на сегашната кметска кампания в Пловдив ще бъде главен консултант на независимия кандидат-кмет Младен Младенов.
Стоян Денчев, консултант – Над 1 млн. лв.
Сегашният ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии има дълга и успешна професионална кариера като вицепрезидент на MG, политик и бизнесмен. Бил е президент на Надзорния съвет на Екпресбанк, посланик във Финландия, депутат и заместник-председател от ДПС в 37 НС, главен секретар на Министерския съвет в правителството на проф. Любен Беров. Напуска поста си в корпорацията MG, за да се заеме с консултантски услуги и преподавателска дейност и като ректор. Постовете, които е заемал в професионалната си кариера, говорят и за високите му доходи.
Павел Найденов, предприемач – Над 50 млн. лв
Бащата на покойния президент на “MG корпорация” заедно със съпругата на Илия Павлов днес управляват огромното богатство, което наследиха, оценено по независими оценки на 2.5 млрд. лв. Бащата на починалия крупен бизнесмен е сред директорите на корпорацията. Самият Павел Найденов е кадър на туристическата ни индустрия отпреди 10 ноември 1989 година. Отскоро той оглави и българският женски футбол.
Атанас Тилев, предприемач – Над 50 млн. лв.
Бившият банкер е известен с връзките си с разузнавача Бриго Аспарухов и с бившата Държавна сигурност. Тилев стана скандално известен с това, че финансира премира Сакскобургготски, с който имат общ бизнес. Името му нашумя и като собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, както и със заплетените му отношения с кръга “Орион”. Неговата фирма “Дару финанс” държи над 60% от акциите на застрахователно дружество “Витоша”.
Димитър Калчев, министър – Над 5 млн. лв.
Министърът на държавната администрация в сегашното правителство е бил кмет на Русе в продължение на два мандата. Отново в крайдунавския град той е оглавявал клона на Кредитна банка, която беше собственост на “Мултигруп”. Още преди години е работил като ръководител на обекти на “Машинекспорт” в Танзания, Уганда, Кения и Етиопия, което е източник на значителни средсва в десетте банкови сметки, които притежава, както и акции в редица фирми. Той е човекът, който попълни едни от най-дългите имотни декларации с декларирани повече от десет имота. Съпругата му е собственик на автогарата в Русе.
Димитър Желев, финансист – Над 2 млн. лв.
Изпълнителният директор на “Алианц България холдинг” оглавява общо шест дружества с предмет на дейност застраховане, презастраховане, пенсионно осигуряване, както и Търговска банка “България Инвест”. Самият Желев твърди, че компанията е най-големият инвеститор у нас и участник в редица благотворителни инциативи, годишният брутен приход на компанията се изчислява на над 100 млн. лв. Успешният старт на дейността той полага със създаването на застрахователна компания “България”, която по-късно е изкупена от немския концерн “Алианц”.
Горан Петков, предприемач – Над 2 млн. лв.
Собственикът на една от първите фирми за охрана у нас “Секюрити холдинг” е бивш служител на МВР, който се занимава с охранителен бизнес от началото на 90-те години. Дружеството, на което той е директор, е с капитал повече от 1 млн. лв. и има за пердмет на дейност търговия, посредничество, строителство, консултации. Съпругът на чаровната депутатка Юлияна Дончева е инициатор и на личните є участия в телевизионни предавания в италианската телевизия. Днес преуспяващото семейство притежава луксозни имоти и значителни банкови сметки.
Гриша Ганчев, предприемач – Над 100 млн. лв
Собственикът на “Литекс Комерс” и шеф на един от най-големите футболни клубове в страната “Литекс”, натрупа значително финансово състояние. Днес той е сред най-големите спонсори на спорта у нас. Бившият спортист се занимава с доста печеливш бизнес чрез фирмата си “Литекс Комерс” за търговия с горива. Негова собственост е и производството на соковете “Куинс” и кафе “Либерте”. Бизнесменът е и известен колекционер на скъпи картини на български художници, които се оценяват на милиони лева.
Максим Димов, предприемач – Над 10 млн. лв.
Бившият ковчежник на НДСВ и депутат на ДПС от 37-ото народно събрание печели значителни суми от приватизацията, в която участва с фирмата си “Селена холдинг”, понастоящем е шеф на инвестиционния посредник “Хеджър”. Той е сред създателите на “Северкооп гъмза холдинг”, името му е известно и в банковите среди, бил е в Надзорния съвет на Росексимбанк и сред създателите на фалиралата Елитбанк. Има значително дялово участие в редица фирми с различен предмет на дейност, което гарантира високите му доходи.
Валентин Карабашев предприемач – Над 5 млн. лв.
Бившият министър на търговията и вицепремиер в правителството на Любен Беров успява да натрупа значителен финансов капитал по време на масовата приватизация чрез основания и ръководен от него инвестиционен фонд “Златен лев”. Политикът и преуспяващ предприемач е председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), където членове могат да бъдат само лица, притежаващи акции и дялове в български предприятия на обща стойност минимум 1 млн. лв., което гарантира високите му банкови сметки.
Силви Вартан, певица – Над 3 млн. лв.
Световноизвестната френска певица с български произход вече няколко десетилетия развива успешна и печеливша кариера на певица извън България. Зад гърба си има множество добре продавани в цял свят албуми и концерти, от които получава високи хонорари, неин бивш съпруг е популярният рокпевец Джони Холидей, който е един от най-известните и скъпоплатени певци във Франция. От няколко години талантливата българка развива активна благотворителна дейност у нас чрез основаната от нея асоциация, носеща нейното име, като подпомага финансово и с хуманитарни помощи български домове за сираци и здравни заведения.
Минчо Минчев, цигулар – Над 1 млн. лв.
Популярният български цигулар и музикален педагог се радва на успешна и в същото време доходоносна кариера по музикалните сцени в цял свят. Професорът по цигулка започва творческия си път като солист на оркестри у нас, а днес е лауреат на редица международни конкурси, участва и в журито на най-известните музикални съревнования в интернационален мащаб. Фактът, че свири на едни от най-скъпоплатените сцени “Карнеги хол”, Болшой театър, “Роял Албърт хол”, му носи не само слава, но и големи финансови приходи.
Димитър Пенев, треньор – Над 3 млн. лв
Дългогодишният треньор на ЦСКА остава в историята на футбола като наставникa, който изведе българският национален отбор до четвърто място в света, което му осигури не само славата на треньор № 1 на XX век, но и крупни суми в банковите му сметки. Финансовото му състояние се увеличава и от високите хонорари, които получава за трансфери на наши футболисти в скъпоплатени чужди отбори. След грандиозния успех на Ссветовното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. наставникът на “четвъртите в света” насочи усилията си към мениджърската дейност чрез собствената си мениджърска агенция “Пенев и Ко.”, която също е източник на големи парични суми.
Илияна Раева, бизнесдама – Над 1 млн. лв.
Европейската и световна шампионка по художествена гимнастика днес развива успешна кариера на бизнесдама с основаната от нея школа за талантливи млади гимнастички, носеща нейното име. Бившата представителка на изящния спорт натрупа значителни суми в личната си сметка още в годините, в които се състезаваше за България. След финала на спортната си кариера “Златното момиче” на родната художествена гимнастика не заема административна длъжност в Министерството на спорта, но активно участва в организацията му. Заедно със съпруга си Наско Сираков притежават скъпоструващи имоти в околностите на столицата.
Явор Милушев, депутат – Над 1 млн. лв.
Българският актьор, който влезе в политиката като народен представител от НДСВ, е единственият от царските депутати, който може да се похвали със синята си кръв. Водачът на царската листа в Перник има графско потекло, връзката му с европейската аристокрация е по майчина линия, фамилията му има швейцарски корени и носи освен собствен герб и титлата граф и значително финансово състояние. По бащина линия депутатът също наследява високооценявани имоти, тъй като баща му е бил известен столичен адвокат от аристократичен род.
ОЛЕГ НЕДЯЛКОВ, банкер – Над 1 млн. лв.
Изпълнителният директор на Търговска банка “България Инвест” има дългогодишна и успешна банкова кариера, Той остава в историята на банковото дело като създател на Обединена българска банка – първата банкова консолидация, на която е и изпълнителен директор. По свое желание се оттегля от този пост, оставайки член на Надзорния съвет на банката, за да заеме поста на главен изпълнителен директор на ТБ “България Инвест”, която е част от “Алианц България холдинг”. Икономист по образование, той осъществява едни от най-успешните и значими банкови операции, които са източник на значителни приходи.
Вежди Рашидов, скулптор – Над 1 млн. лв.
Известният български скулптор, завършил Художествената академия, днес излага творбите си в цяла Европа, Русия и Близкия изток. Неговите скулптори са притежание на престижни галерии в много точки по света и се купуват от богати колекционери, което несъмнено му носи огромни приходи в личните му сметки. Рашидов е носител на редица отличия за приноса си в изкуството, които му носят и международно признание. Tой участва и в журито на престижните конкурси за красота у нас. Скъпоплатеният скулптор понастоящем се изявява и в политическия живот на страната като общински съветник.
Христо Порточанов, мениджър – Над 20 млн. лв
Изпълнителният директор на футболен клуб “Нафтекс” има съвместен 10-годиншен договор с петролния бос Митко Събев, председател на Надзорния съвет на “Нафтекс България холдинг”, според който капиталът на футболния клуб става 30 млн. лв. Компанията е най-сериозният инвеститор в едноименния футболен клуб. Допреди няколко години Порточанов беше и собственик на бургаския вестник “Свободен бряг”, който беше трибуна за “войните” на футболния бос с “ЛУКойл”. Приходите за милиони лева в клуба и в личните му сметки са не само от инвестициите, но и от изгодните трансфери, реклама и спонсорство.
Николай Гяуров, оперен певец – Над 10 млн. лв.
Известният български оперен певец се радва на повече от половин век на успешна и не по-малко доходоносна кариера по световните театрални сцени. Той е звезда на оперните театри от Болшой театър до Ковънт Гардън и Миланската скала, успя да изиграе едни от най-великите роли на всички времена, което несъмнено прослави името му на талантлив оперен певец и му донесе и значителни приходи от високите хонорари на престижните и скъпоструващи спектакли. Той е известен като един от най-търсените баси в света, канен е да пее на най-високоплатените спектакли и има изгодни договори с известни звукозаписни фирми.
Светлин Русев, художник – Над 5 млн. лв.
Вече няколко десетилетия талантливият български художник радва ценителите на изкуството с картините си по цял свят. Освен с експозиции в световноизвестни галерии маестрото е и преподавател в Художествената академия и член на руската академия за изкуство. Той е един от най-харчените български художници на всички континенти, картините му намират пазар на най-скъпитe и елитни търгове на картини. Художникът, който наскоро отпразнува 70-годишния си юбилей, е продаван в цял свят, което му осигури огромни приходи. Не е тайна, че негова картина беше продадена за 20 млн. долара. Платната му са познати в скъпите галерии в Италия, Европа, Индия, Токио, Венецуела и САЩ.
Коста Цонев, актьор – Над 1 млн. лв.
Известният български актьор и царски депутат произхожда от аристократично семейство от столицата, което притежава скъпоструващи имоти и гарантира добри приходи на тримата синове в семейството. Не е тайна, че братът на актьора е човек със значително финансово благосъстояние и има преуспяващ бизнес в Австралия. Като депутат Цонев е декларирал няколко апартамента в столицата, къщи в околностите є. Бащата на не по-малко популярния от екрана на БНТ Митко Цонев се очертава и като заможен човек с оглед на дългогодишната му успешна кариера като актьор в български продукции.
Йълдъз Ибрахимова, певица – Над 1 млн. лв.
Популярната и талантлива джазпевица, която наскоро отпразнува 50-годишния си юбилей, е звезда от международна величина, тя е търсена за концерти в цял свят, от които несъмнено получава и сериозни хонорари. Изнася концерти още от 70-те години и печели публиката с виртуозните си изпълнения. Значителните приходи в сметката є се дължат и на съпруга є, който е известният турски политик, депутатът Али Динчер, с когото имат скъпоструваща къща в Анкара. Финансовите є приходи се формират и от многобройните є концерти, които тя изнася в цяла Европа.
Николай Гигов, предприемач – Над 75 млн. лв
С фирмата си “Делта-Г” е един от най-големите в бранша на търговията с оръжие, притежаващи лиценз от държавата. Бизнесменът, който е съсобственик на футболния клуб “Локомотив София” и на още ред други структури, е познат като близък до НДСВ. Оръжейният лиценз обаче му е даден далеч преди появата на движението и е един от първите, издадени в България изобщо. Гигов дълго време бе близък до ръководството на Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ).
Тони Веков, предприемач – Над 10 млн. лв.
Изпълнителният директор на най-голямата дистрибуторска фирма за лекарства у нас “Търговска лига Национален аптечен център” и съдружник във варненския фармацевтичен завод “Чайкафарма” е и председател на Асоциацията на търговците на едро с лекарства. Веригата “Образцови аптеки” също е част от печелившия бизнес на Веков с лекарства у нас. Така Веков се очертава като представител на затворения цикъл от производството през дистрибуцията до продажбата на лекарства. Несъмнено оборотите на трите нива се изчисляват на милиони лева, гарантиращи и големи лични приходи.
Никола Гюзелев, оперен певец – Над 10 млн. лв.
Известният в цял свят български оперен певец се радва на успешна професионална кариера вече няколко десетилетия с изявите си на сцените на най-престижните оперни театри. Именитият бас, завършил родната Художествена академия, блестящо съчетава таланта си на оперен певец с този на художник. Оперният ас е звезда на световните театри вече няколко десетилетия. След дебюта му на Софийската опера, пред него се отварят вратите на най-популярните театрални сцени от Европа до Япония. Талантът и десетките роли му носят не само световна слава и почитания на милиони меломани, но и значителни финансови приходи като хонорари за многобройните му участия.
Тодор Дочeв, предприемач – Над 10 млн. лв.
Изпълнителният директор на една от най-големите дистрибуторски фирми на лекарства у нас “Калиман РТ” държи половината от дяловете є, а други 45% контролира съпругата му. Като частно лице Дочев участва и в управлението на редица други структури, между които са бившите Аптечни управления в Бургас, Силистра и “Аптечно София-град”. Не е тайна и че “Калиман” е спонсор при приватизацията на едно от най-големите аптечни предприятия бургаското. С дистрибуторската фирма се свързват и веригата аптеки “Сейба”. Управлението на дистрибуторската дейност и веригата от аптеки в страната гарантира огромни финансови приходи на Дочев.
Томас Лафчис мениджър – Над 5 млн. лв.
Експрезидентът на Футболен клуб “Левски” остава в историята на футбола като един от най-успешните мениджъри на отбора. За 9-те години, в които е председател на клуба, успява да си спечели име на човек с нюх към печелившите трансфери на футболисти. И днес като мениджър на футболен отбор в Гърция успешно движи сделките по трансфери на спортистите. Съпругът на добре познатата от БНТ Вяра Анкова се занимава с уреждане на добре платени и изгодни трансфери за български футболисти в чужбина, което несъмнено е източник на немалки приходи в личната му сметка. Той бе и акционер в отбора, като държеше 40% от акциите, преди да бъде сменен от Наско Сираков.
Райна Кабаиванска, оперна актриса- Над 25 млн. лв
Световноизвестната българска оперна актриса бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които є донасят не само световна слава, но и значителни финансови приходи от хонорарите за участия в престижните оперни театри. Тя е звезда на Метрополитен опера, Виенската опера, Арена ди Верона, Болшой театър, Ковънт Гардън, Карнеги хол. Българската оперна прима е известна с това, че част от приходите от концертите є отиват за стипендии за младите музикални таланти. Талантливата българка основава и фонд с нейното име, който отпуска стипендии за млади български таланти.
Юлия Берберян, треньор – Над 10 млн. лв.
Бившата тенисистка треньорка и ексдепутатка от 38-ото народно събрание стана скандално известна след обвинението за укриване на данъци в големи размери. Тя и съпругът й не бяха декларирали и платили данъци върху дохода след продажбата на 15-те апартамента, които замениха с общината срещу 21 дка в местността “Погребите”. Госпожа Берберян започва като инструктор по тенис, по-късно е директор на треньорите в Българската федерация по тенис. Преди няколко години основа собствено тенис-училище за млади спортисти. Тя е човекът, който управлява част от парите на трите си дъщери, които спечелиха значителни суми от наградни фондове на световните тенис-турнири.
Йохан Петков, мениджър – Над 5 млн. лв.
Управителят на “Фесто България” и “Туул техник систем” твърди, че фирмата му е една от 100-те фирми с най-добри икономически резултати. Германската частна фирма е инвестирала 40 млн. лв. у нас и е реализирала редица крупни проекти в енергетиката. “Фесто” произвежда компоненти за индустриална автоматизация и пласира продукцията си във всички заводи в България. Плаща над 2 млн. лв. данъци годишно. Понастоящем оборотът само на едната от двете му фирми възлиза на повече от 20 млн. лв. Реализира износ за повече от 60 държави в света. Има богата колекция от картини, които смята да подреди в собствената си вила и да подпомага млади художници.
Кръстьо (Къци) Вапцаров, шоумен – Над 1 млн. лв.
Популярният шоумен по образование е актьор, но успява да се реализира като продуцент и водещ на няколко телевизионни предавания. Неговата звезда изгрява с известното шоу “Невада” от близкото минало. Известният русенец придобива национална слава и висок рейтинг благодарение на шоуто. Успехът на телевизионната сцена значително подобрява материалното състояние на известния русенец. Това доказва и основаната от него собствена продуцентска къща “Супер Арт 17″, която продуцира шоуто “Риск печели риск губи” в телевизия bTV. За значителните банкови сметки на актьора се съди и по голямата седеметажна къща, която той вдигна в “Драгалевци”.
НАЧО ПИЩОВКОЛЕВ, мениджър – Над 1 млн. лв.
Президентът на “Нокиа България” споделя, че не е хазартна личност и разчита на опита и знанията си, които му носят не само професионални успехи, но и значителни финансови дивиденти. Самият той започва кариерата си в централата на “Сименс” и след това продължава директно на управленската длъжност в представителството на “Нокиа” за България. Управляваната от него компания е партньор на мобилните оператори у нас, с които реализира ползотворно сътрудничество. Марката “Нокиа” е пета в света по пазарна капитализация от 32 милиарда долара и №1 в България по същия показател
Румен Ралчев, предприемач- Над 15 млн. лв
Президентът на една от най-известните охранителни фирми “Балкан Секюрити груп” е завършил право в СУ, работил е и в системата на МВР, УБО и НСО. От 1991 г. се занимава с частен бизнес, като фирмата му включва още 5 други, специализирани за физическа охрана, транспорт на товари и ценности, сигналноохранителна техника, охрана на промишлени предприятия. Значинелна част от приходите му са от договорите за охрана на известни личности. Финансови активи му носи и единственото частно училище за подготовка на организатори на охранителна дейност. Строителството, туризмът и ресторантьорството също имат дял в бизнеса му.
Иван Генчев, финансист – Над 10 млн. лв.
Изпълнителен директор и партньор в “ББГ-Симекс България” ООД един от най-успешните инвестиционни посреднци у нас. След като завършва образованието си в Чехия, работи в нашата “Техноимпортекспорт”. По-късно е начело на представителството на “Хюндай мотор корпорейшън”, където е търговски директор. Успява да натрупа значителни лични авоари в уреждането на сделката по купуването на “Санданска Бистрица” от чешката “Енергопро”. С най-големи парични вноски става учредител в два приватизационни фонда “Северкооп Гъмза холдинг” и “Холдинг КоопЮг”. Членувал е и в бордовете на директори на редица дружества.
Жеко Жеков, предприемач – Над 5 млн. лв.
Съсобственикът и изпълнителен директор и на винпром “Винекс Славянци” АД успешно лансира продукцията си на международните пазари. Реализира значителни корпоративни и персонални приходи от продажбата на вина и алкохолни напитки в Европа и САЩ. Компанията включва пет винарски изби за вина и някои високоалкохолни напитки. В дружеството няма чужди акционери. Към момента закупената земя за лозови насаждения, четирите модерни технологични линии и поддържането на производствения процес се изчисляват на милиони лева. Компанията е спечелила над 200 златни и сребърни отличия.
Васко Василев, музикант – Над 3 млн. лв.
Известният български цигулар, който в момента е концерт-майстор на най-големия оркестър в Англия, сам се определя като преуспял по българските категории. Обявеният за дете чудо музикант изнася многобройни концерти на световните сцени и печели парите си изцяло с концертна дейност. Учител е на Ванеса Мей. Освен че дирижира оркестърът на “Ковънт гардън”, той е и артистичен директор на солистите на Кралската опера, което е върхът в йерархията. Днес 33-годишният талантлив българин бележи успехи с групата си “Лауреат” във всички най-големи концертни зали на света. Цигулката, на която свири в момента, е един от най-скъпите инструменти в света.
Армен Назарян, спортист – Над 2 млн. лв.
Двукратният олимпийски шампион по борба класически стил е и носител на шест европейски титли в този спорт. Състезателят, който защитава името на България по света, е доказал многократно своя професионализъм. Арменецът с българско гражданство донесе за България първото световно злато в категорията “Борба класически стил”. В участията си на международните спортни подиуми шесткратният европейски медалист бележи активи, които му носят и немалко материални награди. Личен спонсор на Назарян е Гриша Ганчев. Собственикът на “Литекс” му дава солидни премии за всеки спечелен медал.
Михаил Михов, индустриалец – Над 50 млн. лв
Собственикът на компанията “Булбрю” започва бизнеса си с дребна търговия, туризъм и посредническа дейност. Той самият се определя като индустриалец, а не като бизнесмен. Понастоящем ръководи “Булбрю”, която обединява трите пивоварни във Варна -”ММ биър”, в Мездра -”Леденика”, и в Русе. Собственик е на “ММ холдинг”, който включва – “ММ електроникс”, специализирана в продажбата на електроуреди, завод “Димят” за вина и ракии и хотел “Дунав плаза” в Русе. Запаленият по спорта икономист управлява варненския отбор по баскетбол “ММ биър Черно море”.
МАРИАНА ПЕЧЕЯН, бизнесдама – Над 3 млн. лв.
Въпреки че не успя да придобие лагерния завод, обособена част от ВМЗ Сопот, собственичката на ВСК “Кентавър” развива успешен бизнес с търговия и производство на машинни части и специално облекло за нуждите на отбранителната промишленост. Печели приза за бизнесдама на 2000 г. Има заводи в Дряново и във Велинград, председател е на Съюза на индустриалците доставчици и поддоставчици. Стоките на предприятието се продават във всички страни от ЕС.
БОЯН РАДЕВ, колекционер – Над 3 млн. лв.
Двукратният олимпийски шампион по борба днес е популярен като притежател на богата колекция от ценни предмети. Печели значителни суми още по във време на спортната си кариера. Известният колекционер разполага с една от най-богатите и стойностни колекции на антични ценности у нас. Наскоро той подреди в Софийската градска галерия двеста и петдесет шедьовъра на съвременната българска живопис и скулптура от личната си колекция. Сбирката беше показана за първи път пред публика. Творбите са от най-големите български художници от втората половина на миналия век, което ги прави уникални.
Светослав Йорданов, изпълнителен директор – Над 1 млн. лв.
Изпълнителният директор на “Петрол” АД управлява най-голямата верига бензиностанции у нас, която е собственост на “Нафтекс”, и е част от “Синаргон холдинг”. Общо 13 млн. лв. е общата стойност на управляваните от него активи. “Петрол” АД има повече от 400 бензиностанции в страната. Плановете на фирмата са до края на 2004 г. 150 бензиностанции да отговарят на най-съвременните изисквания.
Компанията е планирала да инвестира близо 100 млн. евро до края на 2004 г.
Лили Иванова, певица – Над 1 млн. лв.
Примата на българската естрада посвети професионалната си кариера на пеенето. Спечели парите си благодарение на дългогодишната си творческата дейност в България и по света. През годините е изнесла множество концерти, които и осигуриха значителни приходи в банковата сметка. Певицата живее в идеалния център на София в луксозен мезонет. Популярна е с високите хонорари, които взима за участие, но остава една от малкото български шоузвезди, които продължават да жънат успехи по световните сцени. Известно е, че част от приходите от концертите и отиват за благоустройството на наркокомуни.
Кирил Вътев, предприемач – Над 7 млн. лв
Шефът на Асоциацията на месопреработвателите в България е възпитаник на Националната спортна академия, работил е като треньор по свободна борба. Навлиза в бизнеса със собствено кафене и търговия с облекла. През 1993 г. заедно с брат си регистрират фирма за производство на колбаси “Тандем В”, която днес е една от най-големите месопреработвателни компании в България. Само в новото предприятие на братя Вътеви, което се намира в столичния квартал Илиянци, са инвестирани над 4 млн. евро. Компанията има лиценз за износ на продукция в Европейския съюз.
Елена Вълчева, бизнесдама – Над 5 млн. лв.
Дъщерята на бившия управител на БНБ професор Тодор Вълчев направи през последните години собствена бизнескариера. Стартира предприемаческата си дейност още преди 1989 г., като успоредно с това работи като редактор в БНТ и като дългогодишен продуцент на предаването “Плюс-минус” в БНТ. Понастоящем е съсобственик на “Янев и Янев”, която прави PR кампаниите на Министерството на труда и социалната политика, на “Ейвън”, Софияленд, Нова телевизия и др. Най-печелившата дейност на Вълчева в съдружие със съпруга є е проектирането и строителството на хотели по Черноморието.
Камен Пенков, бизнесмен – Над 5 млн. лв.
Собственикът на небезизвестната охранителна фирма “Скорпио дистрибутинг”, която охранява червената централа на “Позитано” 20, е и член на Висшия съвет на БСП. Друга негова фирма, “Скорпио Трейд” ООД с уставен капитал 5 млн. лв., се занимава с комисионна, спедиционна дейност в страната и в чужбина. Извършва сделки с интелектуална собственост, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Фирмата му “Куатро Бг” ООД е в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. Извършва и търговия с метали чрез “Скорпио метал” ООД.
Богдана Карадочева, певица – Над 1 млн. лв.
Популярната естрадна певица наследи значителни имоти от реституцията. Тя е съсобственик на къщата на столичната улица “Иван Шишман”, където дълго време се помещаваше банков офис на Частна земеделска и инвестиционна банка, а след това и централата на НДСВ. И двете организации са плащали добри наеми за наетата от тях представителна сграда. Богдана Карадочева и досега е звезда на българската естрада и все още има сценични изяви. Съпруга е на известния композитор Стефан Димитров.
Йохан Петков, мениджър – Над 1 млн. лв.
Йохан Петков е управител на “Фесто България”. Компанията е дъщерна фирма на австрийско-германската фамилна фирма “Фесто”, която направи у нас една от най-големите инвестиции на зелено. Оборотите и стойността на българската компания се оценяват на много повече от 1 млн. лв.
Йохан Петков има голяма колекция от картини и притежава къща в Орешака, която възнамерява да превърне в галерия, за да подпомага млади художници и майстори на художествените занаяти.
Дарина Павлова, бизнесдама – Над 2.5 млрд. лв
Съпругата на покойния президент на “MG Корпорация” и баща му Павел Найденов управляват богатството, наследено от Илия Павлов. По независими оценки стойността на активите надхвърля 2.5 млрд. лв. Дарина Павлова прекрати дейността си, свързана с компанията за модели “Мегаталант”, за да се концентрира върху управлението на по-важните компании в рамките на корпорацията.
Андрей Райчев, социолог – Над 5 млн. лв.
Собственикът на социологическата агенция “Галъп” е и един от издателите на вестник “Сега”. Точно преди две години подари на съпругата си известната журналистка Виза Недялкова, собствено радио “Нет”. Фирмата “Провижън”ООД, в която той има 50% дял от капитала, сключва сделка с агенция “София прес” за съвместна рекламна дейност в залата за пресконференции на агенцията за срок от 5 години. От съвместната рекламна дейност “Провижън” получава 70%. Собственик е на “Рис” ЕООД, което се занимава с продуцентска, издателска, рекламна и маркетингова дейност.
Ути Бъчваров, шоумен – Над 1 млн. лв.
Популярният телевизионен водещ на кулинарното предаване “Вкусно” е актьор по образование. Освен като автор и водещ на предаването Ути развива собствен кулинарeн бизнес. Той държи две заведения в Шумен, както и кръчма в сградата на Сатиричния театър. Автор е също така на три кулинарни книги. Капитан е на националния ни отбор по спортен риболов. Наскоро Ути представи първата българска компютърна кулинарна книга.
Любен Дилов-син, продуцент – Над 1 млн. лв.
Един от учредителите, член на Горната камара и секретар на Политическа партия “Движение Гергьовден”, с която участва в парламентарните избори през юни 2001 г. Той е журналист по образование. В издателските среди е известен като главен редактор на вестник “Експрес”, съсобственик и главен редактор на в-к “Ку-ку”. Любен Дилов-син е съдружник в “ТриВоДи” ООД и в “Българска музикална компания” ООД. От началото на 90-те години активно участва в работата на “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”.
Гати ал Джебури, заместник-министър на финансите – Над 1 млн. лв.
От 2002 г. Гати ал Джебури е заместник финансов министър в правителството на Симеон Сакскобургготски. Данъчният експерт е роден през 1969 г., получава образованието си в Лондон като експерт счетоводител.
Професионалната му кариера включва директорски пост в лондонския клон на “ЛУКойл Европа”. Създава офиса на KPMG в България. Преди да влезе в министерството, е бил заместник-председател на Държавна агенция за енергетика.
Иван Зографски, предприемач – Над 100 млн. лв.
Собственикът на “Кемпински Хотел Зографски” притежава много недвижими имоти в Германия и Испания. Само стойността на столичния хотел заедно със земята надхвърля по пазарна оценка 50 млн. лв. Поне още толкова струва берлинският хотел “Панорама”, който също е собственост на Зографски. Първоначалния си капитал той натрупва, като прехвърля храни и медикаменти през фронтовата линия в края на Втората световна война.
Иван Главчев (Ванко 1), продуцент – Над 10 млн. лв.
Местожителството на Главчев в момента е следственият арест по обвинения в сводничество, трафик на хора и укриване на доходи. 28-годишният рапър е женен, с три деца. Голяма част от парите му са от реституция на недвижима собственост в Пловдив. Впоследствие земята е застроена и апартаментите се дават под наем. Съдружник е с баща си в бизнеса. Строи хотел в североизточната част на Пловдив. Известно е, че притежава колекция от автомобили “Мерцедес”, най-скъпият от които надхвърля цената на ново ферари.
Недялка Сандалска, мениджър – Над 3 млн. лв.
Тя е изпълнителен директор на най-голямата туроператорска фирма “Балкантурист” АД. Със сигурност активите на бившия държавен монополист, които управлява Сандалска, надхвърлят 3 млн. лв. Стойността става далеч по-голяма, ако се пресметнат годишните обороти на туроператора. Сандалска е една от малкото бизнесдами, която си е спечелила славата на строг и стриктен мениджър сред подчинените си.
Христо Бисеров, политик – Над 3 млн. лв.
Бившият главен секретар на СДС е с юридическо образование. Придоби славата на “сив кардинал” в синята партия, защото се смяташе, че движи тайно делата на СДС. До 1995 г. е председател на Консервативната екологична партия (КЕП). Съучредител е на Уестминстърския kлyб в България от 1995 г. Приблизителната стойност на имотите на Бисеров надхвърля един млн. лв., като най-ценна е голямата къща в центъра на София. Наследник е на реституирани имоти в Хасково.
Валентин Златев, предприемач – Над 100 млн. лв.
Генералният изпълнителен директор на “ЛУКойл България” е един от найпроспериращите млади бизнесмени у нас. Само активите на Бургаската рафинерия, която той управлява, след приватизацията са оценени на повече от 100 млн. лева. В момента Златев оглавява българската част от компанията, включваща преработвателно предприятие, верига бензиностанции, пенсионноосигурителен фонд, търговско дружество и др. В края на март 2003 г. Валентин Златев стана представител на президента на НК “ЛУКойл” за Албания, България, Македония, Сърбия, Черна гора и Хърватска.
Мая Георгиева, банкер – Над 30 млн. лв.
Чаровната млада дама в момента е изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка. Тя управлява една от успешните български банки, чиио активи са оценени на повече от 30 млн. лева. Има значителен стаж в банкирането и най-вече в органицацията на международни дейности и привличането на кредитни линии от чужбина. Работила е в БНБ като шеф на платежния баланс и в Банка за земеделски кредит. За 2001 година печели приза “Банкер на годината”, защото е внесла най-много пари в страната за посочения период.
Пламен Минчев, предприемач – Над 10 млн. лв.
Шефът на натуралните сокове ВВВ е и собственик на едноименен тенис-клуб. Пламен Минчев е председател на Борда на директорите на фирма “Линк” и на “Бовис” дружествата, които произвеждат продукти с търговската марка BBB. В частния бизнес навлиза като вносител, след което спечелва доверието на гиганта “ТетраПак”, създава собствено производство на сокове в София, а след това и на млека в Ботевград. Печелил е наградата “Златна мартеница 2002″ на съюза “Произведено в България” за най-добър производител.
Тихомир Каменов, предприемач – Над 10 млн. лв.
Основателят на “Търговска лига” е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Докато е подобрявал бизнес позициите си, той се е грижил и за доброто си образование. Бащата на четири деца поставя началото на “Търговска лига” в складово помещение на панелен блок. В момента компанията му е партньор на повече от 70 концерна. “Чайкафарма” – единственият български производител на лекарства, който е приет за член на Европейската асоциация на генерични производители, е собственост на “Търговска лига”.
Йордан Цонев, бизнесмен – Над 3 млн. лв.
Бившият председател на бюджетната комисия в предишното НС има висше образование по икономика специалност “Организация на строителството”. Преди да стане депутат от квотата на СДС, той е бил председател на икономическата и финансовата бюджетна комисия в бургаската община. В същото време е оглавявал няколко търговски дружества. Йордан Цонев, който се считаше за един от най-богатите сини партийци, не криеше, че е започнал бизнеса си с продажбата на пици на летовниците по Южното черноморие.
Александър Александров, мениджър – Над 10 млн. лв.
Изпълнителният директор и член на Съвета на директорите на корпорация “Развитие” е дипломиран доктор по икономика. Научният работник започва бизнеса си преди 13 години с фирма, организираща курсове. Активите на “Развитие” надхвърлят 10 млн. лв. Представляваната от него корпорация преди това участва в масовата приватизация и сега управлява спечелените на търгове предприятия в областта на леката промишленост.
Иван Славков, спортен деятел – Над 5 млн. лв.
Дългогодишният шеф на Българския футболен съюз е известен на олимпийските деятели от цял свят, не е тайна старото му приятелство с Хуан Антонио Самаранч, който доскоро управляваще МОК. Само колекцията му от произведения на изкуството се оценява над 5 млн. лв. Бившият зет на Тодор Живков изгради през годините собствена успешна кариера в Българската национална телевизия, Международния олимпийски комитет и стана почти несменяем президент на футболния съюз. Основа собствена партия, с която участва в предишните парламентарни избори.
Венцислав Върбанов, бивш министър – Над 3 млн. лв.
Срещу ексземеделския министър се водят няколко дела. Три от тях са за приватизация на “Геоводинженеринг” ЕАД, мелница “Плевен” и “Добруджанска гора” ЕАД. Четвъртата проверка е за фонд “Земеделие”. Семейството на бившия земеделски министър се занимава със земеделие и друг частен бизнес. Съпругата му е бивша манекенка, която е работила преди брака им в Италия.
Захари Желязков, юрист – Над 1 млн. лв.
Бившият шеф на приватизацията стана известен с раздържавяването на “Балкан”, “Инкомс телеком”, “Каолин” Сеново, “Слънчев бряг” и “Елените”. Той беше обвинен и по-късно оправдан от Софийския градски съд. Делото бе свързано със спряната от Върховната касационна прокуратура приватизационна сделка за “Инкомс телеком”.
Парите са били внесени като депозит за търга за “Инкомс телеком”, но заемът не бил обезпечен.
Евгений Бакърджиев, политик – Над 1 млн. лв.
Бившият вицепремиер и министър на регионалното развитие е популярен не само с кариерата си на политик. Името му нашумя особено около проверките при продажбата на държавни имоти. Бил е общински съветник,председател на Столичния общински съвет и депутат в 38-ото народно събрание от листата на ОДС. Съпредседател е на няколко междуправителствени комисии за търговско-ukoномичecko и научно-техническо сътрудничество. Инженер по образование. Женен, с 3 деца.
Атанас Бобоков, предприемач – Над 20 млн. лв.
Роден през 1959 г. в Русе. Икономист по образование, преди да емигрира в САЩ, работи в Българска външнотърговска банка. От 1993 г. е управител на “Приста ойл” ООД и председател на Надзорния съвет на компанията. Участва в Управителния съвет на “Монбат”АД завода за акумулатори в Монтана. Притежава и дялове в поддръжката на чистотата на “Морски води” Варна.
Цветелина Бориславова, банкер – Над 7 млн. лв.
Родена е през 1959 г. От октомври 2001 г. е председател на Надзорния съвет на СИБанк. Бориславова е в управата на “Бентонит” акционер в ОЦК и СИБанк. Завършила е английска и испанска филология. През 1989 год. започва частен бизнес. Тя е член на Съвета на директорите в “Консорциум каучукова индустрия” АД, собственик и управител на “Ай Ти Пи България”, ЕООД, съдружник и управител в “Интерпрайм тобако” ООД, собственик на “Ипон-2″ ООД и др. Председател е на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина”. Двете фондации държат 9.87% от акционерния капитал на СИБанк.
Любомир Павлов, банкер – Над 5 млн. лв.
Шефът на”Общинска банка” АД е завършил медицина. Съпруг е на сегашната депутатка от НДСВ Диляна Грозданова. Бившата телевизионна журналистка е в ръководството на Съюз “Свободни демократи”. Доктор Павлов е един от основателите на КТ “Подкрепа”. Беше депутат от СДС в 36-ото НС. Напуска политиката след създаването на “Общинска банка” София, на която е шеф в момента.
Миналия месец изтече мандатът му като председател на Федерацията по шахмат и на негово място беше избран Васил Божков.
Теодор Милев, мениджър – Над 3 млн. лв.
В момента е управляващ директор на “Майкрософт България”.
Г-н Теодор Милев е роден през 1968 г. Завършил е Техническия университет, София, специалност “Компютърни системи”. Продължава образованието си по бизнесинформационни системи в Aston University. Трудовата си кариера започва през 1993 г. в IBM, България, като мениджър за бизнеспартньорите в областта на миникомпютрите. От септември 1998 г. е утвърден за управляващ директор на току-що регистрирания офис на фирма “Оракъл” в България.
Васил Иванов, министър – Над 10 млн. лв.
Името на сегашния министър на младежта и спорта нашумя с разрастването на неговата верига от сладкарници “Лучано. Известно е участието му в редица фирми. Притежаваше 40% от “Лучано МЗ”, дялове от “Агропродукт” и значителен дял в “Лучано такси”. Освен че е собственик на двата луксозни Виенски салона в центъра на столицата, той притежава и заведението зад Спортната палата, където се помещава министерството сега. Откакто е в правителството Васил Иванов излезе от тези фирми.
Стефан Данаилов, актьор – Над 1 млн. лв.
Сексимволът на българското кино е завършил ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. Има богата и активна творческа кариера като актьор на театралните сцени в цялата страна. Изключително плодотворен е и на киноекрана. Изявява се и като преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. Участва успешно в италиански кинопродукции. Стефан Данаилов влиза активно в политическия живот на България като депутат на “Коалиция за България” в 39-ото народно събрание. Продължава кариерата си в киното и телевизията.
Радосвет Радев, предприемач – Над 10 млн. лв.
Роден е през 1960 г., по образование е юрист, има практика в Софийския градски съд. В момента е шеф на “Дарик” радио, основано от него през 1992 г. Г-н Радев е учредител на Бизнесклуб “Възраждане”. Изявите му са не само в сферата на журналистиката, но и в политиката. Бил е заместник-председател на БСК, учредител и зам.-председател на Надзорния съвет на “Обединен холдинг” АД, учредител е на ПОД “Солидарност” АД и на “Албена инвест холдинг”.
Максим Бехар, медиен консултант – Над 3 млн. лв.
Понастоящем е управител на една от най-големите агенции за PR и реклама M3 Comunications Group и собственик на Интернет портала novinite.com. Започва кариерата си като журналист през 1981 г., бил е кореспондент на вестник “Работническо дело” във Варшава. По-късно става съосновател на вестник “Стандарт”. В последните години г-н Бехар завоюва значителни позиции в рекламния бизнес. PR агенцията му е партньор на една от най-големите PR агенции в света – американската Hill&Knowlton. Те работят в областта на интерактивната комуникация и за създаването на първия български пресофис онлайн.
Елеонора Алексова, бизнесдама – Над 3 млн. лв.
Председател на националното сдружение на малкия и средния бизнес и изпълнителен директор на търговското дружество “Снайт”. Г-жа Алексова е носител на наградата на фондация “Еврика” за най-добър млад мениджър и бизнесдама на 1999 година. Собственик, заедно със съпруга си на фабрика за производство на алкохол – водка Doctor`s, в село Гинци. Реализира успешен износ за страните от Централна Европа.
Тереза Маринова, спортист – Над 2 млн. лв.
Тереза Маринова е родена през1977 г. в Плевен. Неомъжена. Започнала е спортната си кариера в спортното училище в родния си град. Олимпийската шампионка от Сидни в тройния скок Тереза Маринова спечели и златото от световното първенство на закрито в Лисабон. Възпитаничката на Христо Марков даде лицето си на СДС при последната предизборна кампания. След олимпийските си успехи Тереза получи освен премията за титлата и недвижими имоти.
Желязко Христов, синдикалист – Над 1 млн. лв.
Роден е през 1948 г., има висше медицинско образование, работил е като хирург във ВМИ – Пловдив. Името му нашумява, след като влиза в политиката, като председател на КНСБ и защитник на правата на работещите в България. Лидерът на синдикатите активно участва в политическия живот, като се изявява и в бизнессредите. Не е тайна, че лидерът на КНСБ е собственик на солници край Бургас и е в управата на редица фирми.
Петър Манджуков, предприемач – Над 100 млн. лв.
Член на Бизнесклуб “Възражадане”, издател на вестник “Дума”, на “БАЛКАН българска телевизия” (ВВТ), притежава лиценз от държавата за търговия с оръжие. Роден е през 1942 г. в Пловдив. Името му нашумява през 1999 г., когато основава дружеството “П. М. груп” АД, което обединява фирмите му, създадени до момента. Понастоящем е изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите. Притежава ЗММ София, “Инфомедия”АД, “ИПМ хотели” АД, собственик на хотел “Панорама” в Пампорово, Винарска къща “Виноградец”.
Красимир Гергов, предприемач – Над 50 млн. лв.
Популярен е в България като най-големият рекламен бос, притежава пословичната РА “Крес”, създадена от него през 1992 г.
Прочетено от другите:
По темата:
Фалитите на комунизма
20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е продал тайно Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси социалистическата държава от фалит. През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти – през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г., пише днес вестникът в анонс за предстоящата поредица.
За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г. Това престъпление разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. Дело № 4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.
През 1990 г. Андрей Луканов и другите политически наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата. Тогавашният премиер Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха.
Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, засекретената фирма за търговия с оръжие “Кинтекс”, секретни партийни и правителствени решения.
България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки. Социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв.
Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.
Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП- Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.
За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4. През октомври 1987 г. Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов, в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити. Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара.
Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради тоталната криза в икономиката от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв. Управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса). От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани.
Секретните документи разсейват митовете за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години. По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков.
Прочетено от другите:
По темата:
НОВОТО SVEJO.NET: ЗА, ПРОТИВ и ОЩЕ
ЗА:
1. Нов и наистина по-СВЕЖ дизайн и лого
2. Премахнат е и без това безмисленото ограничение от 2 връзки на час – нали идеята е все пак да се пускат линкове?
3. Автоматично скъсените линкове са перфектни за Twitter.
4. Почти без порно – отдавна уредено като правило във водещите социални мрежи по света;
ПРОТИВ:
1. Усложнено е ориентирането в собствения акаунт относно коментари, свежи, приятели и т.н. – старият интерфейс бе по-удобен за това
2. Липсва автоматичното добавяне на запомнени етикети от старата версия, която беше доста удобна.
3. Нужно е да се слага нов аватар и въпреки, че го сложих пак не се вижда правилно.
4. Някой от бутончетата са с пропуснат при превода текст на английски (добре е като се заимства отворен код, поне да се преведе)
МОЖЕ И ОЩЕ:
1. API който да дава възможност нови блог постове да се публикуват автоматично; ако Twitter го позволява, защо не и СВЕЖО?
2. API който да дава възможност за създаване на нови формати за видео страници, така че да няма ограничени от КОИ видео страници се публикува
3. Възможност за добавяне на категории; в сегашния си вид, категориите са наистина ограничени.
Прочетено от другите:
По темата:
Сезонът на МИНИТЕ
В София печели Фандъкова. Жива и здрава, права, корава, дано се справя и да се оправя. Чудя се само дали след ден два ще започне да се оплаква, че предшественикът й е оставил само дългове, безброй недовършени обекти, половин метро и 14 детски площадки. Ама не може. Този път няма как.
Мене по ме интересува накъде вървим като цяло. Дефакто, България след 100 дена е както преди 100 дена. И май така ще си остане и след 800 дена, като при негово величество. Не дай си Боже, с години, като при Тато.
Тъй е историята и с валутата. По стар български обичай, курсът на долара за 1 януари догодина е какъвто е бил на 31 октомври т.г. Таз година беше 1.31лв. и въпреки, че застрашително отива към „10 долара за левче”, на Нова година пак ще си е толкова.
Въобще, светът отдавна не е такъв какъвто го познавахме. Има няма 10-тина години. От влизането на еврото и от 11 септември. Нова икономическа надпревара: долар-евро като че ли нарочно обеднява светът с ниски валутни нива и високи цени. На Америка не и пречи че доларът е нисък, защото те могат да си напечатат колкото си искат. На нас обаче ни пречи. Нищо, че сме вързани за еврото, което уж трябва да дойде при нас догодина. А тогава? Доларът пак ли ще е толкова нисък при евро отслабено от собствената ни родна икономика? На дали.
Остава само да се надяваме, че ще е по-добре. Защото сега е сезонът на мините който се разкриват схеми и засади оставяни от няколко предишни правителства за да се издънят наследниците им по офис. Дано само истинската мина да е само за политиците, а не за съдбата следващите поколение на България.
Прочетено от другите:
По темата:
Терминът ЦОПЪЦАТ
Не можем вече да търпим и официално въвеждаме терминът ЦОПЪЦАТ, като кирилизирана версия на динамичния еквивалент copycat (което явно не значи копираща котка). Даже може и да обява състезание за заемане на позиция в Гугъл при търсене на израза ЦОПЪЦАТ. Което ще бъде акт на ЦОПЪЦАТ копиращ онази акция под надслов Яицазимитпо Лъгуг. Ето и някои мисли по въпроса.
Изразът ЦОПЪЦАТ (англ. copycat) означава някой който неприкрито имитира действията на друг негативно денотирайки акта на плагиатство. Може да се прилага и за котки. То туй в България си е на мода от годините когато на мода бяха турските стоки с обратни, грешни и абсолютно безполезни надписи, които отразяваха всичко друго, но не и качеството на продукта. Всички помним маратонките Reebak, анзуците Apipas и фланелките с надпис Nikoi. Последните означаваха единствено, че човекът който си ги носи има толкова ниско ниво на самочувствие
И си мислех аз че модата ЦОПЪЦАТ е отминала. Да, ама не. Тук си е тя по нашенско и реве ЦОПЪЦАТ с пълна сила, [в] туй Черно море. Само, че ако ЦОПЪЦАТ си запазват правото да крадат чужди мисли и да ги представят за свои, МинФин запазва правото да ги посочи по име. Ето поименно ТОП 3 ЦОПЪЦАТ за януари 2008:
3. ДРЕБЕН ЦОПЪЦАТ е нашият любим и роден анализатор, специализиран в изготвянето на макроикономически и фундаментални анализи, Иван Петков, който си направи блог като МинФин само за да пусне пусна статия за ФЕД. До момента МинФин не е наясно защо анализатор, специализиран в изготвянето на макроикономически и фундаментални анализи, Иван Петков действа като ЦОПЪЦАТ, нито кой точно е ФЕД. Предполага се, че това е съкратено на Федя ot едноименния короткометражный художественный фильм на Грузия-фильм от 1978. Разликата между МинФин и анализатор, специализиран в изготвянето на макроикономически и фундаментални анализи, Иван Петков е като между Adidas и Apipas, Reebok и Reebak, като NIKE и NIKOI. А онези които ще побързат да защитят честта на анализатор, специализиран в изготвянето на макроикономически и фундаментални анализи, Иван Петков съвет: като е толкова честен и известен анализатор, специализиран в изготвянето на макроикономически и фундаментални анализи, Иван Петков молом да спре да ЦОПЪЦАТ-ства.
2. СРЕДЕН ЦОПЪЦАТ е Милионер БГ който успешно и безогледно ЦОПЪЦАТ-на статията на Питай мъжете точка ком в българско резюме МинФин.
Ето версията на питай мъжете: http://www.askmen.com/fashion/travel_top_ten_100/135_travel_top_ten.html
Ето версията на Милионер БГ:
http://www.millionaire.bg/article.jsf;jsessionid=8DC19C5E911A131E136C55C8C3FC1C36?flashCategoryId=5&articleId=250
Цопъцат на фараони за балъци за милиони.
1. ЕДЪР ЦОПЪЦАТ: Тодор Русанов от Money.bg. Кой е Тодор Русанов от Money.bg и има ли той почва у нас не се знае, но се знае че следната статия е ЕДЪР ЦОПЪЦАТ
http://money.ibox.bg/news/id_80326292.
Голям цопъцат, голямо чудо. Амбицира ни веднага като Васил Найденов, щракнахме на Гугълът фразата : wall street best week since 2003 и какво да видим. Текстът на Тодор Русанов от Money.bg „Wall Street приключи най-добрата седмица от март 2003 г.” ЦОПЪЦАТ-нат мо-та-мо не от къде да е другаде, а от NY Times:
http://www.nytimes.com/2008/02/02/business/02markets.html?ex=1359694800&en=fcb21b7893d47d37&ei=5088&partner=rssnyt&emc=rss „Best Week Since March ’03 for 2 Indexes”
Оставяме на уважаемите МинФин читатели сами да открият разликите между двете и да ги посочат в коментарите по-долу, но държим да отбележим, че в предишното изречение използвахме нововъведеният термин ЦОПЪЦАТ в неговата глаголна форма в минало свършено време ЦОПЪЦАТ-нат.
Ето го и в още едно изречение: Шъ тъ ЦОПЪЦАТ-на като ЦОПЪЦАТ. Тук вече в сегашно време или сегашно продължително, ако ЦОПЪЦАТ-ващият избере малко по-продължително да ЦОПЪЦАТ-ва ЦОПЪЦАТ-ваният.
Но нека се върнем към разликата на статията на NY Times и очеркът на Тодор Русанов от Money.bg. Те са явни като разликата между Ню Йоркската стокова борса и Илиенци. За да разбере това, обаче, уважаемият ЕДЪР ЦОПЪЦАТ Тодор Русанов от Money.bg трябва да е посетил поне и двете и то поне два пъти. А за момента му остава да си мисли, че като гепи малко инфо от NY Times и ще стане велик. Но ето, че става само велик и едър цопъцат.
Та от тук и следният политически манифест на МинФин към всички ЦОПЪЦАТи:
ЦОПЪЦАТи от всички страни, модата да ЦОПЪЦАТваш мина много отдавна. Затова, сменете си дънките Пирамид, маратонките Reebak, анзуците Apipas и фланелките с надпис Nikoi и си впрегнете мозъците да измислите нещо собствено. За да не ви ЦОПЪЦАТне и вас някой с големия ЦОПЪЦАТ.
Прочетено от другите:
По темата:
Case Study: БулТренд Брокеридж и БФБ
В обзора на моята взора попадна позора на ехидната българска компания БулТренд Брокеридж. И понеже аз „живо” се интересувам от възхода на родната борса и нейните борсаджии, бих желал да предложа кратък об(о)зорен коментар. Нещо като комулативен реферат, но не точно.
И тъй, да започнем от името. Нека то не ви обърква (както обърка мен) защото има двояко значение. Първо, като видя компания която започва в БулНещоСи, работата ми е пределно ясна. Стари пари за нови дни. Бих казал стари-комунистически, бих подчертал яко прани по всички финансови фронтове.
Но да не бързаме с обвиненията, защото ето че сгреших. На английски името се пишело с дубъл ел – както би казал Славчо Трифинов, което дава ново значение на името на компанията, а именно бик. Което ще рече, че компанията ще се занимава с биков брокеридж, което както вече сме обяснили в наше село, не значи бикове за разплод, а положителен пазар с бързо растяща горна граница.
Интересно също, че уж българска компания предлагаща акции на българската борса, а картинката горе в карето показва зелени долари на пачки в едри купюри. Може би защото БулТренд Брокеридж е основана в далечната (но твърде близка за мен) 1997. Питам аз сега веднага, защо точно 1997. Кой основаваше брокерски къщи през 1997, когато долара стигна и надмина 3000 златни лева? Интересна мисъл, която оставям на въображението на почитаемите читатели, но пък прилагам достоверна статистика:
1996 декември 1 долар =487,35 лв
1997 януари 1 долар = 700 лв.
1997 февруари 1 долар = 2545,5 лв.
1997 март 1 долар = 1655 лв.
Има ли нужда да продължавам още? Ето и още един пример не дебилитет (или дебилност, както предпочитате):
Bull Trend Brokerage Ltd:
Established in 1997 as limited liability company
Capital: 330,000.00 – fully subscribed
Спирам се тука веднага. Чак, ве, байно: 330,000.00 какво? Круши? Сливи за смет? еВро, долари или български златни лева, които на датата на отваряне на компанията се разменят на няма и $130. Кого гъбаркате вие ве? Като сме от село, да не би да ядем брокериджа с корените?
И те ти БулТренд Брокеридж. То си личи от анализите. Звучат ми като писмата на въодушевени пионерка до мумията на чичко Ленин. Ето един пример относно борсовите акции на “Балканкар-Заря” АД:
„Не на последно място от ключово значение е все по-отворения към капиталовия пазар мениджмънт, което е видно от направения сплит, емисията облигации, както и решението на ОСА за промяна в устава на дружеството, което отваря пътя за набиране на капитал през борсата.”
Чакай сега малко. Да разбирам ли, че промените в устава са току що направени. Това как така веднага ги отвори към капиталовия пазар мениджмънт, освен ако промените в устава не са били направени именно защото има готов пакет от инвестиции. Малко намирисва тази работа.
Ето още един бисер: „Северкооп –Гъмза отдавна е извън радара на инвеститорите, тъй като се раздели с най-добрите си участия.”
Абе кога „Северкооп –Гъмза” е била в радара на инвеститорите? Моля за данни, отчети имена, печалби. Веднага ги намирам на БФБ: http://www.bse-sofia.bg/index.php?page=Quotes%20Info&code=GAMZA
Минимална цена 3 лева, максимална 5 лева. И това да е в радара? Много, ама много се съмнявам, но да преминем нататък:
DRUPL “Дружба стъкларски заводи” е интересно дружество, което се развива бурно през последните години – с непрекъснати ръстове на активите, продажбите и финансовите резултати в условията на изпълнението на сериозна инвестиционна програма.”
Моментално посетих страницата на БФБ за да проверя тази инвестиционна възможност, която така съм пропуснал. В интерес на истината второто полугодие е наистина интересно за DRUPL, чиито акции се вдигат до 197 лева. Това е изключително забележителен феномен, защото в първото полугодие акциите стоят на 59 лева без (забележете) никакво покачване или понижаване. Абсолютно никакво движение цели 6 месеца, и изведнъж хоп, бам, дрън покачване с цели 300%. Това да не ти е Гугъл ве? Какво има да се говори. За да повиши себестойността на акцията си 3 пъти, компанията трябва да нарасне 3 пъти, да увеличи машините си 3 пъти, да предвиди план за увеличаване 3 пъти, да наеме работна ръка за такъв растеж и чак тогава да отчете растеж. И то това не става за 6 месеца. Иска се малко повече време. А ако са имали машини, работна ръка и план, то значи че случайно са ударили келепира с някой по-голям строеж където е било нужно малко повече стъкло и ето ти утроена продукция. Но ако това е така, явно че заводът не работи на пълен капацитет и растежа на акцията е нереален. А още по-вероятно е, че някой спекулира (и то много яко) с акциите на компанията. Съответните органи защо четат нашия блог, вместо да си вършат съответно съответната работа по задължение?
И се отказах да чета АНАЛИЗИ. Викам си, дай да прегледаме Обзор на борсовите сесии. Но и там бях дълбоко озадачен. Почвам с последния „Обзор на търговията на БФБ-7.01.2008”
„Висок борсов оборот и движения настрани характеризираха борсовата сесия в първия работен ден от седмицата. И четирите индекса отбелязаха спад. Дневният борсов оборот възлезе на 32 млн. лева, 47% от който се дължи на сделки с акциите на “Централна Кооперативна Банка” АД, които поскъпнаха с над 7%, и – 30% на сделки с акциите на “Химимпорт” АД, които повишиха стойността си с 1%. И четирите борсови индекса приключиха на отрицателната територия.”
А сега де:
1. 32 милиона лева НЕ Е висок борсов оборот по ничии стандарти, дори в Китай и Индонезия.
2. Такъв оборот означава, че всеки желаеш с няколко милиона в джоба си може да манипулира БГ борсата както си иска.
3. Което се вижда и от факта, че точно 2 компании осъществяват дневния оборот на една цяла национална борса. И двете от финансово банковата сфера, което значи, че БФБ се управлява не от икономически растеж, а от преместване на финансови масиви. Това НЕ може да се отчете като висок борсов оборот.
4. Изключително интересно е и повторението: „И четирите индекса отбелязаха спад” и пак „И четирите борсови индекса приключиха на отрицателната територия.” Гений ли трябва да е човек за да отчете, че щом при този толкова висок борсов оборот и четирите индекса са на червено, нещо куца в цялата работа.
И толкоз издържах с БулТренд Брокеридж и БФБ създадени за да отчитат успеха на българската икономика. Може би трябваше да озаглавя статията: „Няколко причини поради които не инвестирам в България.”
По темата:
(не)Искам да съм негър в щата на Обама
Искам да съм негър в шата на Обама
Всъщност не, не искам. Нито искам да съм негър, нито Обама, въпреки, че няма нищо против тях. Но нали говорим за пазари и икономики, наложи се да отпътувам по спешно до Южна Каролина за да видим какво става там.
Каквото ставна стана. Така стана, че горката Хилъри тръшна чантите на аеропорта и замина кум Ноксвил, Тенеси да види там какво ще има да става. Едуардс (родом от Каролина), той горкият, без думи остана. И какво да каже човекът? Обама ги би като даули. Като червен килим прострян пред осем етажен блока ги би. Като Левски ЦСКА преди години, като мустакат сутеньор мустаката проститутка ги би. Би ги като дебела готвачка от Мензата яйца за кекс. Като Абе с две думи би ги много яко.
Дори, че на етническа основа, дори че 80% от гласувалите в него в Южна Каролина били чернокожи. Би ги много яко човека. Би ги като ток от АЕЦ Козлодуй електротехник с мокри чорапи. Като селски пехливан конкуренцията ги би. Като пиян каруцар черно магаре ги би. И като постави такъв прецедент, нищо чудно да го повтори в Луизиана и Алабама.
Но какво това касае българинът? Ние нали сме си добре в бялата България. Никога няма да имаме чернокож за президент. Поне не в близките години, щото българската майка юнашка си е бяла, все пак. Само да попитам, кой робува и в България, че и по чужди държави? Кой работи за дребни пари подавани от едри чорбаджии? И кой навежда покорно глава когато поставените политици, придворни и пишман-душмани се обогатяват на гърба на българския народ? Ние чернокож президент сигурно няма да имаме, но защо нашите бели политици начело с белия ни президент зорлян на негри правят? Не. Не искам да съм негър в щата на Обама. Но не искам да съм и роб в родната ми България.
По темата:
Черни пари за бели дни като през (след) комунизма или нейсе есе по икономика
Вещата наблюдателката на родната ни икономика, Мария Василева от Медиапул, публикува кратка статия озаглавена: Българите продължават да се надяват, че левът ще се обезцени. В резюме, статията предава информация за изкуствено насърчено увеличаване на тегленето на кредити в България в последното тримесечие на 2007. А вестник КЛАСА писа точно обраното: Спад на ипотечните заеми през декември
От къде идва глада за кредити? От глада на народа, разбира се. Когато народа е сит, защо му е кредит?
А защо народът е гладен? Защото икономиката ни има почти нулев растеж по международните стандарти.
А защо е така? Защото когато икономиката не произвежда нищо, тя не расте. Правилният въпрос е кому е изгодно икономиката да не произвежда нищо (освен само за него). Отговорът на този въпрос посочва кой държи народа гладен. А, гладен народ кредит сънува.
И както статията правилно отбелязва, народните тарикати си мислят така : „Тази година тегля 100,000 лева, догодина лева ще падне, а след две години ще връщам много по-малко от колкото съм взел на кредит” – да речем 88,000 вместо 100,000 при ръст на инфлацията около 12%.
Tози урок беше нагледно предаден с раздаването на кредити (на определени хора) през началото на прехода и изгърмя като български бушон (какъвто си беше) през 1997, когато световните пазари взеха да се замислят какво става на изток от Прага. По него време се изпраха доста „народни пари”, угоиха се доста гуши (че и наследниците им), зароди се върхушката и започна олигофренската оргия с България, организирана от олигархичните останки на остаряващите и омаломощаващи олигарси на опресията. Много от тях вече преминаха. Кой в чужбина, кой в отвъдното – за момента без съд. Да видим на другия свят.
Но на този свят парите преминаха от където трябва към когото трябва, поизпраха се през една две валути за да не личи по тях кръвта и потта на народа. Даже смениха картинките на народния труд по тях (гроздоберката от двулевката, златни пясъци от петолевката, химическия завод на десетолевката, ТЕЦ Марица изток на двайсетолевката и виновника на по-едрите пари) за да не се помни от къде са дошли. Пито – платено.
След това вече „на чисто” се реинвестираха където може (и където не може) и се прибраха на скътано. Нали синът трябва да учи в Америка за да стане бизнесмен (като тати), дъщерята да е моден модел и да ходи на почивка на Хавай, а жената да кара новото М6 (че и на любовницата едно за да не се сърди)? Шурея трябва да отваря магазин, къщата на село трябва да се построи отново, офиса да се разшири, S-класата да се сменя, луксоз и туй нататък. Всичко с пари става. Черни пари за бели дни.
Защо тънката тактика от 1997 няма да проработи този път (без да се задълбочавам в кредити, главници и погасяне на кредити)?
1. Международен валутен борд съставен от световни банки ръководени от дългогодишни и дълбоководни финансови акули, няма никога да позволи парите кредитирани на България за прехода да се изперат по каквито и да е схеми. За тях е повече от ясна родната ни българската икономика, представена на новата ни (също родна и българска) борса от няма и половин милиард (в левове). И а сме гъкнали, а са ни бастисала барабар с борсата.
2. (Второ) Самите принципи на капитализма не позволяват играта от 1997, защото там важи закона: Каквото повикало, такова се обадило. Или както би казал Паисий: „Абе льльо наш роден и селски балкански, ами нали като се усетят господата Йоан, Йохан, Джон, Жан и др., че бай Иван от Горниванско живее на кредит в България заедно с няколко десетки други гратис-кредитори, нали ще ударят санкции чрез борда. Нали след това за да избие правителството ще повиши данъците. А кой ще ги плаща? Кой друг освен бай Иван?
3. Евро, евро, евро. Еврото вода не става. Нали ако нашия лев се обезцени, някой ще трябва да налее в него за да покрие загубите когато еврото започне да го заменя през 2010. Или си мислите че Европа е толкоз проста да ни смени евро за левче точно, когато левчето 5 пари не струва?
Номера от 1997ма дето долара ще стане 3,000 български златни лева никоя международна банка няма да го позволи. И докато бай Иван живее на кредит, някой ще плати масрафа? Кой? Дали няма да е бай Иван.
Няма да е. Но ще е синът му, който от няколко години живее в Младост 10 и чийто наем за гарсониерата е нараснал минимум три пъти. Ще плаща внучка му, която от няма и къде прекъсна международен туризъм в Софийския, замина за Италия да става модел и в момента проституира по калните улуци на Неапол за да може да преживява. Ще плаща снаха му, която чисти къщи в Лисабон и от 6 години не е виждала мъжа си, който след като му биха черен печат в Мюнхен, замина нелегално за Торонто, където боядисва къщи. Ще плаща и дъщеря му, секретарка обслужваща шефа в регионалния отдел на новата търговска къща на 2СиВ, и другата му дъщеря, която работи на две смени в магазина на шурея за да се издържа като студентка в Свободния.
Всички те, и милиони други българи, ще плащат кредита на бай Иван и такива като него. Но бай Иван няма да плаща, когато лева се обезцени. Нейсе, есе по икономика.
По темата:
Симеон Личев манипулирал борсата
Комисията за финансов надзор (КФН) състави акт за манипулация и търговия с вътрешна информация на Симеон Личев, който е син на изпълнителния директор на инвестиционен посредник “Елана трейдинг” – Георги Личев
Симеон Личев попада в кръга на лицата с достъп до вътрешна информация относно подготвяния смесен закрит аукцион за продажба на акции на “Електроника” с посредник “Елана Трейдинг”. Преди тази информация да стане публично известна той е извършил поредица от сделки с акции на дружеството, с което е създал невярна/подвеждаща представа относно търсенето, предлагането и цената на финансовите инструменти, съобщават от КФН.
Аукционът за продажба на 120 637 акции на “Електроника” (ELKA) беше проведен на 8 октомври миналата година. Тогава бяха продадени всички акции, които представляват 36% от капитала на дружеството. Постигнатата цена тогава беше 23.46 млн. лв.
На членове на Съвета на директорите на “Електроника Комерс 97″ АД и на Електроникакомплект” (двете компании общо притежаваха мажоритарен дял в компанията от 50.49% преди аукциона, а в последствие се разделиха с него) също са издадени 10 наказателни постановления за търговия с вътрешна информация. С всяко наказателно постановление е наложена глоба от 20 000 лв. Въпросните лица са водили преговорите за организиране и провеждане на смесения закрит аукцион за продажба на акции на “Електроника” АД. Те са се възползвали от тази вътрешна информация, като са придобили акции на “Електроника” АД, които впоследствие са продали на аукциона на значително по-високи цени.
Надзорът наказа и Константинос Контохристопулис, който е член на Съвета на директорите на доскорошния собственик на “София мел” (MELKO) - “Лулис мел- България”. На него е издадено наказателно постановление също за търговия с вътрешна информация, като наложената е глоба в размер 20 000 лв.
Като член на СД на “Лулис мел- България” ЕАД Константинос Контохристопулис е участвал в преговорите относно търгово предложение за придобиването на акции от капитала на “София мел” АД. Той се е възползвал от информацията, придобита поради служебното му положение и е извършил поредица от сделки с акции на “София мел” АД – купил е акции на дружеството, които след това е продал на по-висока цена (равна на цената на акция на търговото предложение). По този начин е извлякъл финансова облага за себе си, посочват от КФН. Наказаните лица могат да обжалват наложените актове от надзора.


