Кой натиска КЪЛВАЧА да продава?

Един от стабилните старозагорски бизнесмени, собственик на веригата Кълвача продава всичко на безценица.И като казвам всичко имам предвид всичко и почти на безценица. Ето по-апетитното:

1. Хотел-ресторант “Средна гора” – 145 000 EUR
2. Ресторант “Рубин” в с. Старозагорски Минерални Бани – 47 000 EUR
3. Едноетажна сграда в центъра на с. Старозагорски Минерални Бани – 58 000 EUR
4. Урегулиран поземлен имот в Свети Влас – 65 000 EUR
5. Хотелски комплекс “Загорка”, находящ се в парк “Бедечка” гр. Ст. Загора, на брега на езеро – 1 250 000 EUR
6. Двуетажна масивна сграда в супер център на гр. Ст. Загора, ул. “Св. Княз Борис” 102 (срещу централна поща – 110 000 EUR
7. Масивна двуетажна сграда, находяща се в широк център на гр. Ст. Загора – 140 000 EUR
8. Парцел с лице на главен път София – Ст. Загора – Бургас – 110 000 EUR
9. Масивна шестетажна сграда в супер център на гр. Ст. Загора – 1 500 000 EUR
10. Ресторант  с кафе сладкарница, “Аязмо” в гр. Ст. Загора – 730 000 EUR
11. Урегулиран поземлен имот в центъра на гр. Айтос – 280 000 EUR
12. Застроен терен с действаща газстанция в гр. Карнобат – 180 000 EUR
13. Индустриален имот в Индустриален квартал на гр.Стара Загора – 4 300 000 EUR
14. Урегулиран терен с площ от 10 000 кв.м, находящ се в гр. София, район Люлин – 3 500 000 EUR
15. База Пряпорец на 8 км от гр. Ст. Загора – 2 150 000 EUR
16. Парцел с озеленени тревни площи, с лице на път Ст. Загора – Ст. Минерални Бани – 1 300 000 EUR
17. Масивна луксозна резиденция с РЗП 350 кв.м, два гаража, басейн и всички луксозни удобства съпътстващи имота в Ст. Загора – 390 000 EURO
18. Бензиностанция Пряпорец /действаща/ гр. Ст. Загора – 160 000 EUR
19. Газстанция в с. Лозенец, на главен път Бургас – Сливен – 155 000 EUR
20. Газстанция в гр. Нова Загора, намираща се на изхода за гр. Бургас – 180 000 EUR
 
Виж подробно тук: http://www.kalvacha.bg/index.php?TEMPLATE=engineering_products_3

Отворени остават 3 въпроса, на които няма ясен отговор:
1. Кой даде парите за закупуването на всичко това (и не само)?
2. Кой си иска парите дадени за закупуването на всичко това (и не само)?
3. Кой прибра печалбата от последните 15 г.?

Толкова с въпросите.
Останалото е за лешоядите.

По темата:

• Трафикът на хора – източник на мръсни пари и доходен бизнес
• САЩ и ЕС да кажат за мръсните пари
• История за задгранична фирма, швейцарски банкови сметки и незаслужен затвор
• Симеон Личев манипулирал борсата
• На почивка на ДУБАЙ, на балъците им казвам само бай, бай, бай

Проституция срещу трафик на хора

Автор: Огнян Фортунов

За разлика от проституцията, която се счита за най-древната професия, трафикът на хора е относително нова, модерна форма на заробване и сексуална експлоатация. Това явление на съвременността все повече застрашава развитието на гражданското общество не само у нас, но и в световен мащаб. Множество агенции, правителствени и неправителствени, са ангажирани с противодействието, предотвратяването на трафика, с довеждането до знанието на широки граждански маси обстоятелството, че такова явление съществува и необходимостта от защита. В тази дейност основна е ролята на медиите.
В съзнанието на обикновения гражданин битува обаче една склонност към отъждествяване на понятието „трафик на хора“ с проституцията. Може би това се обяснява с обстоятелството, че проституцията е позната още от дълбока древност, докато трафикът е съвременно явление.

Цел на настоящата статия е да направи разграничение на двете понятия, като се надяваме с това да се повиши разбирането за същността на явлението Трафик, а оттам и да се повиши ефективността при противодействието срещу него.

Като определение за проституция можем да приемем, че това е дейност, извършвана от дадено лице за задоволяване сексуалните потребности на друго лице срещу някакво възнаграждение. Това лице съзнава какво върши и има за цел да го върши, т.е. такава е неговата воля. По своя воля то може да както да приеме, така и да откаже предоставянето на услугата. Самó получава уговореното възнаграждение и се ползва от него. Самó решава кога да практикува и кога не. Самó решава кога да прекрати дейността. Разбира се, съществуват и форми на организирана проституция (известни са кварталите на „червените фенери”), но тук също се прилага принципът на договарянето за съвместна дейност.

Отношението към проституцията е най-различно, въпреки че в сферата на морала тя никога не се е ползвала с добро име. Счита се, че тя нарушава добрите нрави на обществото. По-важно е обаче отношението на законодателството, тъй като законът е този, който регулира обществените отношения. Съществуват три модела за законодателно регламентиране на проституцията:

 Прохибиционистки модел – проституцията е забранена във всичките й форми, потребителите на услугите се преследват от закона. Такъв е моделът във всички щати на САЩ с изключение на Луизиана, в Швеция, Норвегия и някои други европейски страни.

 Регулационен модел – практикуването на проституция, както и експлоатирането на проституцията на пълнолетни лица не е наказуемо деяние. Такъв модел съществува в Гърция, Холандия и др.

 Аболиционистки модел – проституцията сама по себе си не е престъпление, но експлоатацията на проституцията на друго лице е престъпление.

В България в момента се обсъжда законопроект, с който тази дейност да се регламентира.

За разлика от проституцията, при трафика на хора нещата не стоят така. За трафик на хора съществува законова дефиниция: всички случаи нa набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане нa xopa за целите нa експлоатацията, независимо от използваните средства за постигането нa тези цели, се наказват съгласно разпоредбите нa чл. 159 а – 159 в от НК.

В международен план тази дефиниция в малко по-широк формат е залегнала в т.н. „Протокол от Палермо“ за предотвратяване, потискане и наказване трафика на хора, по-специално жени и деца. Този Протокол е допълнение към Конвенцията на ООН за борба срещу организираната престъпност. България е ратифицирала и двата документа.

Ключова дума в този законов текст е „експлоатация“. Терминът експлоатация най-общо се отнася за използване на нещо, най-вече предмет, уред, но в конкретния случай има смисъл на използване на някого с цел извличане на материална или друга облага. В социологията, политиката, историята, икономиката, експлоатацията се свързва с използването на определена група хора, с цел извличане на различни видове печалба. Често те са третирани несправедливо, дори жестоко.

При въвличане в трафик жертвата не действа по своя воля, тя е заставена да изпълнява чужда воля. Тя не може да откаже извършването на услугата, а възнаграждението се получава и ползва от трафикантите. Жертвата не решава сама кога да практикува – тя е насилвана да го прави непрекъснато. Разбира се, че не е в нейна власт да прекрати дейността се, да се „откаже“.

Методите за принуда са най-различни – отнемане документите за самоличност, побоища, насилие, нерядко принудително поставяне в наркозависимост. Жертвите на трафик, изведени извън своята страна, са заплашвани да не бягат и търсят съдействие на полицията под страх от наказание за нелегално пребиваване на чужда територия.

Такива жертви, обикновено подлъгвани с примамливи обещания за добра работа, лек живот и бързо забогатяване, вместо това намират нечовешко отношение и брутално нарушаване на исконните им човешки права. Те се нуждаят от помощта на обществото, тъй като са принуждавани към тази дейност против волята им. Ето защо неправилно е такива жени да бъдат разглеждани като проститутки, жрици на любовта, „свежа плът“, или да се определят с други подобни квалификации. Те са жертва на едно от най-анти хуманните престъпления на нашето съвремие – модерната форма на робство, противозаконното използване на човека – трафик на хора.

По темата:

• Фалитите на комунизма
• Case Study: БулТренд Брокеридж и БФБ
• Черни пари за бели дни като през (след) комунизма или нейсе есе по икономика
• Симеон Личев манипулирал борсата
• Hitman сниман в затворена и руска София

Кой натиска Мирчо да признава?

На Елена Костова, съпруга на бившия премиер Иван Костов, съм давал до шест цифрени суми и сме правили съвместен бизнес. Това призна Мирчо Петков пред Нова телевизия. Той посочи като пример сумата от 500 000 долара. Съвместният им бизнес бил със зет на Костова на име Зоран Ристич.

Със СДС връзките му били прекратени през 1997 година. Петков давал парите доброволно.

Той каза, че на останалите партии е давал дребни суми от порядъка на 5000, 6000, 10 000 лева. Парите били давани на ниски нива.

Мирчо Петков добави, че вътрешният министър Румен Петков не го обичал още от времето, когато бил кмет на Плевен, където Мирчо Петков имал бази. Румен Петков обаче не му е искал пари.

С лидера на ДПС Ахмед Доган се познавали добре от 1991 година само от маси, не е плащал на партията по избори. Говоренето за финансирането на Сарая на Доган не отговаря на истината, каза още Петков.

От НДСВ не познавал никой.

Петков каза, че по време на Виденовото правителство, когато са се регистрирали 86 дружества не са минали четири фонда – като два от тях били неговите. Тогава през 1996 г. за БСП му е искал пари високопоставен функционер близък до Виденов, каза Петков.

Цифрата била голяма и ставало въпрос за милиони. Той обаче не пожела да конкретизира човека.

Мирчо Петков чува за първи път за протокол, в който са описани дължимите от него суми към руските му кредитори, за които се говори, че са около 22 милиона долара.

Аз такъв документ не съм подписвал и попълвал. Не дължа нито един лев на фирма Амела. Няма такива фирми, на която да дължа пари. Това е рекет спрямо мен, който продължава вече четири 4 години, каза той.

Според Петков рекетът се упражнява от Андрей Смирнов и ген. Димитър Димитров, бившия директор на Държавния резерв, които вървели ръчичка за ръчичка.

Петков разказа още, че със Смирнов са били добри партньори в периода 1991 г. – 1996 г. Те си уреждали финансовите отношения пред руския консул. Според него на протокола не може да се появи оригинален документ, но в следствието има подобен документ, за който се води експертиза.

Според Петков подписът му се е появил на него, тъй като със Смирнов са имали и двете празни подписани бланки и от страна на единия и от страна на другия.

Освен това срещу Димитров се водело разследване и той се стремял да измества тежестта. Петков подчерта, че бизнесът му е вървял много добре докато не се е бил афиширал през 1992 г.

По-рано Василий Бондарев заяви, че около 5 милиона са дължимите суми на Мирчо Петков на фирма Амела. Според него Мирчо Петков е обещавал на руските си кредитори, че ще плати, но е финансово затруднен и може да плати в зърно и дизелово гориво.

Той твърдеше, че е успешен бизнесмен, сътрудник на 2-3 партии и тези дългове след изборите ще бъдат върнати, каза Бондарев.

Бондарев каза също, че е чел на руски език Протокол №13 от 29 май 2004 г., в който Мирчо Петков заявява намерение да върне дълговете си.

Скандалът за раздаване на милиони левове на партии, купуване на министерски постове и разузнавачи, подкуп от над 2 млн. лв. за зам. главен прокурор избухна вчера когато бившият директор на Държавния резерв Димитър Димитров показа протокол подписан от Мирчо Петков.

В протокола от май 2004 г. Петков описва на руските си партньори – акционери във фирма “Алтаир”, защо не е успял да им се издължи навреме и как е похарчил над 19 млн. лв. за политици и магистрати.

“Бизнесът, който правя в момента с резерва (държавния резерв – бел. ред.) изисква да имам сериозни и стабилни политически контакти и позиции, така ще имам възможност да Ви се издължа за недоставената от мен 6000 т. захар и парите, с които още през 1993 г. платих на Гриша Ганчев за нейната преработка”, заявява Мирчо Петков.

В протокола той обяснява, че трябва да се обедини с покойния шеф на бившата ВИС Георги Илиев и евродепутата Слави Бинев.

“Бинев вече ми съдейства при сделката с дизела, взет от резерва, да бъде продаден на “Лукойл” за 20% комисиона, от които за 30 хил. тона 10% взе Валентин Златев, но 3 млн. лв. комисиона едва ли са толкова интересни за Златев в сравнение с акциза и другите такси, съставляващи още 8 млн. лв., които е скрил от Москва”, твърди Петков.

След това обяснява, че не може да даде на руските бизнесмени пари от тази сделка, защото е “обещал и трябва да финансира предстоящите избори”.

Следва описание от серия плащания на партии и политици.

“За Нихат Кабил дадох 1 млн. лв. и вече е министър на земеделието, същото ще трябва да направя и за Емел Етем, и двамата ги познавам лично и съм в изключително топли отношения.”

Понеже бил финансово ограничен, Петков дал: “на партията на царя – НДСВ, 5000 т. (дизел – бел. Ред.), за БСП и ДПС по 1 млн. лв. за предизборните им кампании и за други висши назначения”.

“Други 2.5 млн. лв. дадох на ДПС за строителството на резиденцията в Бояна”, допълва той.

“В България всеки министерски пост струва около 200 хил. лв.”, обяснява Мирчо Петков.

След това добавя, че е спонсорирал и футболен клуб “Спартак” – Плевен, с 500 т. дизел, които дал на бившия футболист Пламен Николов.

“За това лично ме помоли един мой добър познат и висш партиен функционер Румен Петков, там дадох 200 хил. лв. и го готвим да стане също министър”, пише в протокола от 2004 г.

Мирчо Петков не се ограничава с политиката и казва как срещу 1 млн. лв. за “главен в следствието вече е поставен Ангел Александров, с когото ни запозна на резиденцията Ахмед Доган”.

Толкова според протокола му е струвало и назначаването за шеф на държавния резерв на Йовчо Йовчев, който в момента е обвиняем за източване на горива от резерва.

След това Петков обяснява, че може да разчита на зам. главния прокурор Христо Манчев, на когото дал 1 млн. лв. за “делото за резиденцията” и 1.3 млн. лв. за строителството на хотела на дъщеря му.

Бившият шеф на разузнаването ген. Иван Чобанов пък взел 1 млн. лв., за да снеме досието на руски резидент на партньора на Петков Александър Смирнов.

По темата:

• Престъпността пере големите пари в чужбина
• Черната хроника на публични убийства в България
• Case Study: БулТренд Брокеридж и БФБ
• Продават WallStreet.com
• Трафикът на хора – източник на мръсни пари и доходен бизнес

Ромите след присъединяването на България и Румъния в ЕС

Дни след приемането на България и Румъния в Европейския съюз ромската общност в двете страни се зарадва на засилен чуждестранен интерес. На 7 януари „Лос Анжелис таймс“ публикува материал, посветен на присъединяването на още 3 милиона роми към ЕС след 1 януари 2007 година.

В материала е застъпено становището, че отношението на европейците към ромската общност ще послужи като лакмус тест за ЕС. С присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз броят на ромите в страните членки на съюза нарасна на около 10 милиона. Това ги прави най-голямото малцинство в ЕС, като броят им е повече от някои европейски нации като датчаните например. Броят на ромите, които не живеят в обособени квартали и имат престижни професии нараства, а освен това не са малко известните личности от ромски произход, които са допринесли към европейската и световна култура (Пабло Пикасо, Чарли Чаплин, дори президентът Клинтън). Изданието обаче напомня, че стереотипите в Европа относно ромите са все още живи, а омразата към този етнос е вродена за Стария континент.

Твърдението на американския вестник се потвърди и от данни, които немският историк Волфганг Виперман изнесе пред БТА преди дни. Според изследванията 2/3 от германските граждани мразят ромите. Цифрите са още по тревожни за източните държави – 75% от румънците и 87% от словаците ненавиждат ромския етнос. „Това са само цифри, но зад тях се крие нечувана готовност за предразсъдъци, което преминава в дискриминация, преследване и обезправяване. Подобно нещо е недопустимо”, коментира историкът. Той изказва несъгласието срещу двойните стандарти, които съюзът налага. Според него в новоприетите България и Румъния не са защитени правата на ромския етнос, нито е гарантирана защита от социално обедняване, както и защитата на ромския езики култура.

Едновременно с това такива изисквания има за Турция спрямо живеещите на територията й тюрки. Според Виперман антисемитизма и антициганизма в Европа нараства, а това не трябва да се допуска. “Позор е за германската политика и общественост, че само наблюдава тези неща и не прави нищо”, не скрива възмущението си историкът.

По темата:

• Case Study: БулТренд Брокеридж и БФБ
• Симеон Личев манипулирал борсата
• Hitman сниман в затворена и руска София
• Престъпността пере големите пари в чужбина
• Трафикът на хора – източник на мръсни пари и доходен бизнес

Руска компания ще вади диаманти от Ангола

Руската компания за добив на диаманти Алроса планира да разработва петролни находища в Ангола, като си сътрудничи със Зарубежнефт. Това съобщи президентът на Алроса Александър Ничипорук, цитиран днес от ИТАР-ТАСС.

Компанита ни проучва няколко петролни находища в Ангола и има руски партньор, с който отначало ще започне геоложките дейности, а след това с концесии ще ги разработва, допълва ПРАЙМ-ТАСС, като се позовава на шефа на Алроса.

Освен в Русия Алроса добива диаманти в Гвинея и Ангола. В момента нейни експерти се запознават с находища в Конго. “Надяваме се, че ще можем да навлезем и в тази страна. В далечна перспектива пред нас е и Канада”, допълни Александър Ничипорук.

По темата:

• Амнистията на мръсните пари
• Кибер понеделник (Cyber Monday): Между мита и реалността
• Черен петък
• Най-добрата акция
• Super Bowl Sunday

Кой взе парите на Мултигруп?

Лидерът на Движението за права и свободи (ДПС) Ахмед Доган ползва автомобил на “Мултигруп”. Черният мерцедес със зелени перденца на задните стъкла е с регистрационен номер СА 0261 АС. Справката показа, че автомобилът е собственост на фирмата “Минстрой Холдинг”, чийто офис се намира на бул. “Г.М. Димитров” в бившата сграда на “Мултигруп”. Точно там през март 2003 г. беше разстрелян президентът на MG Илия Павлов.

Черният “Мерцедес” е със степен на бронировка В7. Това е най-високата степен на протекция. Така беше защитена и колата на покойния Иван Тодоров-Доктора при взрива на бул. “Цариградско шосе” през април 2003 г. При бронировката В7 в колата се поставят специални камери с въздух, които при обгазяване могат да захранват с кислород между 8 и 10 часа. Това именно е разликата с предходната степен на протекция В6, пише вестник “Новинар”. Най-ниските степени на бронировка – В2 и В3, предпазват единствено от стрелба. При В7 защитата е пълна – бронирани са и подът, и таванът. Колата е недосегаема дори от мини и експлозиви. Степента на бронировка осигурява защита даже при нападение с РПГ – ръчен противотанков гранатомет.

Гумите също са специални – ако се спукат от куршуми, автомобилът може да се движи 80 км със скорост до 100 км/ч. За да бронираш автомобила до степен В7, трябва да платиш близо 200 000 евро, обясниха специалисти. Базовата цена на мерцедеса без екстрите струва между 150 000 и 200 000 евро. Преди няколко месеца Доган получи бодигардове, предоставени от Националната служба за охрана (НСО). Шефът на НСО ген. Румен Миланов заяви тогава, че лидерът на ДПС е бил заплашван и затова са му предоставени охранители. По-късно стана ясно, че срещу Доган е имало опит за покушение. По автомобила му беше стреляно малко след Нова година пред вилата в кв. Бояна, известна като Сарая на ДПС.

Според запознати целта е била сплашване, а причините са сблъсък на икономически интереси. Ахмед Доган се движи със засилена охрана дори когато е в Народното събрание. В сряда по време на гласуването на първия вот на недоверие към кабинета Станишев лидерът на ДПС се появи в парламента. На журналистите беше забранено да използват мобилните си телефони, когато Доган напуска Народното събрание или минава покрай тях. “Минстрой холдинг” АД беше дъщерна компания на “Мултигруп”. Нейният управител Николай Вълканов е и бивш вицепрезидент на MG. В момента, според търговските регистри, “Минстрой” е акционерно дружество с 15% държавно участие. Негови собственици са “Минстрой” – РМД, “Балкантурист Елит”, “Бългериън Еко Проджектс” и “Маринер”. Дружеството пък притежава “Национална газова компания”, “Издателство Земя’93″, “Елкабел Ко-М”, “Гомапласт”, “Горубсо-Златоград”, “Кошава – Приват” и “Минстрой Марица-изток”.

Фирмата е основана през 1952 г. Холдингът управлява 7 дъщерни дружества на територията на България и задгранична дейност в региона на Балканския полуостров, други европейски страни, Африка и Азия. Компанията се занимава със строителство, изграждане на подземни и надземни рудници за въглищната и рудната промишленост, екологична ликвидация на обекти, геологопроучвателни дейности.

От 1994 г. заедно с “Газстроймонтаж”, “Овергаз” и “Техноекспортстрой” дружеството “Минстрой” създава първия консорциум за изграждане на петролопровод. Фирмата кандидатства и за “Бургас – Александруполис” през 2002 г. Това е единствената компания, изграждала петролопроводи у нас. Ахмед Доган се разпорежда с парите на “Мултигруп”, заяви на 27 декември покойният писател Христо Калчев. Според него след смъртта на Илия Павлов една голяма част от средствата на империята ги е присвоил лидерът на ДПС. Доган посрещна тази нова година в спа-центъра “Орфей” в Девин, известен като “хотела на Доган”. Той покани там ВИП-гости, сред които беше и управителят на “Минстрой” Николай Вълканов. Фирмата е главен изпълнител на спа-центъра.

По темата:

• Престъпността пере големите пари в чужбина
• Продават WallStreet.com
• Кой натиска Мирчо да признава?
• Черната хроника на публични убийства в България
• MinFin.Co.UK: Богат-беден

Доклад за наркотиците през 2005 г. на ООН

Международният съвет за контрол на наркотиците (МСКН) към ООН разпространи доклада си за 2005 г., предаде ДПА. В документа, изготвен от базираната във Виена организация, се посочва, че употребата на кокаин в Европа нараства и се превръща в един от най-сериозните проблеми. В него не се представят конкретни данни, но се отбелязва, че за тази тенденция може да се съди по големите количества кокаин, заловени на Стария континент през миналата година, както и по увеличаването на броя на леченията на зависими от наркотика. Употребата на кокаин се е увеличила в Дания, Германия,

Испания и Великобритания, както и в части на Австрия, Гърция, Ирландия и Италия, твърди МСКН. В доклада се изтъква, че хероинът също остава сериозен проблем. За основна страна производител на суров опиум, от който се прави наркотикът, организацията посочва Афганистан.

По данни на ООН общо 4 100 тона суров опиум са били произведени в страната през миналата година, което е само със 100 тона по-малко от рекордния “добив” през 2004 г. МСКН предупреждава и за нарастващата заплаха от продажбата на лекарства с наркотичен ефект и други наркотици по интернет.

България също е спомената в доклада на МСКН. В документа се посочва, че анализът на обстоятелствата около конфискуването на наркотици сочи, че наркотрафикатните продължават да използват както южнобалканския маршрут (през Гърция, Албания или Македония за Италия), така и севернобалканския маршрут (през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия). В доклада на МКСН се казва, че годишното ниво на употребата на наркотици в България остава като цяло по-ниско, отколкото в повечето други европейски страни. Наред с това се изразява сериозна загриженост заради големия брой наркомани, използващи инжекции, сред хората, употребяващи хероин и амфетамини.

Страната ни е спомената и по повод засилената злоупотреба с транквиланти и седативи в Европа. В документа се отбелязва, че България е сред европейските страни с най-ниско ниво на употреба на такива вещества наред с Австрия, Германия, Ирландия, Великобритания и Украйна. В доклада България е посочена като една от големите производителки на амфетамини заедно с Литва и Естония. В него се твърди, че въпреки значителния обем на незаконното производство на тези вещества в България тя не е сред основните източници на амфетамините, конфискувани в Западна Европа, което предполага, че те се изнасят извън пределите на Европа.

Националната стратегия за борба с наркотиците в Република България за 2003-2008 г. се осъществява въз основа на план за действие, който свързва тази стратегия с други особено важни национални реформи и стратегии, предвиждащи мерки за намаляване на търсенето и предлагането на наркотици. Успешно се развива сътрудничеството между органите, контролиращи използването на психоактивни вещества, полицията и митниците”, се изтъква в доклада.

В него обаче се посочва, че авторитетът на отговорните структури често е подкопаван от корупцията и затова българските власти трябва да активизират усилията си за изкореняването й сред длъжностните лица. В доклада се препоръчва правителството да отдели по-голямо внимание на увеличената употреба на синтетични наркотици. Българските власти са призовани да си взаимодействат с другите заинтересовани страни и при подкрепата на Интерпол за провеждането на мащабна операция за разследване на производството на каптагон в незаконни лаборатории в страната.

По темата:

• Престъпността пере големите пари в чужбина
• Трафикът на хора – източник на мръсни пари и доходен бизнес
• Кой натиска КЪЛВАЧА да продава?
• Кой натиска Мирчо да признава?
• Възможно е България да изравни заплатите с тези в ЕС през 2230 година

Черната хроника на публични убийства в България

На 4 септември 1993 г. със снайпер от 70-80 метра в движещ се с огромна скорост Мерцедес е убит Стефан Мирославов – Крушата.

На 19 септември 1994 г. в Ямбол е убит Петко Стоянов ¬ Каратиста, близък на Иво Карамански. Задържан на 16 юни 1994 г. по подозрение в убийството на сливенския бизнесмен Деян Добрев и освободен на 14 септември 1994 г.

На 25 април 1995 г. Васил Илиев, президент на застрахователна фирма “ВИС-2″, е застрелян пред ресторант “Мираж” в София.

На 7 юли 1995 г. Ламбо Кючуков, бивш зам.-министър на образованието, е застрелян в местността Бялата вода на Витоша.

На 16 януари 1996 г. Васил Митев, управител на пристанищен комплекс в Русе, е намерен убит в гаража си с куршум в тялото. Името му се свързва с фериботните спорове Русе-Гюргево през 1995 г.

На 2 октомври 1996 г. пред дома му на ул. “Латинка” 15 в София е застрелян Андрей Карлов Луканов, депутат от парламентарната група на Демократичната левица, през 1990 г. министър-председател.

На 23 ноември 1996 г. Иван Иванов, собственик на стокова борса в Добрич, е прострелян с четири куршума в апартамент на жилищен блок на площад “Свобода”.

На 28 февруари 1997 г. Пламен Иванов ¬ Фалконети ¬ съдържател на дискотеката и казиното в столичния хотел “Орбита” е застрелян с 5 куршума пред ресторант “Олимп”

На 24 януари 1998 г. Велин Тодоров Христов, собственик на транспортна фирма от София, е застрелян във великотърновския хотел “Янтра”.

На 14 май 1998 г. Венцислав Танчев, изпълнителен директор на застрахователно дружество “Енергия”, е застрелян с три куршума пред дома му на бул. “Симеоновско шосе” 85.

На 20 декември 1998 Иво Карамански, бизнесмен, съдружник на дружество “Корона-И.Г.”, застрахователен бос, е застрелян с два куршума.

На 28 август 1999 г. в София е убит Любомир Георгиев Пенев, бизнесмен, собственик на 80% от капитала на Нова телевизия и на пицария “Джъмбо”.

На 9 февруари 2000 г. в Плевен е убит пред дома му с изстрел в гърба Величко Тодоров, председател на Народната партия в града.

На 29 февруари 2000 г. 34-годишният Роман Пузанов, основен прокурорски свидетел по дело за убийство от 1995 г., е застрелян със 7 куршума в Ямбол в гръб с 9-милиметров пистолет.

На 9 март 2000 г. в къщата му в тополовградското село Мрамор е намерен убит с пистолет Желязко Колев-Императора, един от най-известните иманяри.

На 21 април 2000 г. в София пред дома му на бул. “Цар Борис III” е застрелян 40-годишният Кристиян Маслев, собственик на агенция “Натурела груп”.

На 19 декември 2000 г. общинският съветник от СДС в гр. Елена Славчо Христов Славов е застрелян на стотина метра от дома си. Той е собственик на мандрата “Млекимекс” в града, която е част от българо-австрийския холдинг “ББС-Хандел”.

На 28 декември 2000 г. 44-годишният Динко Добрев, шеф на “Родопа” ЕООД в Нова Загора, е убит в двора на фирмата.

На 26 януари 2001 г. пред дома му във Варна е убит първият ни европейски шампион по киокушин карате Георги Вълков Георгиев.

На 26 февруари 2001 г. в София е убита 30-годишната ямболска адвокатка Надя Георгиева.

На 1 март 2001 г. търговецът на алкохол Розалин Костов, съсобственик в “Роник” ООД , е показно разстрелян пред дома му на ул. “6 септември” в Русе.

На 9 март 2001 г. на карибския остров Аруба, в хотел “Сонеста” е застрелян Пантю Колев Пантев (Поли Пантев).

На 31 май 2002 г. в Загреб, Хърватия, 35-годишният българин Веселин Маринов е застрелян пред заведение от собственик на фирма за охрана – Винко Жулевич.

На 22 юли 2002 г. на пътя между с. Добринище и манастира “Св. Панталеймон” е убит 66-годишният свещеник от Банско Стефан Камберов.

На 4 ноември 2002 г. в Хасково е извършено показно убийство на хасковския бизнесмен Валентин Подмолов-Подмола.

На 18 декември 2002 г. във вилата си край Варна е застрелян бизнесменът Каро Акопович, собственик и съсобственик на верига бензиностанции и газостанции, както и на заведения в морската столица.

На 28 декември 2002 г. в София, близо до дома му, е застрелян Николай Колев, прокурор от Върховна касационна прокуратура.

На 3 януари 2003 г. 45-годишният Румен Яневски, криминално проявен, занимаващ се с незаконен хазарт, е смъртоносно прострелян в джипа си “Нисан Патрол” на ул. “Гоце Делчев” и “Котленски водопад” в София. По него е стреляно с автомат от движеща се кола.

На 30 януари  2003 международният съдия по борба Тодор Матов е застрелян при престрелка в Студентския град в столицата.

На 8 февруари  2003 31-годишният Тихомир Иванов Трифонов е застрелян от упор в тила в мерцедеса си на алея “Яворов” в София.

На 7  март  2003 снайперист застреля президента на “MG корпорация” Илия Павлов пред сградата на фирмата му. Час и половина след убийството в кв. “Белите брези” от засада е прострелян Цветан Василев-Хафти. От сигурна смърт го спасява намиращият се наблизо патрул от Шесто РПУ. На следващия ден в колата си е застрелян молдовецът Степан Рибаков.

На 4 април  2003 в Плевен, в хотелския комплекс “Интер Ростов”, показно е застрелян 34-годишният плевенски сутеньор Марио Иванов, известен с връзките си с нелегалния бизнес и сводничество. Убиецът е 25-годишният Цветан Калфов.

14 април 2003 г. – бе убит 45-годишният бизнесмен Георги Джамбазов, съпруг на съдийка от гражданското отделение на Апелативния съд във Варна.

На 18 април  2003 на бул. “Цариградско шосе” в движение е взривен бронираният мерцедес на криминално проявения Иван Тодоров-Доктора, който оцелява.

31 май 2003 г. на Самоковско шосе бе направен опит за атентат срещу Константин Димитров-Самоковеца.

12 юни 2003 г. в София бе прострелян Кирил Киров-Японеца.

На 19 август  2003 след стрелба на кръстовището на бул. “България” и “Гоце Делчев” в столицата е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Шабан Фатик.

7 октомври 2003 г. в столичния ресторант “Пчела” бе застрелян неговият собственик Николай Иванов.

8 октомври 2003 г. на Околовръстното шосе край София бе разстрелян Николай Тодоров.

На 5 ноември  2003 Евгени Стефанов-Женята е застрелян пред фитнесцентър “Ситняково”. Той е спряган за един от наследниците на наркобоса Поли Пантев, бивш член е на групировката СИК.

На 13 ноември  2003 в градинката до бл. 123 в кв. “Надежда” в София е прострелян Николай Зарев-Данкина, криминално проявен с множество кражби. Занимавал се е с продажба на наркотици, с кражби на коли и с магистрални автограбежи.

На 27 ноември  2003 в столичния кв. “Хладилника” е намерен трупът на 40-годишния Румен Маринов-Нарциса, приближен на групировката ВИС. Застрелян е в гърба, слизайки от личния си автомобил.

На 29 ноември 2003 в столицата е убит 24-годишният криминално проявен Борис Кирилов Арсов. Тялото му е намерено в кв. “Бояна”. Младежът е един от обвиняемите за отвличането на бизнесмена Стефко Колев, в дома му е бил открит часовникът на жертвата, но делото още не било влязло в съда.

На 6 декември  2003 в Амстердам в 15,30 ч. е убит Константин Димитров-Самоковеца, а местната полиция задържа 37-годишен холандец.

На 12 януари 2004 г. Ангел Емилов Стефанов- Гяволето е прострелян в шията, дясната ръка, гръдния кош пред дома му в жк “Бистрица” в Дупница.

На 19 януари 2004 г. при взрив в асансьора на осеметажна сграда на бул. “Джеймс Баучър” 87 загиват Стоил Славов, съдружник в “Интерпетролеум енд партнърс”, и охранителите му Петър Петров, Илиян Казаков и Петър Харизанов, както и друг пътуващ в асансьора гражданин.

На 10 февруари 2004 г. 30-годишният Костадин Иванов Костадинов (Динко), криминално проявен, е убит в София в близост до “Макдоналдс” в района на НДК.

На 9 март 2004 г. в София Борис Бакърджиев е застрелян с пет куршума в главата и тялото.

На 19 април 2004 г. пред фитнесзалата на стадион “Локомотив” във Варна са простреляни 30-годишният Михаил Манолов-Чешкия  и Юлиан Фотев.

На 27 април 2004 г. във Варна е прострелян, докато слизал от колата си, 26-годишният бивш национален шампион по кикбокс Мартин Елънджиев.

На 4 юни 2004 г. трима са убити в кафенето на търговския комплекс “Арт Декор” на бул. “Симеоновско шосе” в София от двама мъже, облечени като свещеници. Жертвите са 35-годишният Димитър Христов, 24-годишният Калоян Светославов  и Живко Иванов (39 г.).

На 14 юни 2004 г. в жк “Лагера” в София 36-годишният Петър Илиев (Пешо Кучето) от Бургас еубит на излизане от хипермаркет “Билла”.

На 22 юни 2004 г. пред дома си в Плевен е убит 40-годишният местен бизнесмен д-р Людмил Конов, съсобственик на централния градски хотел “Ростов”.

На 30 юли 2004 г. в София шестима са убити, а двама са тежко ранени при стрелба в ресторант-градина “Славия” на ул. “Коломан” 1. Единият от убитите е Милчо Бонев по прякор Бай Миле.
1 септември 2004 г. в София е убит Асен Младенов, известен като Шаки.

На 24 октомври 2004 г. пред заведение на бул. “Витоша” 18 между ул. “Кърниградска” и “Солунска” е застрелян Дмитрий Минев по прякор Димата Руснака, съдружник до 1999 г. заедно със Стоил Славов, Бай Миле, Красимир Маринов (Големия Маргин) и Румен Николов-Пашата в “Интергруп енд партнърс” АД.

На 20 януари 2005 г. в Благоевград, в нощния бар на хотел “Ален мак”, е прострелян в главата с огнестрелно оръжие от дистанция 45-годишният Васил Горчев Върбанов, известен с прякора Кьоравия.

На 5 февруари 2005 г. в София, на ул. “Цар Самуил” 11 е намерен застрелян с два куршума в главата в колата си “Ауди А6″ Георги Стоянов Василев, собственик на фирма “Паркиране и гаражи мениджмънт” АД, три мандата общински съветник от групата на СДС.

На 16 февруари 2005 г. в София, в кв. “Люлин”, в заведението “Бъфало” е убит 46-годишният Димитър Тодоров-Бретона, осъждан за хулиганство и грабеж на лично имущество.

24 март 2005 г. в София на път за офиса си бе убит собственикът на консултантска фирма Явор Николов.

На 5 април 2005 г. в Равда е убит 30-годишният Мариян Георгиев-Марата. По жертвата е стреляно шест пъти през стъклото на прозореца в офиса на фирмата му, която се занимава с недвижими имоти. Той е бил основен свидетел на прокуратурата по делото за убийството на Димитър Стаматов-Мастара, станало на 21 ноември 2002 г.

9 април 2005 г. в центъра на София пред собствената си новострояща се луксозна сграда бе прострелян Кирил Киров-Японеца.

На 15 април 2005 г. в с.Душинки, Брезник, е намерен мъртъв шофьорът на Фатик Румен Желязков. Трупът е открит в къща на негов приятел. 42-годишният мъж, ранен при убийството на Филип Найденов, се прострелял в слепоочието с пистолет “Парабелум”.

На 11 май 2005 г. в София, пред блок 984 в жк “Люлин”, е убит 29-годишният Ивайло Рангелов-Джинката, работил със Сергей Георгиев-Руснака, Янко Ваташки и Йордан Гиздов.

На 15 май 2005 г. в София, на ул. “11 август” е убит 28-годишният Константин Дишлиев. Той е прострелян близо 10 пъти в главата и тялото, когато излизал от заведение и отивал към колата си.

На 13 юли 2005 г. в Обзор посред бял ден бе взривена колата на концесионера на местния плаж Рали Пенков. Убити бяха съпругата му и 2-годишното им детенце.

На 30 юли 2005 г.  в центъра на София е извършено тройно убийство при сладоледена къща на ул. “Ангел Кънчев”. Убита са Антон Милтенов-Клюна (32 г.), регистриран в МВР за търговия с наркотици и кражби, Иван Тодоров-Призрака (35 г.) и Милен Върбанов-Цайко (28 г.).

25 август 2005 г. пред заведението си „Буда бар“ в Слънчев бряг снайперист разстреля Георги Илиев, шеф на ВАИ Холдинг и президент на Локомотив Пд.

7 септември 2005 г. 39-годишният Мартин Хасан Дойчев бе убит в колата си, докато чакал на светофар в центъра на София малко преди обед. Двамата убийци стреляли от тротоара, след което пеша си тръгнали от местопрестъплението.

20 септември 2005 г.- на излизане от дома си бе убит един от известните варненски адвокати – Митко Димитров. Той бе застрелян пред очите на множество минувачи. Негови клиенти са били емблематични фигури от подземния свят във Варна.

1 октомври 2005 г. пред очите на дъщеря му в София бе застрелян бизнесменът Румен Рангелов Юруков в автомобила си , лизо до дома си.

12 октомври 2005 г. в центъра на Перник с автоматично оръжие бе убит Райко Василев-Кръвта, смятан за един от основните наркоразпространители в Югозападна България.

10 октомври 2005 г. Пред дома й в столичен квартал бе убита Шинка Манова, шеф в Агенция Митници. Тя бе застреляна заедно с шофьора си.

26 октомври 2005 г. на булевард “България” в София бе разстрелян банкерът Емил Кюлев. Джипът на Кюлев бе обстрелян с 15 куршума

22 февруари 2006 г. В столичния квартал „Лозенец“ бе убит в автомобила си обвиненият за контрабанда на алкохол и цигари и пране та пари Иван Тодоров-Доктора.

Прочетено от другите:

• Трафикът на хора – източник на мръсни пари и доходен бизнес
• Васил Божков окупира Балканите
• Престъпността пере големите пари в чужбина

По темата:

• Престъпността пере големите пари в чужбина
• Кой натиска Мирчо да признава?
• Case Study: БулТренд Брокеридж и БФБ
• Продават WallStreet.com
• Трафикът на хора – източник на мръсни пари и доходен бизнес

САЩ и ЕС да кажат за мръсните пари

Софийският градски прокурор пред “Гардиън”: САЩ и ЕС да кажат за мръсните пари на български бизнесмени в техни банки 
 
Ако Съединените американски щати и Западна Европа наистина искат да ни помогнат да изкореним  корупцията в България, те ще поискат от банките си да отговорят на запитванията ни за произхода на мръсните пари, които се перат при тях. Това заявява софийският градски прокурор Бойко Найденов, цитиран в четвъртък от вестник “Гардиън” в статия, публикувана със заглавието “Гангстеризъм държи цяла страна за заложник”.

Изданието описва убийствата на банкера Емил Кюлев и бизнесмена Георги Илиев, като се прави връзка с уреждането на сметки между представители на българската организирана престъпност. Цитирани са думи на българския президент Георги Първанов и на вътрешния министър Румен Петков, че извършителите на убийствата за противници на евроинтеграционната политика на България и се стремят да забавят влизането й в Европейския съюз, предвидено за 2007 г.

Нищо не подкрепя това твърдение, но убийството със сигурност се случи в лош момент, посочва в статията си Ив Юд, като напомня силно критичния доклад на ЕС за организираната престъпност в България.

В седмицата на откриването на процедурата за избор на нов Главен прокурор градският прокурор Бойко Найденов поведе лична битка срещу досегашния Никола Филчев.

Източници на Mediapool уточниха, че Найденов е събрал смелост и след уверение, че целият екип на Филчев ще загуби позиции след 22 февруари, когато изтича мандатът на обвинител №1. Някои дори предполагат, че градският прокурор се цели в по-висок пост, но не в този на Филчев. Възможно било целта е да стане заместник на бъдещия главен, но за това са необходими промени в Закона за съдебната власт, тъй като мандатът на екипа на Филчев не изтича заедно с неговия.

Според запознати, точно уверенията за края на “ерата на Филчев” във ВКП са били и причината Найденов да оттегли подадената преди Коледа оставка. Не е тайна, че главният прокурор е забранил на подчинените си всякакви медийни изяви, допълват юристи. Те също потвърдиха думите на Бойко Найденов, че върху много от магистратите се упражнява натиск и част от тях се страхуват да изказват мнението си открито поради страх от санкции.
 

По-нататък се припомня, че през последните няколко години в България са елиминирани 125 души при поръчкови убийства, което е много за страна с население от само 8 млн. души. По нито един от тези случаи не е постигнат напредък.

Полицията от време навреме арестува заподозрени, но съдилищата бързо ги пускат на свобода поради липса на доказателства.

Разследванията затъват, папки се движат напред-назад между полицията и прокуратурата. Изчезват улики, допускат се процедурни нарушения, изслушвания или съдебни процеси биват отлагани или анулирани. Съдилищата и полицията взаимно се обвиняват в корупция. Повечето българи са убедени, че съдебната им система е корумпирана, пише “Гардиън”, цитиран от БТА.

Софийският градски прокурор Бойко Найденов признава, че битката е тежка: “Организираната престъпност в България е с ясно определена властова структура. Знаем кои са ръководителите, така че ако съдилищата решат да действат, престъпниците са уязвими. Обаче хората, който най-много печелят от сегашната система изглеждат съвсем почтени и имат добър бизнес в държавния или частния сектор. Те са недосегаеми, защото парите им са на сигурно място в САЩ и Западна Европа. Ако тези държави наистина искат да ни помогнат да изкореним корупцията тук, в България, те трябва да поискат от банките си да отговорят на запитванията ни за произхода на мръсните пари, които се перат в тях”.

По темата:

• Трафикът на хора – източник на мръсни пари и доходен бизнес
• Кой натиска КЪЛВАЧА да продава?
• История за задгранична фирма, швейцарски банкови сметки и незаслужен затвор
• Симеон Личев манипулирал борсата
• Престъпността пере големите пари в чужбина

Престъпността е на трето място сред най-важните проблеми в страната

Престъпността е на трето място сред най-важните проблеми в страната, сочи изследване на “Алфа рисърч”, направено в периода 21-31 януари сред 1093-ма души от цялата страна. Изследването, което беше представено днес, е по поръчка на Институт “Отворено общество”.

На първо място сред най-важните проблеми в България запитаните поставят безработицата – 56,2 на сто. На второ място са ниските заплати с 42 пункта. 84 на сто от запитаните смятат, че организираната престъпност е мрежа от хора, която включва не само престъпниците, но и хора във властта. 61,9 на сто от запитаните смятат, че пренасянето и разпространението на наркотици е най-честата дейност, с която се свързва организираната престъпност. В низходящ план в скалата следват производството на наркотици – 42 пункта, умишлените убийства – 40,7, a пране на пари – 39,9.

По темата:

• Престъпността пере големите пари в чужбина
• Списък на милионерите в България
• Продават WallStreet.com
• Трафикът на хора – източник на мръсни пари и доходен бизнес
• Кой натиска КЪЛВАЧА да продава?

« Предишна страница — Следваща страница »