MinFin.Co.UK: 10 последни транзакции
| Символ | Дата купува | Цена купува | Акции | Дата продава | Цена продава | Печалба |
| GOOG | 27/05/2008 | 555.00 USD | 200 | 29/05/2008 | 588.00 USD | 6,600.00 USD |
| GOOG | 19/05/2008 | 587.00 USD | -1000 | 22/05/2008 | 550.00 USD | 37,000.00 USD |
| AAPL | 25/03/2008 | 139.00 USD | 120 | 08/05/2008 | 187.00 USD | 5,760.00 USD |
| VMW | 23/04/2008 | 59.00 USD | 100 | 02/05/2008 | 70.00 USD | 1,100.00 USD |
| GOOG | 19/02/2008 | 535.00 USD | 1000 | 02/05/2008 | 599.00 USD | 64,000.00 USD |
| GOOG | 18/02/2008 | 514.00 USD | 1000 | 01/05/2008 | 599.00 USD | 85,000.00 USD |
| GOOG | 30/04/2008 | 584.00 USD | -200 | 30/04/2008 | 570.00 USD | 2,800.00 USD |
| ERTS | 25/04/2008 | 51.00 USD | 1000 | 29/04/2008 | 52.20 USD | 1,200.00 USD |
| GOOG | 12/03/2008 | 430.00 USD | 1000 | 22/04/2008 | 560.00 USD | 130,000.00 USD |
| GOOG | 10/03/2008 | 426.00 USD | 1800 | 18/04/2008 | 547.00 USD | 217,800.00 USD |
| Дневен отчет за: 29/05/2008 | Брой транзакции: 1 | Брой акции: 200 | Печалба: 6,600.00 USD |
Google и Инвестор.БГ: Нищо общо
Аз уважавам експертите от Инвестор.БГ. За мен, те са големи инвестори и още по-големи експерти. С тази уговорка, мога съвсем спокйно, че големите експерти Инвестор.БГ често големи глупости пишат. Ето и бисера, на който попаднах (наистина съвсем) случайно: Давид срещу Голиат, или Инвестор.БГ срещу Google. Статията има за цел да покаже колко подобни са двете компании и колко велик е Инвестор.БГ. Показаните факти обаче нямат нищо общо.
Това личи от използваният Библейски пример Давид срещу Голиат. Не само защото Инвестор.бг не са никакъв Давид, а и защото на Гугълът въобще не му пука за Инвестор.бг. Защо ли? Защото Гугъл въобще не знае кой е Инвестор.бг. Ако не вярвате, питайте ги. От тук и тезата ми: Google и Инвестор.БГ нямат нищо общо. Самото сравнение е повече от показателно, но нека видим малко от изнесените факти.
Пазарна капитализация: Гугъл: 208,29 млрд. долара | Инвестор.бг: 19,31 млн. лв.
Някой да вижда нещо общо? Долари и левове. Още другарката по математика казваше, че няма нищо общо между ябълки и банани в уравненията. И разликата съвсем не спира до тук.
Истината е, че единственото общо между тези цифри е разликата от 14500 пъти. Толкова пъти по-голяма е капитализацията на Гугъл от тази на Инвестор.бг.
Норма на печалбата за последните 12 месеца: Гугъл: 26,90% | Инвестор.бг: 14,00%
Вижда се ясно, че Гугъл има два пъти повече печалба. Погрешно е обаче тук да се каже, че Инвестор.бг има печалби на половината на Гугъл. Съвсем погрешно е даже. Защото горните цифри са проценти от пазарна капитализация на компаниите. Ако го сметнем в долари, те започват да изглеждат така:
Приходи за последните 12 месеца: Гугъл: 14,97 млрд. долара | Инвестор.бг: $843,283
Парични средства за последното тримесечие: Гугъл: 13,09 млрд. долара | Инвестор.бг: $220,149
Текущи активи/към текущи пасиви за последното тримесечие: Гугъл: 8,83 | Инвестор.бг: 4,24
Какво има да говорим въобще? Виж, обаче, експертите от Инвестор.бг са на съвсем друго мнение. И ето го ключът от загадката:
—————————————– Гугъл ———— Инвестор.бг
Цена на акция 21.11.2007 ————- 667 ————— 16,1
Промяна в цената – 3 години ——— 304% ————- 250%
Промяна в цената – 1 година ——— 30,87% ———— 139,58%
И тук голямата новина. Инвестор.бг е по-силен защото има 139,58% повишение на цена на акция за последната година. Момента, обаче само малко please. Може ли първо да пренесем процентите в долари. Това е малко трудно, тъй като експертът на Инвестор.БГ не си е направил труда да отбележи дали цената на за акция на Инвестор.БГ е в левове или долари. За Google (GOOG) всички поне знаем, че не е в левове, но кой въобще се интересува от акции на Инвестор.БГ, че да знае дали са в левова стойности или рубли? Бърза проверка в БФБ ни показва, че цената на акция на Инвестор.БГ е в левове, даже малко е паднала днес и по курса на долара една акция на Инвестор.БГ се трейдва за точно за $8.69 с Оборот за деня: 16 311 лв. (какво ли въобще говорим, но както и да е). И тогава горната табличка изглежда ето така:
—————————————- Гугъл ———— Инвестор.бг
Цена на акция 21.11.2007 ————$667—————- $8.69
Промяна в цената – 3 години ——– от $222 на $667 — от $3.47 на $8.69
Промяна в цената – 1 година ——– от $444 на $667 — от $6.20 на $8.69
Имали въобще някaква прилика и има ли още нужда да се доказва тезата?
Google и Инвестор.БГ абсолютно нищо общо.
Case Study: БулТренд Брокеридж и БФБ
В обзора на моята взора попадна позора на ехидната българска компания БулТренд Брокеридж. И понеже аз „живо” се интересувам от възхода на родната борса и нейните борсаджии, бих желал да предложа кратък об(о)зорен коментар. Нещо като комулативен реферат, но не точно.
И тъй, да започнем от името. Нека то не ви обърква (както обърка мен) защото има двояко значение. Първо, като видя компания която започва в БулНещоСи, работата ми е пределно ясна. Стари пари за нови дни. Бих казал стари-комунистически, бих подчертал яко прани по всички финансови фронтове.
Но да не бързаме с обвиненията, защото ето че сгреших. На английски името се пишело с дубъл ел – както би казал Славчо Трифинов, което дава ново значение на името на компанията, а именно бик. Което ще рече, че компанията ще се занимава с биков брокеридж, което както вече сме обяснили в наше село, не значи бикове за разплод, а положителен пазар с бързо растяща горна граница.
Интересно също, че уж българска компания предлагаща акции на българската борса, а картинката горе в карето показва зелени долари на пачки в едри купюри. Може би защото БулТренд Брокеридж е основана в далечната (но твърде близка за мен) 1997. Питам аз сега веднага, защо точно 1997. Кой основаваше брокерски къщи през 1997, когато долара стигна и надмина 3000 златни лева? Интересна мисъл, която оставям на въображението на почитаемите читатели, но пък прилагам достоверна статистика:
1996 декември 1 долар =487,35 лв
1997 януари 1 долар = 700 лв.
1997 февруари 1 долар = 2545,5 лв.
1997 март 1 долар = 1655 лв.
Има ли нужда да продължавам още? Ето и още един пример не дебилитет (или дебилност, както предпочитате):
Bull Trend Brokerage Ltd:
Established in 1997 as limited liability company
Capital: 330,000.00 - fully subscribed
Спирам се тука веднага. Чак, ве, байно: 330,000.00 какво? Круши? Сливи за смет? еВро, долари или български златни лева, които на датата на отваряне на компанията се разменят на няма и $130. Кого гъбаркате вие ве? Като сме от село, да не би да ядем брокериджа с корените?
И те ти БулТренд Брокеридж. То си личи от анализите. Звучат ми като писмата на въодушевени пионерка до мумията на чичко Ленин. Ето един пример относно борсовите акции на “Балканкар-Заря” АД:
„Не на последно място от ключово значение е все по-отворения към капиталовия пазар мениджмънт, което е видно от направения сплит, емисията облигации, както и решението на ОСА за промяна в устава на дружеството, което отваря пътя за набиране на капитал през борсата.”
Чакай сега малко. Да разбирам ли, че промените в устава са току що направени. Това как така веднага ги отвори към капиталовия пазар мениджмънт, освен ако промените в устава не са били направени именно защото има готов пакет от инвестиции. Малко намирисва тази работа.
Ето още един бисер: „Северкооп –Гъмза отдавна е извън радара на инвеститорите, тъй като се раздели с най-добрите си участия.”
Абе кога „Северкооп –Гъмза” е била в радара на инвеститорите? Моля за данни, отчети имена, печалби. Веднага ги намирам на БФБ: http://www.bse-sofia.bg/index.php?page=Quotes%20Info&code=GAMZA
Минимална цена 3 лева, максимална 5 лева. И това да е в радара? Много, ама много се съмнявам, но да преминем нататък:
DRUPL “Дружба стъкларски заводи” е интересно дружество, което се развива бурно през последните години – с непрекъснати ръстове на активите, продажбите и финансовите резултати в условията на изпълнението на сериозна инвестиционна програма.”
Моментално посетих страницата на БФБ за да проверя тази инвестиционна възможност, която така съм пропуснал. В интерес на истината второто полугодие е наистина интересно за DRUPL, чиито акции се вдигат до 197 лева. Това е изключително забележителен феномен, защото в първото полугодие акциите стоят на 59 лева без (забележете) никакво покачване или понижаване. Абсолютно никакво движение цели 6 месеца, и изведнъж хоп, бам, дрън покачване с цели 300%. Това да не ти е Гугъл ве? Какво има да се говори. За да повиши себестойността на акцията си 3 пъти, компанията трябва да нарасне 3 пъти, да увеличи машините си 3 пъти, да предвиди план за увеличаване 3 пъти, да наеме работна ръка за такъв растеж и чак тогава да отчете растеж. И то това не става за 6 месеца. Иска се малко повече време. А ако са имали машини, работна ръка и план, то значи че случайно са ударили келепира с някой по-голям строеж където е било нужно малко повече стъкло и ето ти утроена продукция. Но ако това е така, явно че заводът не работи на пълен капацитет и растежа на акцията е нереален. А още по-вероятно е, че някой спекулира (и то много яко) с акциите на компанията. Съответните органи защо четат нашия блог, вместо да си вършат съответно съответната работа по задължение?
И се отказах да чета АНАЛИЗИ. Викам си, дай да прегледаме Обзор на борсовите сесии. Но и там бях дълбоко озадачен. Почвам с последния „Обзор на търговията на БФБ-7.01.2008”
„Висок борсов оборот и движения настрани характеризираха борсовата сесия в първия работен ден от седмицата. И четирите индекса отбелязаха спад. Дневният борсов оборот възлезе на 32 млн. лева, 47% от който се дължи на сделки с акциите на “Централна Кооперативна Банка” АД, които поскъпнаха с над 7%, и - 30% на сделки с акциите на “Химимпорт” АД, които повишиха стойността си с 1%. И четирите борсови индекса приключиха на отрицателната територия.”
А сега де:
1. 32 милиона лева НЕ Е висок борсов оборот по ничии стандарти, дори в Китай и Индонезия.
2. Такъв оборот означава, че всеки желаеш с няколко милиона в джоба си може да манипулира БГ борсата както си иска.
3. Което се вижда и от факта, че точно 2 компании осъществяват дневния оборот на една цяла национална борса. И двете от финансово банковата сфера, което значи, че БФБ се управлява не от икономически растеж, а от преместване на финансови масиви. Това НЕ може да се отчете като висок борсов оборот.
4. Изключително интересно е и повторението: „И четирите индекса отбелязаха спад” и пак „И четирите борсови индекса приключиха на отрицателната територия.” Гений ли трябва да е човек за да отчете, че щом при този толкова висок борсов оборот и четирите индекса са на червено, нещо куца в цялата работа.
И толкоз издържах с БулТренд Брокеридж и БФБ създадени за да отчитат успеха на българската икономика. Може би трябваше да озаглавя статията: „Няколко причини поради които не инвестирам в България.”
Фалитите на комунизма
20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е продал тайно Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси социалистическата държава от фалит. През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г., пише днес вестникът в анонс за предстоящата поредица.
За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г. Това престъпление разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. Дело № 4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.
През 1990 г. Андрей Луканов и другите политически наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата. Тогавашният премиер Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха.
Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, засекретената фирма за търговия с оръжие “Кинтекс”, секретни партийни и правителствени решения.
България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки. Социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв.
Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.
Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП- Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.
За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4. През октомври 1987 г. Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов, в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити. Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара.
Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради тоталната криза в икономиката от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв. Управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса). От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани.
Секретните документи разсейват митовете за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години. По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков.
Васил Божков окупира Балканите
Наталия Малчева
Васил Божков окупира Балканите. Неговият “Холдинг Пътища” създава ново дъщерно дружество “Външни операции и стратегии”, което ще открие представителство в Румъния, Сърбия, Черна гора, Македония и Албания. Това заяви председателят на борда на холдинга Орлин Хаджиянков. Дъщерните фирми в холдинга ще се обединят в две компании - “Пътно поддържане” и “Пътища и магистрали”. Първата ще се занимава с ремонт на шосета, а втората - с изграждането на нови трасета. Второто дружество се отделя, за да се концентрираме в подготовка за усвояване на еврофондовете, които ще дойдат у нас за строителство на нови пътища, обясни Хаджиянков.
“Холдинг Пътища” има сключени договори за 378 млн. лв. В понеделник на общо събрание ще бъде обявена новата структура на холдинга и сплит на акциите на дружеството. Притежателите на една акция в “Холдинг Пътища” ще получат по 25 нови. Срещу всяка от новите те ще вземат по 69 акции. Така срещу всяка стара акция ще получат общо по 1725 нови. В края на годината “Холдинг Пътища” очаква печалба от 30-35 млн. лв. Срещу всяка акция в “Мостстрой” ще се вземат 10 нови. Няма да продаваме, а ще купуваме, обяви Хаджиянков. Придобихме “Пътно строителство и поддържане” - Добрич. Остава да купим база край Русе и в Южна България, за да покрием страната, обясни той. През февруари от “Нове Холдинг” планират да пуснат на борсата и железопътния си бизнес. Променя се и управлението на дружеството. То вече ще е двустепенно с председател на Надзорния съвет Васил Божков, а на управителния - Орлин Хаджиянков.
Трафикът на хора - източник на мръсни пари и доходен бизнес
Лидия Велинова
Криминалния преход към демократични процеси в България, превърнал се в уродлив неокапитализъм е израз на откровен цинизъм. Липсата на държавност и слаба координация между отделните вътрешни ведомства, доведе до трафика на хора. Този вид трафик редом с наркоразпределението е проникнал в структурите на обществото.
Международния трафик на жива плът работи по октоподна схема, която омотава в мрежите невинни жертви . Момичета на по 15-18 години и млади жени биват подлагани на сексуално-психологическа експлоатация - категорично го твърдят служители от МВР, МВНР, МТПС и МОН. Всички тези държавни институции оказват помощ и съдействие на пострадали и попаднали в клопките на веригата наречена трафик на хора.
Изнасянето на хора през граница с цел търговия, е злоупотреба с личността на индивида. То се оказа основен източник на мръсно придобити пари и печеливш бизнес. Търговията е приоритет на организирани криминални групи, които се ръководят от лица с полицейски досиета, с висящи дела и присъди.
Факт е, че този вид криминално явление е най–негативната форма на миграция, реализирана от хора усвоили механизмите във въвличане и трафик.
Продаването и препродаването на жени и момичета има глобален обхват, свързан с придвижването на “екскурзианти” през граница или в пределите на едно държава с цел използуване и пренебрежение на човешки права. Емигрантите, попаднали в такива кризисни ситуации, стават жертви на икономическо изнудване и незачитане на авторитета.
Досега разкритите канали на трафик за хора показват, че трафикантите намират момичета с вече уговорени тарифи за “доставакта” им, по предварително набелязани преди това места. Тяхното истинско намерение е да ги пласират на чужди работодатели и да получат съответното заплащане за “услугата”. Основното и водещото в упражнявания от наркотрафикантите бизнес, т.нар. „трафик на хора” е тарифата за бройка. Грубо звучи, но не и за тези, които печелят от тази незаконна дейност.
„Плячките” се търсят в кафенета, барове, клубове и дискотеки. Най-лесно податливи и манипулируеми са непълнолетни, които имат проблем в семейството и училището. Те лесно биват предразположени към разговори, предлагайки им помощ, пари и начин да избягат временно от затрудненията и проблемите. Веднъж научили се да хващат жертвите с ласкави думи за светло бъдеще в чужбина и големи пари, трафикантите успешно намират нови жертви и потърпевши.
Доверчивостта и безрезервното откриване на проблемите на бъдещите жертви, пречат да видят действителността, която ги застрашава. С готовност се предлага безпроблемно пътуване по всички краища на света, дори има стопроцентова гаранция за устройване на работа. По-този начин лесно и бързо момичетата сами попадат в лапите на трафик-схемите, в които те са главно действащи лица. Мошениците без свян прибягват към фалшиви покани за гостуване в чужбина, фактивни обещания, нямащи нищо общо с истината.
При очевидната действителност, с която скоро се срещат жертвите, момичетата не знаят какво да направят и без възражения вършат нещата, които се искат от тях. Примерите са десетки.
“….Наричахме я Кошутата, защото имаше големи очи и играеше грациозно гимнастика. Всички я обичахме, щеше да учи хореография в София. Не зная защо майка й ми каза преди време, че заминава за Италия да танцува в някакъв клуб. От тогава до днес от нея вест няма…”
Жените попаднали в трафик, след като биват наети на работа в чужбина от не лицензирани посреднически фирми и агенции със сключени договори, и попадат в пълна нелегалност. Документите, с които са започнали работа, по-късно се оказват фалшиви, на хората уредили “фалшивата” работа взимат процент от жертвата. За трафикантите хората са вид стока, която носи много пари, крие малки рискове и лесно се котира на пазара.
Атмосферата на сигурност, внушена от трафикантите се пропуква още по време на пътуването – момичетата се оказват с фалшиви лични документи. Те се легитимират с чужди имена и са принудени незаконно да преминат границата. Документите на жертвите се взимат веднага след напускане на България, или при пристигането в чуждата страна. Всичко това поражда предпоставки за незащитеност и уязвимост. Разбирайки, че са нарушили чуждите закони, по неволя жените разчитат на трафикантите. Те сменят поведението си с психически заплахи и физическо насилие.
“След като пристигнах, веднага ми беше заявено, че няма да бъда барманка, налагало се временно да изляза на улицата…”
Трафикантите не позволяват жертвите да излизат и да се движат свободно, принуждават ги да взимат наркотици и опиати. Подложени са на постоянно наблюдение и строг контрол. ” Беше кошмар. Стояхме заключени, наказваха ни и ни връзваха. Нямахме никаква светилна, само когато ни местеха от едно място на друго, виждахме дали е вечер или ден…”
Веднъж ”купени” от собствениците, момичета застават на магистралата, за да могат да изплатят сумата, за която са били продадени. След издължаването на откупа те продължават същата работа, срещу минимален процент за тях. Момичетата са длъжни да изпълняват нарежданията на сутенъорите , в противен случай ги очаква психическия тормоз.
Трафикантите са не само българи, те са същите чужденци, които са купили “стоката”. Хората вписващи се в графата трафикант умеят да убеждават. Често това са близки на жертвите, подържали преди това по-особени отношения. Трафикантите са добри познавачи на чуждия трудов пазар, имат бизнес партнъори и приятели зад граница.
България е член на ЕС, това не пречи трафика на хора да се развива и да продължават да попадат в октопода на трафика момичета и жени, изпаднали в немилост или обременени от проблеми.
Списък на милионерите в България
Анри Леви, мениджър - Над 3 млн. лв.
Фирмата му “Фадата” днес дължи високите си обороти на успешните продажби, които прави не само у нас, но преди всичко в чужбина. Самият той преподава програмиране в България, като дълго време е бил високоплатен в професията в чужбина на почти всички континенти. Днес самият той твърди, че за него парите са само средство, трупа ги благодарение на контактите си с корпоративни клиенти зад граница, а у нас фирмата му поддържа софтуера на най-големите държавни институции. Разполага с фирми в САЩ и Япония, а технологичните продукти продава на компании в цял свят.
Христо Друмев, шеф на НДК - Над 1 млн. лв.
Генералният директор на Националния дворец на културата има собствен бизнес чрез участието си в управата на общо 16 фирми и организации, президент е на Съюза на българските производители и изложението “Произведено в България”. За повече от 10 години, откакто заема този ръководен пост, НДК е на самоиздръжка, успява да привлече крупни инвестиции в най-големия наш културен център. Наследник е на крупни търговци, 17 години е на дипломатическа работа в европейски столици, а също и двукратен световен шампион по бридж.
Жорж Ганчев, политик - Над 1 млн. лв.
Основателят на Български бизнес блок (БББ) дълги години живее и работи в САЩ, където е емигрант от 60-те, завършил е Театралния институт в Холивуд, което му позволява да се изявява като режисьор, продуцент, сценарист в киното и телевизията. В българския политически живот участва активно от 90-те години, бил е депутат в 37-ото и 38-ото народно събрание. Притежава имот в столичния квартал “Владая”, който се оценява на солидна сума. Участва и в президентските избори през 2001 г., като винаги успява да привлече сериозни инвестиции към собствената си партия.
Борислав Михайлов, футболист - Над 1 млн. лв.
Заместник-председателят на Българския футболен съюз дълги години беше вратар на ФК “Левски”, част от своята кариера прекара в известен френски отбор. Беше от “златните” български момчета на Димитър Пенев, които заеха четвърто място на Световното първенство по футбол през 1994 година в САЩ. Най-успешният български вратар след това продължи кариерата си като футболен деятел у нас, женен е за не по-малко известната българска гимнастичка Мария Петрова, с която успешно се превърнаха от преуспели спортисти в бизнесмени.
Христо Илиев, предприемач - Над 1 млн. лв.
Управляващият директор на една от най-престижните компании за недвижими имоти на нашия пазар “Адрес България холдинг” вече десет години печели добри клиенти благодарение на печелившата си маркетингова стратегия. Това е фирмата с най-много офиси в цялата страна 23 на брой, и работи в партньорство с над 50 държави по света, с които досега е сключила стотици сделки на изгодни цени. Днес печелившата компания има представителства в Берлин, Лондон и други европейски столици, които са източник на високоплатени имотни сделки.
Игнат Канев, предприемач - Над 500 млн. лв.
Българинът, който вече пет десетилетия живее и работи в Канада, е емигрирал през 1941 г. на 14-годишна възраст. В самото начало започва бизнес с имоти, днес фирмата му, която е с най-голямата сграда в Канада, осигурява работа на повече от 400 човека и има годишен оборот от 250 млн. долара. Мултимилионерът е обявен за бизнесмен №1 на Канада. В България има едноименна фондация, чрез която дарява средства на нуждаещи се домове у нас. Известен е в деловите среди на САЩ и Канада като преуспял строителен предприемач и меценат с огромно финансово състояние.
Цеко Минев, банкер - Над 30 млн. лв.
Известният български банкер, член на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка (ПИБ), заедно с не по-малко популярния си колега Ивайло Мутафчиев, е миноритарен собственик на ПИБ. Лично той като финансист притежава 13.2% от ПИБ, или поне 7 млн. лв. дялово участие. Той е и съсобственик на Първа финансовo-брокерска къща един от водещите играчи на капиталовия и паричния пазар, акционер в ПИБ. През лятото Цеко Минев изкупи в съдружие с Мутафчиев и целия дял на MG в Балканска банка, Скопие над 50% от капитала на македонската банка.
Димитър Ковачев, мениджър - Над 2 млн. лв.
Това е един от собствениците и основателите на най-популярната музикална агенция у нас “София мюзик ентърпрайсиз” от 1991 г. Компанията му има печеливши позиции в музикалния бизнес. Агенцията има бизнесотношения с водещи музикални фирми в чужбина, продуцирала е повече от 200 концерта на световни звезди. Ежегодно организира музикалните фестивали Arena Muzika и Music Jam, които са източник на огромни приходи. Ковачев е собственик на бившите клубове в столицата Funky`s Pub и Mr. Punch, притежава и собствена рекламна агенция.
Стефан Хаджиниколов, мениджър - Над 1 млн. лв.
Шефът на Съюза на вносителите на автомобили в България почти 25 години работи в автомобилния бранш, като до 1990 г. е бил директор на единствената специализирана структура за внос на западни автомобили “Автокореком”. След тази година става вносител на “Мазда” и “Киа” за страната, а сега е председател на Съюза на вносителите на автомобили в България. Чрез фирмата си “Сумит моторс България” се занимава с внос, износ и търговия с моторни превозни средства, лизинг, производство на части и оборудване за тях.
Стоян Делчев, спортист - Над 1 млн. лв.
Българинът, определен за гимнастик на века, е олимпийски шампион по спортна гимнастика и носител на редица други престижни отличия от спортни състезания. Днес успелият в спорта пловдивчанин живее и работи в САЩ като треньор. Вече повече от десет години тренира деца в собствената си спортна школа в хазартния рай на Америка град Рино, щата Невада. Частното му училище се намира в най-скъпия квартал на щата и гарантира значителни финансови приходи. Нашият спортист е работил и като консултант на младежки отбори, но школата е неговата страст според думите му.
Слави Бинев, предприемач - Над 3 млн. лв.
Един от най-известните бизнесмени в ресторантьорския бизнес в страната се прочу с делото, което води няколко години срещу шефа на “ВАИ холдинг” Георги Илиев. Крупният предприемач е и шеф на комисия в БОК. Той е един от акционерите в популярната “М.И.Г. груп”, фирмата, която държи верига от столични заведения. Приходите му в размер на милиони се формират в голяма степен и от доходите му от “Биад”, един от най-прочутите и посещавани клубове на територията на столицата.
Стоян Митов, предприемач - Над 1 млн. лв.
Собственикът на двете престижни заведения в столицата енотека UNO и UNO BBQ Garden работи само с VIP клиенти заедно с брат си. Управителят на луксозните ресторанти, които са скъпоструващи не само за клиентите, са популярни с уникалната си колекция от подбрани френски и италиански вина. Собствеността и управлението им несъмнено доказва неговото немалко финансово състояние. Притежава и богата италианска колекция от вина, които са елитни и скъпи в цял свят. Парите си печели като предприемач със собствен бизнес и благодарение на международните си контакти.
Бранимир Ботев, мениджър - Над 1 млн. лв.
Председателят на Надзорния съвет на винарска изба “Розова долина” има тесни връзки с фамилията на Симеон Втори. Избата, която той управлява и от която притежава собствен дял, има правото да ползва личния царски герб. Винопроизводителят държи правата върху производството на специална царска селекция, която се купува от заможни колекционери от Швейцария, Франция и САЩ. Избата има почти стогодишна история, а само преди няколко години Ботев е сред хората, които я купуват. За него търговията с елитни и скъпи вина е източник на високи доходи.
Христо Бонев, треньор - Над 1 млн. лв.
Най-известният футболист в историята на “Локо Пловдив” Христо Бонев Зума е първият българин, играл като професионалист в чуждестранен отбор. Преди да стане треньор на националния отбор, той дълги години работи като треньор и технически директор по футбол в съседна Гърция на местния тим “Аек” и на остров Кипър. Завършил е най-добрата треньорска школа в Европа Кьолнската. По време на сегашната кметска кампания в Пловдив ще бъде главен консултант на независимия кандидат-кмет Младен Младенов.
Стоян Денчев, консултант - Над 1 млн. лв.
Сегашният ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии има дълга и успешна професионална кариера като вицепрезидент на MG, политик и бизнесмен. Бил е президент на Надзорния съвет на Екпресбанк, посланик във Финландия, депутат и заместник-председател от ДПС в 37 НС, главен секретар на Министерския съвет в правителството на проф. Любен Беров. Напуска поста си в корпорацията MG, за да се заеме с консултантски услуги и преподавателска дейност и като ректор. Постовете, които е заемал в професионалната си кариера, говорят и за високите му доходи.
Павел Найденов, предприемач - Над 50 млн. лв
Бащата на покойния президент на “MG корпорация” заедно със съпругата на Илия Павлов днес управляват огромното богатство, което наследиха, оценено по независими оценки на 2.5 млрд. лв. Бащата на починалия крупен бизнесмен е сред директорите на корпорацията. Самият Павел Найденов е кадър на туристическата ни индустрия отпреди 10 ноември 1989 година. Отскоро той оглави и българският женски футбол.
Атанас Тилев, предприемач - Над 50 млн. лв.
Бившият банкер е известен с връзките си с разузнавача Бриго Аспарухов и с бившата Държавна сигурност. Тилев стана скандално известен с това, че финансира премира Сакскобургготски, с който имат общ бизнес. Името му нашумя и като собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, както и със заплетените му отношения с кръга “Орион”. Неговата фирма “Дару финанс” държи над 60% от акциите на застрахователно дружество “Витоша”.
Димитър Калчев, министър - Над 5 млн. лв.
Министърът на държавната администрация в сегашното правителство е бил кмет на Русе в продължение на два мандата. Отново в крайдунавския град той е оглавявал клона на Кредитна банка, която беше собственост на “Мултигруп”. Още преди години е работил като ръководител на обекти на “Машинекспорт” в Танзания, Уганда, Кения и Етиопия, което е източник на значителни средсва в десетте банкови сметки, които притежава, както и акции в редица фирми. Той е човекът, който попълни едни от най-дългите имотни декларации с декларирани повече от десет имота. Съпругата му е собственик на автогарата в Русе.
Димитър Желев, финансист - Над 2 млн. лв.
Изпълнителният директор на “Алианц България холдинг” оглавява общо шест дружества с предмет на дейност застраховане, презастраховане, пенсионно осигуряване, както и Търговска банка “България Инвест”. Самият Желев твърди, че компанията е най-големият инвеститор у нас и участник в редица благотворителни инциативи, годишният брутен приход на компанията се изчислява на над 100 млн. лв. Успешният старт на дейността той полага със създаването на застрахователна компания “България”, която по-късно е изкупена от немския концерн “Алианц”.
Горан Петков, предприемач - Над 2 млн. лв.
Собственикът на една от първите фирми за охрана у нас “Секюрити холдинг” е бивш служител на МВР, който се занимава с охранителен бизнес от началото на 90-те години. Дружеството, на което той е директор, е с капитал повече от 1 млн. лв. и има за пердмет на дейност търговия, посредничество, строителство, консултации. Съпругът на чаровната депутатка Юлияна Дончева е инициатор и на личните є участия в телевизионни предавания в италианската телевизия. Днес преуспяващото семейство притежава луксозни имоти и значителни банкови сметки.
Гриша Ганчев, предприемач - Над 100 млн. лв
Собственикът на “Литекс Комерс” и шеф на един от най-големите футболни клубове в страната “Литекс”, натрупа значително финансово състояние. Днес той е сред най-големите спонсори на спорта у нас. Бившият спортист се занимава с доста печеливш бизнес чрез фирмата си “Литекс Комерс” за търговия с горива. Негова собственост е и производството на соковете “Куинс” и кафе “Либерте”. Бизнесменът е и известен колекционер на скъпи картини на български художници, които се оценяват на милиони лева.
Максим Димов, предприемач - Над 10 млн. лв.
Бившият ковчежник на НДСВ и депутат на ДПС от 37-ото народно събрание печели значителни суми от приватизацията, в която участва с фирмата си “Селена холдинг”, понастоящем е шеф на инвестиционния посредник “Хеджър”. Той е сред създателите на “Северкооп гъмза холдинг”, името му е известно и в банковите среди, бил е в Надзорния съвет на Росексимбанк и сред създателите на фалиралата Елитбанк. Има значително дялово участие в редица фирми с различен предмет на дейност, което гарантира високите му доходи.
Валентин Карабашев предприемач - Над 5 млн. лв.
Бившият министър на търговията и вицепремиер в правителството на Любен Беров успява да натрупа значителен финансов капитал по време на масовата приватизация чрез основания и ръководен от него инвестиционен фонд “Златен лев”. Политикът и преуспяващ предприемач е председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), където членове могат да бъдат само лица, притежаващи акции и дялове в български предприятия на обща стойност минимум 1 млн. лв., което гарантира високите му банкови сметки.
Силви Вартан, певица - Над 3 млн. лв.
Световноизвестната френска певица с български произход вече няколко десетилетия развива успешна и печеливша кариера на певица извън България. Зад гърба си има множество добре продавани в цял свят албуми и концерти, от които получава високи хонорари, неин бивш съпруг е популярният рокпевец Джони Холидей, който е един от най-известните и скъпоплатени певци във Франция. От няколко години талантливата българка развива активна благотворителна дейност у нас чрез основаната от нея асоциация, носеща нейното име, като подпомага финансово и с хуманитарни помощи български домове за сираци и здравни заведения.
Минчо Минчев, цигулар - Над 1 млн. лв.
Популярният български цигулар и музикален педагог се радва на успешна и в същото време доходоносна кариера по музикалните сцени в цял свят. Професорът по цигулка започва творческия си път като солист на оркестри у нас, а днес е лауреат на редица международни конкурси, участва и в журито на най-известните музикални съревнования в интернационален мащаб. Фактът, че свири на едни от най-скъпоплатените сцени “Карнеги хол”, Болшой театър, “Роял Албърт хол”, му носи не само слава, но и големи финансови приходи.
Димитър Пенев, треньор - Над 3 млн. лв
Дългогодишният треньор на ЦСКА остава в историята на футбола като наставникa, който изведе българският национален отбор до четвърто място в света, което му осигури не само славата на треньор № 1 на XX век, но и крупни суми в банковите му сметки. Финансовото му състояние се увеличава и от високите хонорари, които получава за трансфери на наши футболисти в скъпоплатени чужди отбори. След грандиозния успех на Ссветовното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. наставникът на “четвъртите в света” насочи усилията си към мениджърската дейност чрез собствената си мениджърска агенция “Пенев и Ко.”, която също е източник на големи парични суми.
Илияна Раева, бизнесдама - Над 1 млн. лв.
Европейската и световна шампионка по художествена гимнастика днес развива успешна кариера на бизнесдама с основаната от нея школа за талантливи млади гимнастички, носеща нейното име. Бившата представителка на изящния спорт натрупа значителни суми в личната си сметка още в годините, в които се състезаваше за България. След финала на спортната си кариера “Златното момиче” на родната художествена гимнастика не заема административна длъжност в Министерството на спорта, но активно участва в организацията му. Заедно със съпруга си Наско Сираков притежават скъпоструващи имоти в околностите на столицата.
Явор Милушев, депутат - Над 1 млн. лв.
Българският актьор, който влезе в политиката като народен представител от НДСВ, е единственият от царските депутати, който може да се похвали със синята си кръв. Водачът на царската листа в Перник има графско потекло, връзката му с европейската аристокрация е по майчина линия, фамилията му има швейцарски корени и носи освен собствен герб и титлата граф и значително финансово състояние. По бащина линия депутатът също наследява високооценявани имоти, тъй като баща му е бил известен столичен адвокат от аристократичен род.
ОЛЕГ НЕДЯЛКОВ, банкер - Над 1 млн. лв.
Изпълнителният директор на Търговска банка “България Инвест” има дългогодишна и успешна банкова кариера, Той остава в историята на банковото дело като създател на Обединена българска банка - първата банкова консолидация, на която е и изпълнителен директор. По свое желание се оттегля от този пост, оставайки член на Надзорния съвет на банката, за да заеме поста на главен изпълнителен директор на ТБ “България Инвест”, която е част от “Алианц България холдинг”. Икономист по образование, той осъществява едни от най-успешните и значими банкови операции, които са източник на значителни приходи.
Вежди Рашидов, скулптор - Над 1 млн. лв.
Известният български скулптор, завършил Художествената академия, днес излага творбите си в цяла Европа, Русия и Близкия изток. Неговите скулптори са притежание на престижни галерии в много точки по света и се купуват от богати колекционери, което несъмнено му носи огромни приходи в личните му сметки. Рашидов е носител на редица отличия за приноса си в изкуството, които му носят и международно признание. Tой участва и в журито на престижните конкурси за красота у нас. Скъпоплатеният скулптор понастоящем се изявява и в политическия живот на страната като общински съветник.
Христо Порточанов, мениджър - Над 20 млн. лв
Изпълнителният директор на футболен клуб “Нафтекс” има съвместен 10-годиншен договор с петролния бос Митко Събев, председател на Надзорния съвет на “Нафтекс България холдинг”, според който капиталът на футболния клуб става 30 млн. лв. Компанията е най-сериозният инвеститор в едноименния футболен клуб. Допреди няколко години Порточанов беше и собственик на бургаския вестник “Свободен бряг”, който беше трибуна за “войните” на футболния бос с “ЛУКойл”. Приходите за милиони лева в клуба и в личните му сметки са не само от инвестициите, но и от изгодните трансфери, реклама и спонсорство.
Николай Гяуров, оперен певец - Над 10 млн. лв.
Известният български оперен певец се радва на повече от половин век на успешна и не по-малко доходоносна кариера по световните театрални сцени. Той е звезда на оперните театри от Болшой театър до Ковънт Гардън и Миланската скала, успя да изиграе едни от най-великите роли на всички времена, което несъмнено прослави името му на талантлив оперен певец и му донесе и значителни приходи от високите хонорари на престижните и скъпоструващи спектакли. Той е известен като един от най-търсените баси в света, канен е да пее на най-високоплатените спектакли и има изгодни договори с известни звукозаписни фирми.
Светлин Русев, художник - Над 5 млн. лв.
Вече няколко десетилетия талантливият български художник радва ценителите на изкуството с картините си по цял свят. Освен с експозиции в световноизвестни галерии маестрото е и преподавател в Художествената академия и член на руската академия за изкуство. Той е един от най-харчените български художници на всички континенти, картините му намират пазар на най-скъпитe и елитни търгове на картини. Художникът, който наскоро отпразнува 70-годишния си юбилей, е продаван в цял свят, което му осигури огромни приходи. Не е тайна, че негова картина беше продадена за 20 млн. долара. Платната му са познати в скъпите галерии в Италия, Европа, Индия, Токио, Венецуела и САЩ.
Коста Цонев, актьор - Над 1 млн. лв.
Известният български актьор и царски депутат произхожда от аристократично семейство от столицата, което притежава скъпоструващи имоти и гарантира добри приходи на тримата синове в семейството. Не е тайна, че братът на актьора е човек със значително финансово благосъстояние и има преуспяващ бизнес в Австралия. Като депутат Цонев е декларирал няколко апартамента в столицата, къщи в околностите є. Бащата на не по-малко популярния от екрана на БНТ Митко Цонев се очертава и като заможен човек с оглед на дългогодишната му успешна кариера като актьор в български продукции.
Йълдъз Ибрахимова, певица - Над 1 млн. лв.
Популярната и талантлива джазпевица, която наскоро отпразнува 50-годишния си юбилей, е звезда от международна величина, тя е търсена за концерти в цял свят, от които несъмнено получава и сериозни хонорари. Изнася концерти още от 70-те години и печели публиката с виртуозните си изпълнения. Значителните приходи в сметката є се дължат и на съпруга є, който е известният турски политик, депутатът Али Динчер, с когото имат скъпоструваща къща в Анкара. Финансовите є приходи се формират и от многобройните є концерти, които тя изнася в цяла Европа.
Николай Гигов, предприемач - Над 75 млн. лв
С фирмата си “Делта-Г” е един от най-големите в бранша на търговията с оръжие, притежаващи лиценз от държавата. Бизнесменът, който е съсобственик на футболния клуб “Локомотив София” и на още ред други структури, е познат като близък до НДСВ. Оръжейният лиценз обаче му е даден далеч преди появата на движението и е един от първите, издадени в България изобщо. Гигов дълго време бе близък до ръководството на Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ).
Тони Веков, предприемач - Над 10 млн. лв.
Изпълнителният директор на най-голямата дистрибуторска фирма за лекарства у нас “Търговска лига Национален аптечен център” и съдружник във варненския фармацевтичен завод “Чайкафарма” е и председател на Асоциацията на търговците на едро с лекарства. Веригата “Образцови аптеки” също е част от печелившия бизнес на Веков с лекарства у нас. Така Веков се очертава като представител на затворения цикъл от производството през дистрибуцията до продажбата на лекарства. Несъмнено оборотите на трите нива се изчисляват на милиони лева, гарантиращи и големи лични приходи.
Никола Гюзелев, оперен певец - Над 10 млн. лв.
Известният в цял свят български оперен певец се радва на успешна професионална кариера вече няколко десетилетия с изявите си на сцените на най-престижните оперни театри. Именитият бас, завършил родната Художествена академия, блестящо съчетава таланта си на оперен певец с този на художник. Оперният ас е звезда на световните театри вече няколко десетилетия. След дебюта му на Софийската опера, пред него се отварят вратите на най-популярните театрални сцени от Европа до Япония. Талантът и десетките роли му носят не само световна слава и почитания на милиони меломани, но и значителни финансови приходи като хонорари за многобройните му участия.
Тодор Дочeв, предприемач - Над 10 млн. лв.
Изпълнителният директор на една от най-големите дистрибуторски фирми на лекарства у нас “Калиман РТ” държи половината от дяловете є, а други 45% контролира съпругата му. Като частно лице Дочев участва и в управлението на редица други структури, между които са бившите Аптечни управления в Бургас, Силистра и “Аптечно София-град”. Не е тайна и че “Калиман” е спонсор при приватизацията на едно от най-големите аптечни предприятия бургаското. С дистрибуторската фирма се свързват и веригата аптеки “Сейба”. Управлението на дистрибуторската дейност и веригата от аптеки в страната гарантира огромни финансови приходи на Дочев.
Томас Лафчис мениджър - Над 5 млн. лв.
Експрезидентът на Футболен клуб “Левски” остава в историята на футбола като един от най-успешните мениджъри на отбора. За 9-те години, в които е председател на клуба, успява да си спечели име на човек с нюх към печелившите трансфери на футболисти. И днес като мениджър на футболен отбор в Гърция успешно движи сделките по трансфери на спортистите. Съпругът на добре познатата от БНТ Вяра Анкова се занимава с уреждане на добре платени и изгодни трансфери за български футболисти в чужбина, което несъмнено е източник на немалки приходи в личната му сметка. Той бе и акционер в отбора, като държеше 40% от акциите, преди да бъде сменен от Наско Сираков.
Райна Кабаиванска, оперна актриса- Над 25 млн. лв
Световноизвестната българска оперна актриса бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които є донасят не само световна слава, но и значителни финансови приходи от хонорарите за участия в престижните оперни театри. Тя е звезда на Метрополитен опера, Виенската опера, Арена ди Верона, Болшой театър, Ковънт Гардън, Карнеги хол. Българската оперна прима е известна с това, че част от приходите от концертите є отиват за стипендии за младите музикални таланти. Талантливата българка основава и фонд с нейното име, който отпуска стипендии за млади български таланти.
Юлия Берберян, треньор - Над 10 млн. лв.
Бившата тенисистка треньорка и ексдепутатка от 38-ото народно събрание стана скандално известна след обвинението за укриване на данъци в големи размери. Тя и съпругът й не бяха декларирали и платили данъци върху дохода след продажбата на 15-те апартамента, които замениха с общината срещу 21 дка в местността “Погребите”. Госпожа Берберян започва като инструктор по тенис, по-късно е директор на треньорите в Българската федерация по тенис. Преди няколко години основа собствено тенис-училище за млади спортисти. Тя е човекът, който управлява част от парите на трите си дъщери, които спечелиха значителни суми от наградни фондове на световните тенис-турнири.
Йохан Петков, мениджър - Над 5 млн. лв.
Управителят на “Фесто България” и “Туул техник систем” твърди, че фирма






