Символ	Дата купува	Цена купува	Акции	Дата продава	Цена продава	Печалба
GOOG	27/05/2008	555.00 USD	200	29/05/2008	588.00 USD	6,600.00 USD
GOOG	19/05/2008	587.00 USD	-1000	22/05/2008	550.00 USD	37,000.00 USD
AAPL	25/03/2008	139.00 USD	120	08/05/2008	187.00 USD	5,760.00 USD
VMW	23/04/2008	59.00 USD	100	02/05/2008	70.00 USD	1,100.00 USD
GOOG	19/02/2008	535.00 USD	1000	02/05/2008	599.00 USD	64,000.00 USD
GOOG	18/02/2008	514.00 USD	1000	01/05/2008	599.00 USD	85,000.00 USD
GOOG	30/04/2008	584.00 USD	-200	30/04/2008	570.00 USD	2,800.00 USD
ERTS	25/04/2008	51.00 USD	1000	29/04/2008	52.20 USD	1,200.00 USD
GOOG	12/03/2008	430.00 USD	1000	22/04/2008	560.00 USD	130,000.00 USD
GOOG	10/03/2008	426.00 USD	1800	18/04/2008	547.00 USD	217,800.00 USD

Дневен отчет за: 29/05/2008

Брой транзакции: 1

Брой акции: 200

Печалба: 6,600.00 USD

Къде е златото на света?

Къде е скрито златото на света? Къде са най-големите златните резверви?

10. Китай - 661.4 тона злато, $19.05 милиарда или $14.65 в злато на човек от населението на Китай.

9. Европейска централна банка, 666.5 тона злато, $19.2 милиарда

8. Холандия, 688.39 тона злато, $19.83 милиарда. От сепмври 2007 насам, Холандия е продала около 20 тона злато.

7. Япония, 843.5 тона злато, $24.29 милиарда

6. Швейцария, 1,285.6 тона злато, $37.03 милиарда

5. Италия, 2,702.6 тона злато, $77.83 милиарда

4. Франция, 2,890.6 тона злато, $83.25 милиарда

3. Международния валутен фонд, 3,546.1 тона злато, $102.12 милиарда

2. Гермяния, 3767.1 тона злато, $108.5 милиарда

1. САЩ, 8,965.6 тона злато, $258.2 милиарда. Половината от златото на САЩ (4,603 тона) е депозирано във Форт Нокс в Кентъки. Останалите части са във Филаделфия, Уест Поинт и Сан Франциско.

А къде в класацията е Русия?

Кредитни карти от скъпоценни метали

Руснаците, които притежават кредитни карти Super-Premium, желаейки да подчертаят своята индивидуалност, си поръчват те да бъдат направени от скъпоценни метали и инкрустирани с диаманти и седеф, пише “РБК Дейли”.
В най-скоро време кредитните карти Gold и Platinum не само ще носят това име, но и ще бъдат произвеждани с използването на скъпоценни метали. Московската компания за производството на кредитни карти “Розан” работи над проект за производство им от злато или платина, с инкрустиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни, емайл и седеф и дори на редки видове дървета.

“Решихме, че всички продукти, които в момента произвеждат производителите на карти, в една или друга степен си приличат и не могат на практика да изразят личността на собственика им.

Картите, направени от скъпоценни метали, са индивидуални, защото са предназначени за точно определен клиент, имайки предвид неговите интереси и желания”, заяви директорът по продажби на компанията “Розан” Тимур Родионов.

Фирмата има международен патент за тяхното производство. Картите ще бъдат правени ръчно от бижутери. Информацията за собственика и неговите средства ще са записва във вграден чип.

По форма картите ще бъдат идентични с обикновените, но не и по тежест: ако обикновената карта тежи 5-6 грама, теглото на златната може да бъде между 30-40 грама.

Златната карта ще бъде скъпо удоволствие, пише “РБК Дейли”. Нейната цена може да се колебае между няколко хиляди и няколко десетки хиляди долара в зависимост от материала и труда.

На почивка на ДУБАЙ, на балъците им казвам само бай, бай, бай

„На почивка на Хавай, на балъците им казвам само бай, бай, бай” пееха Мишо Шамара и Ванко 1 (едно) в едно от своите мулти парчета, преди единия да го опандизят, а другия иде до безвизовата Доминикана. Защото за САЩ виза не му дадоха. Разбира се, със своя първенюшки манталитет, варненския дърпач на чанти и пловдивския сутеньор, няма как и от къде да знаят, че Хавай отдавна не е център на голямата игра.

Но да оставим на страна „певичарите” и да говорим за големите пари. Може би Хавай е бил големи център на US инвестиции през 70те. Може би, големите круз-лайнери още правят пари там. Може една кратка почивка там да се отрази добре. Но днес, новата икономическа столица не е нито Хавай, нито Ню Йорк, нито Лондон. Големите пари в момента са в Дубай.

Къде са най-високата кула в света, най-големия изкуствен остров в света, най-големият мол в света, най-голямото летище в света, най-голямото управление на източен нефт и природен газ? Къде отиват най-богатите туристи? Къде пазаруват мултимилионерите за своите мултимилионерски играчки? На кого залага САЩ? Отговорът в една дума: ДУБАЙ.

Специалното целодневно предаване на CNBC посвети целия ден на 19 ноември за да говори на живо от Дубай. Според финансовата телевизия днес Дубай е:
1. Икономическа столица на света – инвестициите идват от правителствени източници, частни компании, финансови центрове, а наскоро Дубай купи 20% от NASDAQ.
2. Туристическа столица на света – 6 милиона туристи на година.
3. Пътническата столица на света с увеличение на транспорта през Дубай Порт с 17% за 2007 и построяването на най-голямото летище в света с над 30 милиарда долара инвестиция само в самолети.
4. Етническа и религиозна столица на света където живеят хора от всеки народ и всяка вяра.

CNBC с право го нарече „Градът на суперлативите”, а много отдавна му казват и „Новият Вавилон”, който вече има своята нова Вавилонска кула: Бурж Дубай.

Но Дубай не само поглъща инвестиции. Всеки долар вложен в Дубай се реинвестира след капиталната печалба не къде да е другаде, а в САЩ и Карибите. Както се изрази Мохамед Али Алабар (човекът с над 100 фирми опериращи на територията на Обединените арабски емирства), докато Дубай инвестира в САЩ, няма страшно за американския долар. И така, нека рапъри, парвенюта и разни други пътуват за Доминикана, а защо не и по Хавай. Истинските играчи правият големите пари в Дубай. А на балъците: бай, бай, бай.

Фалитите на комунизма

20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е продал тайно Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси социалистическата държава от фалит. През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г., пише днес вестникът в анонс за предстоящата поредица.

За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г. Това престъпление разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. Дело № 4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.

През 1990 г. Андрей Луканов и другите политически наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата. Тогавашният премиер Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха.

Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, засекретената фирма за търговия с оръжие “Кинтекс”, секретни партийни и правителствени решения.

България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки. Социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв.

Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.

Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП- Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.

За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4. През октомври 1987 г. Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов, в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити. Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара.

Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради тоталната криза в икономиката от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв. Управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса). От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани.

Секретните документи разсейват митовете за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години. По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков.