Символ	Дата купува	Цена купува	Акции	Дата продава	Цена продава	Печалба
GOOG	27/05/2008	555.00 USD	200	29/05/2008	588.00 USD	6,600.00 USD
GOOG	19/05/2008	587.00 USD	-1000	22/05/2008	550.00 USD	37,000.00 USD
AAPL	25/03/2008	139.00 USD	120	08/05/2008	187.00 USD	5,760.00 USD
VMW	23/04/2008	59.00 USD	100	02/05/2008	70.00 USD	1,100.00 USD
GOOG	19/02/2008	535.00 USD	1000	02/05/2008	599.00 USD	64,000.00 USD
GOOG	18/02/2008	514.00 USD	1000	01/05/2008	599.00 USD	85,000.00 USD
GOOG	30/04/2008	584.00 USD	-200	30/04/2008	570.00 USD	2,800.00 USD
ERTS	25/04/2008	51.00 USD	1000	29/04/2008	52.20 USD	1,200.00 USD
GOOG	12/03/2008	430.00 USD	1000	22/04/2008	560.00 USD	130,000.00 USD
GOOG	10/03/2008	426.00 USD	1800	18/04/2008	547.00 USD	217,800.00 USD

Дневен отчет за: 29/05/2008

Брой транзакции: 1

Брой акции: 200

Печалба: 6,600.00 USD

СТРАТЕГИЯТА 31-33

31. Затова казвам: “Познайте врага, познайте и себе си; дори в сто битки никога няма да изпаднете в опасност.”
32. Когато не познавате врага, но познавате себе си, вашите шансове да загубите и да победите са равни.
33. Когато не познавате нито врага, нито себе си, във всяка битка със сигурност ще бъдете в опасност.
Ли Чуан: ” Такива хора се наричат “луди бандити”. Какво могат да очакват те освен поражение?”

СТРАТЕГИЯТА 24-29

24. Има пет обстоятелства, при които може да се предскаже победа:
25. Ще победи този, който знае кога може да се сражава и кога не може да победи.
26. Ще победи този, който знае как да използва и големите, и малките сили.
Ту Ю: “По време на война има обстоятелства, при които мнозина не могат да нападнат малцина, и други, при които слабите могат да надвият силните. Ще победи този, който може да се възползва от такива обстоятелства.”
27. Ще победи този, чиито сили са обединени около една цел.
Ту Ю: ” Тогава Менциус каза: “Подходящият сезон не е толкова важен, колкото предимствата на терена; те пък от своя страна не са толкова важни, колкото хармоничните човешки взаимоотношения.”
28. Ще победи този, който е благоразумен и изчаква в засада врага, който не е предпазлив.
Чен Хао: “Създайте непобедима армия и изчакайте момента, когато врагът ще бъде уязвим.”
Хо Йенси: “…Един благородник каза: “Да разчиташ на случайността и да не се подготвиш е най-голямото престъпление; да се подготвиш предварително за всякаква изненада е най-голямата добродетел. ”
29. Ще победи този, чиито генерали са способни и в работата на които не се бърка суверенът.
Ту Ю: “… Тогава владетелят Ванг каза: “Да назначава пълководци е работа на суверена; да решава дали да даде битка е работа на пълководеца.”
Ван Си: “…Един владетел с благороден характер и интелигентност трябва да може да разпознае най-подходящия човек, да му възложи отговорности и да очаква резултати от него.”
Хо Йенси: “…По време на война на всяка крачка може да настъпят сто промени. Когато е възможно - настъпвай; когато виждаш, че това е трудно - отстъпвай. Да се каже, че при такива обстоятелства генералът трябва да чака команди от своя суверен, е все едно да уведомиш началника си, че искаш да загасиш пожар - докато заповедта да го сториш пристигне, пепелта ще е изстинала. А някои твърдят, че трябва да се консултираш и с армейския инспектор по тези въпроси! Това е все едно да строиш къща край пътя, като се съветваш с минаващите. Естествено така работата никога няма да свърши!
Да поставиш юзди на един способен генерал, като в същото време очакваш той да се справи с хитър противник, е все едно да вържеш черна ханска хрътка и да я караш да хваща бързоноги зайци. Къде е разликата?”
30. По тези пет признака може да се разпознае победата.

СТРАТЕГИЯТА 23

23. Ако армията е настроена подозрително, съседните владетели ще ти причиняват неприятности. Това се има предвид в поговорката: “Обърканата армия дава победата на друг.”
Мън (името му не е отбелязано в древнокитайските исторически хроники): “…Великият владетел каза: ” Този, който не е наясно с целта си, не може да се противопостави на врага.”
Ли Чуан: “… Неподходящ човек не бива да се назначава да командва… Лин Сянджу, първият министър на Чао, каза: ” Чао Куа може само да чете книгите на баща си и все още не може да съпоставя променящите се обстоятелства. Сега Ваше Величество само заради името му го прави главнокомандващ. Това е все едно да залепите ключовете на лютнята и да се опитате да я настроите.”

Стойността на земята

Ту Му: “Към края на династията Цин, Мо Тун от народа Сюн Ну за пръв път установил своя власт. Източните Ху били силни и изпратили посланици за преговори. Те казали: “Искаме да получим коня на Ту Ма, който може да пробяга хиляда ли.” Мо Тун се допитал до съветниците си, които викнали в един глас: “Конят, който може да пробяга хиляда ли! Най-ценното нещо в тази страна! Не им го давай!” Мо Тун отговорил :”3ащо да ми се свиди един кон за съседа?” И изпратил коня. Малко след това източните Ху изпратили пратеници, които казали: “Искаме една от принцесите на хана.” Мо Тун поискал съвет от приближените си, които гневно казали: “Източните Ху са безбожници! Сега те искат дори принцеса! Призоваваме те да ги нападнеш!” Мо Тун казал: “Как да ми се свиди една млада жена за съседа?” И дал жената. След известно време източните Ху се върнали и казали: ” Ти имаш хиляда ли неизползвана земя, която ние искаме.” Мо Тун се допитал до съветниците си. Някои казали, че ще е разумно да се даде земята, други - че не. Мо Тун се разгневил и казал: “Земята е основата на държавата. Как може да я даваме?” И всички, които дали такъв съвет, били обезглавили. Тогава Мо Тун скочил на коня си, разпоредил всички, които изостанат, да бъдат обезглавени и внезапно нападнал източните Ху. Те го презирали и не се били подготвили. Той ги нападнал и ги унищожил. Тогава Мо Тун се обърнал на запад и нападнал Ю Ти. След това анексирал Лу фон на юг… и нахлул в Йен. Той напълно си възвърнал земите на предците на Сюн Ну, които преди това били завоювани от цин-ския генерал Мен Тиен.”

СТРАТЕГИЯТА 19-22

19. Има три случая, в които един управник може да докара нещастие на своята армия.
20. Да заповяда настъпление, без да съзнава, че армията не може да настъпи, или да заповяда отстъпление, без да съзнава, че тя не трябва да отстъпи. Това се нарича да “препънеш армията”.
Ча Лин: “Настъплението и отстъплението на армията трябва да се ръководи от генерала в съответствие с преобладаващите обстоятелства. Няма по-голямо зло от заповедите на суверена, идващи от неговия дворец извън театъра на военните действия. ”
21. Да участва в ръководството на войските, без да разбира от военни работи. Това води до объркване на офицерите.
Цао Цао (княз на Юе - 155-200 г. от н,е., известен още като “Великият основател” на династията, обявен за светец след смъртта му; последовател на Сун Дзъ, той си спечелил славата на пълководец, който не бил загубил нито една битка): “… Армията не може да се ръководи по правилата на етикета.”
Ту Му: “Що се отнася до благоприличие, закони и разпоредби, армията има свой собствен кодекс, който обикновено следва. Ако те се уеднаквят с тези, използвани при управлението на държавата, офицерите ще се стъписат.”
Чан Ю: “Великодушието и справедливостта могат да се използват при управлението на една държава, но не и при администрирането на една армия. Целесъобразността и гъвкавостта се използват при ръководството на армията, но те не могат да се прилагат при управлението на държавата.”
22. Да поема отговорност, без да разбира от проблемите на командването. Това предизвиква съмнения в умовете на офицерите.
Ван Си: “… Ако някой, който не разбира от военни въпроси, бъде изпратен да участва в ръководството на армията, тогава всяко действие ще предизвиква разногласия, общо неудовлетворение и цялата армия ще бъде като кон с прерязани сухожилия. Не-случайно Пей Ту подаде петиция до трона, за да отстрани армейския наблюдател; само тогава той успя да умиротвори Цао Чу. “(В 817 г. от н. е. Пей Ту в качеството си на министър-председател отправя петиция до императора да отзове изпратения при него инспектор, който се месел във военните работи. Армейските инспектори по онова време са изпълнявали ролята на “политически комисари”.)
Чан Ю: “В близкото минало царедворци са били използвани за инспектори на армията и точно тук е грешката.”

ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА 11-18

11. Целта ви трябва да бъде да превземете Поднебесната империя непокътната. Така войските ви няма да се изтощават и успехът ви ще бъде пълен. Това е изкуството на настъпателната стратегия.
12. Следователно изкуството да ръководиш войските изисква: когато съотношението на силите е едно към десет във ваша полза, обкръжете врага;
13. Когато имате петкратно превъзходство над него, нападнете го;
Чан Ю: “Ако силите ми са пет пъти по-големи от тези на врага, аз го безпокоя по фронта, изненадвам го откъм гърба, създавам напрежение от изток и нанасям удар от запад.”
14. Когато имате двойно превъзходство, разединете силите му.
Ту Ю: “… Ако превъзходство от две към едно не е достатъчно, за да контролирате положението, използвайте отвличащи вниманието маневри за разделяне армията на врага. Затова Великият владетел каза: “Ако не можете да повлияете на врага да раздели силите си, не сте готови да обсъждате оригинални тактически действия.”
15. При еднакви сили можете да влезете в бой.
Хо Йенси: “… При такива обстоятелства само способният генерал може да победи.”
16. Ако сте по-малко на брой, бъдете готови да отстъпите;
Ту Му: “Ако твоите войски не са равни на неговите, временно избягвай първоначалния му натиск. Може би по-късно ще можеш да се възползваш от някое негово слабо място. Тогава се надигни и се бий за победа с всички, сили.”
Чан Ю: “Ако врагът е силен, а аз съм слаб, временно се оттеглям и не влизам в бой. И ще се погрижа способностите и храбростта на генералите и ефективността на войските ми да са равностойни. Ако моите войски са в боен ред, а тези на врага - объркани, ако моите са боеспособни, а неговите - обезсърчени, тогава, дори и той да ме превъзхожда числено, аз мога да дам бой.”
17. А ако си неравностоен във всяко отношение, стреми се да го избягваш, защото малката армия е само плячка за по-силната.
Чан Ю: “…Менциус каза: “Малките положително не могат да се мерят с големите, нито пък слабите - със силните, нито малцина - с мнозина.”
18. В този смисъл генералът е защитникът на държавата. Ако тази защита е всеобхватна, държавата със сигурност ще бъде силна; ако е недостатъчна, държавата положително ще бъде слаба.
Чан Ю: “…Великият владетел каза: “Суверенът, който назначи човек, подходящ за службата, процъфтява. Този, който не успее, ще бъде сразен.”

СТРАТЕГИЯТА 7-10

7. Най-лошата политика е да се атакуват градове. Нападай градове само когато няма друга алтернатива.

8. Да се приготвят защитени фургони и да се приведат в готовност необходимите оръжия и снаряжение изисква поне три месеца; да се натрупат насипи от земя пред стените ще отнеме още три месеца.

9. Ако генералът не може да сдържи нетърпението си и нареди на войските си да се катерят по стените като мравки, една трета от тях ще загинат, без градът да бъде превзет. Толкова са гибелни тези нападения.

Ту Му: “… В края на управлението на династията Уъй император Тай У повел стохилядна армия да нападне при Ю Тай генерал Цан Ци от Сун. Императорът поискал от Цан Ци вино. Цан Ци му изпратил запечатан съд, пълен с урина. Тай У се разярил и веднага нападнал града, заповядвайки на войските си да се катерят по стените и да влязат в ръкопашен бой. Труповете на убитите стигнали до върха на крепостните стени, като след един месец останали живи по-малко от половината от хората му.”

10. Така тези, които са изкусни във воденето на война, побеждават вражеската армия без бой. Те завземат градовете му, без да ги щурмуват, и разрушават държавата му без продължителни операции.

Ли Чуан: ” Те побеждават със стратегия. В края на управлението на династията Хан владетелят на Цан - Цан Кун, обкръжил бунтовниците “Яо” край Юан У, но в течение на няколко месеца не можел да превземе града. Офицерите и войниците му се разболели и се покрили с язви. Князът на Тун Хай казал на Цан Кун: “Вие сте натрупали войски и сте обкръжили врага, който е готов да се бие до смърт. Това не е стратегия! Трябва да вдигнете обсадата. Когато разберат, че имат изход, те ще побягнат и ще се пръснат. След това всеки селски стражар ще може да ги излови!” Цан Кун послушал съвета му и превзел Юан У.”

СТРАТЕГИЯТА 6

6. Следващото най-важно нещо е да атакуваш армията му.
Ча Лин (не е отбелязан в историческите хроники): “…Великият владетел каза:”Този, който търси победата с извадени мечове, не е добър генерал”.”
Ван Си (древнокитайски учен и държавник, автор на редица критични есета по исторически и военни въпроси): “Битките са опасна работа.”
Чан Ю: “Ако не можеш да осуетиш плановете му в зародиш или да разстроиш съюзите му, когато предстои да се осъществят, наостри мечовете си за спечелване на победа.”

СТРАТЕГИЯТА 5

5. Следващото най-важно нещо е да разтуриш съюзите му.
Ту Ю: “Не допускай враговете ти да се съюзят.”
Ван Си: “….Проучи съюзите му и намери начин да ги осуетиш или развалиш- Ако врагът има съюзници, проблемът е сериозен, а позицията на врага -силна; ако той няма съюзници, проблемът е незначителен, а позицията на врага - слаба.”

СТРАТЕГИЯТА 4

4. Следователно това, което е най-важно във войната, е да атакуваш стратегията на врага.
Ту Му: “…Великият владетел каза: “Този, който най-добре преодолява трудностите, прави това преди те още да възникнат. Този, който блести с победите над враговете си, триумфира още преди да възникне заплахата”.
Ли Чуан: “Атакувайте плановете на врага още в тяхното възникване. В края на управлението на династията Хан, Коу Сун обкръжил Као Чун. Чун изпратил своя офицер по планиране на операциите, Хуанфу Уън, да преговаря. Хуанфу Уън бил арогантен и груб. Коу Сун го обезглавил и съобщил на Као Чун следното:”Вашият щабен офицер се държа неприлично. Аз го обезглавих. Ако искате да се предадете, направете го веднага. В противен случай - отбранявайте се.” Същия ден Чун изоставил укрепленията си и се предал.
Всички генерали на Коу Сун се обърнали към него: “Може ли да попитаме - убихте неговия пратеник и въпреки това го накарахте да предаде града. Как стана това?”
Коу Сун казал: “Хуанфу Уън бе сърцето и гръбнакът на Као Чун, най-близкият му съветник. Ако бях запазил живота на Хуанфу Уън, той щеше да изпълни плановете си, но след като го убих, Као Чун изгуби смелостта си. Казано е: “Върховното постижение на война е да се атакуват плановете на врага.”
Всички генерали казали: ” Това надхвърля способността ни да вникваме в нещата.