Символ	Дата купува	Цена купува	Акции	Дата продава	Цена продава	Печалба
GOOG	27/05/2008	555.00 USD	200	29/05/2008	588.00 USD	6,600.00 USD
GOOG	19/05/2008	587.00 USD	-1000	22/05/2008	550.00 USD	37,000.00 USD
AAPL	25/03/2008	139.00 USD	120	08/05/2008	187.00 USD	5,760.00 USD
VMW	23/04/2008	59.00 USD	100	02/05/2008	70.00 USD	1,100.00 USD
GOOG	19/02/2008	535.00 USD	1000	02/05/2008	599.00 USD	64,000.00 USD
GOOG	18/02/2008	514.00 USD	1000	01/05/2008	599.00 USD	85,000.00 USD
GOOG	30/04/2008	584.00 USD	-200	30/04/2008	570.00 USD	2,800.00 USD
ERTS	25/04/2008	51.00 USD	1000	29/04/2008	52.20 USD	1,200.00 USD
GOOG	12/03/2008	430.00 USD	1000	22/04/2008	560.00 USD	130,000.00 USD
GOOG	10/03/2008	426.00 USD	1800	18/04/2008	547.00 USD	217,800.00 USD

Дневен отчет за: 29/05/2008

Брой транзакции: 1

Брой акции: 200

Печалба: 6,600.00 USD

Case Study: БулТренд Брокеридж и БФБ

В обзора на моята взора попадна позора на ехидната българска компания БулТренд Брокеридж. И понеже аз „живо” се интересувам от възхода на родната борса и нейните борсаджии, бих желал да предложа кратък об(о)зорен коментар. Нещо като комулативен реферат, но не точно.

И тъй, да започнем от името. Нека то не ви обърква (както обърка мен) защото има двояко значение. Първо, като видя компания която започва в БулНещоСи, работата ми е пределно ясна. Стари пари за нови дни. Бих казал стари-комунистически, бих подчертал яко прани по всички финансови фронтове.

Но да не бързаме с обвиненията, защото ето че сгреших. На английски името се пишело с дубъл ел – както би казал Славчо Трифинов, което дава ново значение на името на компанията, а именно бик. Което ще рече, че компанията ще се занимава с биков брокеридж, което както вече сме обяснили в наше село, не значи бикове за разплод, а положителен пазар с бързо растяща горна граница.

Интересно също, че уж българска компания предлагаща акции на българската борса, а картинката горе в карето показва зелени долари на пачки в едри купюри. Може би защото БулТренд Брокеридж е основана в далечната (но твърде близка за мен) 1997. Питам аз сега веднага, защо точно 1997. Кой основаваше брокерски къщи през 1997, когато долара стигна и надмина 3000 златни лева? Интересна мисъл, която оставям на въображението на почитаемите читатели, но пък прилагам достоверна статистика:

1996 декември 1 долар =487,35 лв
1997 януари 1 долар = 700 лв.
1997 февруари 1 долар = 2545,5 лв.
1997 март 1 долар = 1655 лв.

Има ли нужда да продължавам още? Ето и още един пример не дебилитет (или дебилност, както предпочитате):
Bull Trend Brokerage Ltd:
Established in 1997 as limited liability company
Capital: 330,000.00 - fully subscribed

Спирам се тука веднага. Чак, ве, байно: 330,000.00 какво? Круши? Сливи за смет? еВро, долари или български златни лева, които на датата на отваряне на компанията се разменят на няма и $130. Кого гъбаркате вие ве? Като сме от село, да не би да ядем брокериджа с корените?

И те ти БулТренд Брокеридж. То си личи от анализите. Звучат ми като писмата на въодушевени пионерка до мумията на чичко Ленин. Ето един пример относно борсовите акции на “Балканкар-Заря” АД:
„Не на последно място от ключово значение е все по-отворения към капиталовия пазар мениджмънт, което е видно от направения сплит, емисията облигации, както и решението на ОСА за промяна в устава на дружеството, което отваря пътя за набиране на капитал през борсата.”

Чакай сега малко. Да разбирам ли, че промените в устава са току що направени. Това как така веднага ги отвори към капиталовия пазар мениджмънт, освен ако промените в устава не са били направени именно защото има готов пакет от инвестиции. Малко намирисва тази работа.

Ето още един бисер: „Северкооп –Гъмза отдавна е извън радара на инвеститорите, тъй като се раздели с най-добрите си участия.”

Абе кога „Северкооп –Гъмза” е била в радара на инвеститорите? Моля за данни, отчети имена, печалби. Веднага ги намирам на БФБ: http://www.bse-sofia.bg/index.php?page=Quotes%20Info&code=GAMZA

Минимална цена 3 лева, максимална 5 лева. И това да е в радара? Много, ама много се съмнявам, но да преминем нататък:
DRUPL “Дружба стъкларски заводи” е интересно дружество, което се развива бурно през последните години – с непрекъснати ръстове на активите, продажбите и финансовите резултати в условията на изпълнението на сериозна инвестиционна програма.”

Моментално посетих страницата на БФБ за да проверя тази инвестиционна възможност, която така съм пропуснал. В интерес на истината второто полугодие е наистина интересно за DRUPL, чиито акции се вдигат до 197 лева. Това е изключително забележителен феномен, защото в първото полугодие акциите стоят на 59 лева без (забележете) никакво покачване или понижаване. Абсолютно никакво движение цели 6 месеца, и изведнъж хоп, бам, дрън покачване с цели 300%. Това да не ти е Гугъл ве? Какво има да се говори. За да повиши себестойността на акцията си 3 пъти, компанията трябва да нарасне 3 пъти, да увеличи машините си 3 пъти, да предвиди план за увеличаване 3 пъти, да наеме работна ръка за такъв растеж и чак тогава да отчете растеж. И то това не става за 6 месеца. Иска се малко повече време. А ако са имали машини, работна ръка и план, то значи че случайно са ударили келепира с някой по-голям строеж където е било нужно малко повече стъкло и ето ти утроена продукция. Но ако това е така, явно че заводът не работи на пълен капацитет и растежа на акцията е нереален. А още по-вероятно е, че някой спекулира (и то много яко) с акциите на компанията. Съответните органи защо четат нашия блог, вместо да си вършат съответно съответната работа по задължение?

И се отказах да чета АНАЛИЗИ. Викам си, дай да прегледаме Обзор на борсовите сесии. Но и там бях дълбоко озадачен. Почвам с последния „Обзор на търговията на БФБ-7.01.2008”

„Висок борсов оборот и движения настрани характеризираха борсовата сесия в първия работен ден от седмицата. И четирите индекса отбелязаха спад. Дневният борсов оборот възлезе на 32 млн. лева, 47% от който се дължи на сделки с акциите на “Централна Кооперативна Банка” АД, които поскъпнаха с над 7%, и - 30% на сделки с акциите на “Химимпорт” АД, които повишиха стойността си с 1%. И четирите борсови индекса приключиха на отрицателната територия.”

А сега де:

1. 32 милиона лева НЕ Е висок борсов оборот по ничии стандарти, дори в Китай и Индонезия.

2. Такъв оборот означава, че всеки желаеш с няколко милиона в джоба си може да манипулира БГ борсата както си иска.

3. Което се вижда и от факта, че точно 2 компании осъществяват дневния оборот на една цяла национална борса. И двете от финансово банковата сфера, което значи, че БФБ се управлява не от икономически растеж, а от преместване на финансови масиви. Това НЕ може да се отчете като висок борсов оборот.

4. Изключително интересно е и повторението: „И четирите индекса отбелязаха спад” и пак „И четирите борсови индекса приключиха на отрицателната територия.” Гений ли трябва да е човек за да отчете, че щом при този толкова висок борсов оборот и четирите индекса са на червено, нещо куца в цялата работа.

И толкоз издържах с БулТренд Брокеридж и БФБ създадени за да отчитат успеха на българската икономика. Може би трябваше да озаглавя статията: „Няколко причини поради които не инвестирам в България.”

Черни пари за бели дни като през (след) комунизма или нейсе есе по икономика

Вещата наблюдателката на родната ни икономика, Мария Василева от Медиапул, публикува кратка статия озаглавена: Българите продължават да се надяват, че левът ще се обезцени. В резюме, статията предава информация за изкуствено насърчено увеличаване на тегленето на кредити в България в последното тримесечие на 2007. А вестник КЛАСА писа точно обраното: Спад на ипотечните заеми през декември

От къде идва глада за кредити? От глада на народа, разбира се. Когато народа е сит, защо му е кредит?

А защо народът е гладен? Защото икономиката ни има почти нулев растеж по международните стандарти.

А защо е така? Защото когато икономиката не произвежда нищо, тя не расте. Правилният въпрос е кому е изгодно икономиката да не произвежда нищо (освен само за него). Отговорът на този въпрос посочва кой държи народа гладен. А, гладен народ кредит сънува.

И както статията правилно отбелязва, народните тарикати си мислят така : „Тази година тегля 100,000 лева, догодина лева ще падне, а след две години ще връщам много по-малко от колкото съм взел на кредит” – да речем 88,000 вместо 100,000 при ръст на инфлацията около 12%.

Tози урок беше нагледно предаден с раздаването на кредити (на определени хора) през началото на прехода и изгърмя като български бушон (какъвто си беше) през 1997, когато световните пазари взеха да се замислят какво става на изток от Прага. По него време се изпраха доста „народни пари”, угоиха се доста гуши (че и наследниците им), зароди се върхушката и започна олигофренската оргия с България, организирана от олигархичните останки на остаряващите и омаломощаващи олигарси на опресията. Много от тях вече преминаха. Кой в чужбина, кой в отвъдното – за момента без съд. Да видим на другия свят.

Но на този свят парите преминаха от където трябва към когото трябва, поизпраха се през една две валути за да не личи по тях кръвта и потта на народа. Даже смениха картинките на народния труд по тях (гроздоберката от двулевката, златни пясъци от петолевката, химическия завод на десетолевката, ТЕЦ Марица изток на двайсетолевката и виновника на по-едрите пари) за да не се помни от къде са дошли. Пито – платено.

След това вече „на чисто” се реинвестираха където може (и където не може) и се прибраха на скътано. Нали синът трябва да учи в Америка за да стане бизнесмен (като тати), дъщерята да е моден модел и да ходи на почивка на Хавай, а жената да кара новото М6 (че и на любовницата едно за да не се сърди)? Шурея трябва да отваря магазин, къщата на село трябва да се построи отново, офиса да се разшири, S-класата да се сменя, луксоз и туй нататък. Всичко с пари става. Черни пари за бели дни.

Защо тънката тактика от 1997 няма да проработи този път (без да се задълбочавам в кредити, главници и погасяне на кредити)?

1. Международен валутен борд съставен от световни банки ръководени от дългогодишни и дълбоководни финансови акули, няма никога да позволи парите кредитирани на България за прехода да се изперат по каквито и да е схеми. За тях е повече от ясна родната ни българската икономика, представена на новата ни (също родна и българска) борса от няма и половин милиард (в левове). И а сме гъкнали, а са ни бастисала барабар с борсата.

2. (Второ) Самите принципи на капитализма не позволяват играта от 1997, защото там важи закона: Каквото повикало, такова се обадило. Или както би казал Паисий: „Абе льльо наш роден и селски балкански, ами нали като се усетят господата Йоан, Йохан, Джон, Жан и др., че бай Иван от Горниванско живее на кредит в България заедно с няколко десетки други гратис-кредитори, нали ще ударят санкции чрез борда. Нали след това за да избие правителството ще повиши данъците. А кой ще ги плаща? Кой друг освен бай Иван?

3. Евро, евро, евро. Еврото вода не става. Нали ако нашия лев се обезцени, някой ще трябва да налее в него за да покрие загубите когато еврото започне да го заменя през 2010. Или си мислите че Европа е толкоз проста да ни смени евро за левче точно, когато левчето 5 пари не струва?

Номера от 1997ма дето долара ще стане 3,000 български златни лева никоя международна банка няма да го позволи. И докато бай Иван живее на кредит, някой ще плати масрафа? Кой? Дали няма да е бай Иван.

Няма да е. Но ще е синът му, който от няколко години живее в Младост 10 и чийто наем за гарсониерата е нараснал минимум три пъти. Ще плаща внучка му, която от няма и къде прекъсна международен туризъм в Софийския, замина за Италия да става модел и в момента проституира по калните улуци на Неапол за да може да преживява. Ще плаща снаха му, която чисти къщи в Лисабон и от 6 години не е виждала мъжа си, който след като му биха черен печат в Мюнхен, замина нелегално за Торонто, където боядисва къщи. Ще плаща и дъщеря му, секретарка обслужваща шефа в регионалния отдел на новата търговска къща на 2СиВ, и другата му дъщеря, която работи на две смени в магазина на шурея за да се издържа като студентка в Свободния.

Всички те, и милиони други българи, ще плащат кредита на бай Иван и такива като него. Но бай Иван няма да плаща, когато лева се обезцени. Нейсе, есе по икономика.

Симеон Личев манипулирал борсата

Комисията за финансов надзор (КФН) състави акт за манипулация и търговия с вътрешна информация на Симеон Личев, който е син на изпълнителния директор на инвестиционен посредник “Елана трейдинг” - Георги Личев

Симеон Личев попада в кръга на лицата с достъп до вътрешна информация относно подготвяния смесен закрит аукцион за продажба на акции на “Електроника” с посредник “Елана Трейдинг”. Преди тази информация да стане публично известна той е извършил поредица от сделки с акции на дружеството, с което е  създал невярна/подвеждаща представа относно търсенето, предлагането и цената на финансовите инструменти, съобщават от КФН.

Аукционът за продажба на 120 637 акции на “Електроника” (ELKA) беше проведен на 8 октомври миналата година. Тогава бяха продадени всички акции, които представляват 36% от капитала на дружеството. Постигнатата цена тогава беше 23.46 млн. лв.

На членове на Съвета на директорите на “Електроника Комерс 97″ АД и на Електроникакомплект” (двете компании общо притежаваха мажоритарен дял в компанията от 50.49% преди аукциона, а в последствие се разделиха с него) също са издадени 10 наказателни постановления за търговия с вътрешна информация. С всяко наказателно постановление е наложена глоба от 20 000 лв. Въпросните лица са водили преговорите за организиране и провеждане на смесения закрит аукцион за продажба на акции на “Електроника” АД. Те са се възползвали от тази вътрешна информация, като са придобили акции на “Електроника” АД, които впоследствие са продали на аукциона на значително по-високи цени.

Надзорът наказа и Константинос Контохристопулис, който е член на Съвета на директорите на доскорошния собственик на “София мел” (MELKO) -  “Лулис мел- България”.  На него е издадено наказателно постановление също за търговия с вътрешна информация, като наложената е глоба в размер 20 000 лв.

Като член на СД на “Лулис мел- България” ЕАД Константинос Контохристопулис  е участвал в преговорите относно търгово предложение за придобиването на акции от капитала на “София мел” АД.  Той се е възползвал от информацията, придобита поради служебното му положение и е извършил поредица от сделки с акции на “София мел” АД - купил е акции на дружеството, които след това е продал на по-висока цена (равна на цената на акция на търговото предложение). По този начин е извлякъл финансова облага за себе си, посочват от КФН. Наказаните лица могат да обжалват наложените актове от надзора.

Hitman сниман в затворена и руска София

Почти целият филм по култовата игра Hitman е сниман в София. Останах изненадан въпреки, че бях в България точно когато бяха затворили центъра на София заради снимките. Някой някъде в София направи доста пaри него ден за да затвори централните улици, докато много малки компании изгубиха пари заради попадналите в безкрайните задръствания техни служители. И гадно някак си, че уж филма сниман в Шератон, а пък целия свят мисли че тази сграда е в Русия. За българската светиня храм-паметник национална гордост “Св. Александър Невски” да не говорим. Все едно да ида на Times Square и да снимам филм за нашето село (понеже аз съм от село, което и си личи, и не съм голям играч от София, както тия дето ги четете по Expert.bg и други експертни инвестиционни страници). Но ако бях селският кмет на София, щях поне да задължа продуцентите да промени сценария за да е ясно, че София е в България, а не в Русия да речем. Ако не заради лични политически съображения, то поне за да не ме обвини някой че приобщавам България към Съветите. И тъй като съм от село, не може да не попитам: Точно кой, точно колко пари прие за да разреши затварянето на центъра на София за филма? Кой позволи и за колко пари точно позволи София да се представя като Руска губерния? И кой в случая направи истинския финансов hit за себе си, без да го е еня за гордостта на един цял град, пък и за националната гордост на една цяла България?

Фалитите на комунизма

20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е продал тайно Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси социалистическата държава от фалит. През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г., пише днес вестникът в анонс за предстоящата поредица.

За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г. Това престъпление разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. Дело № 4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.

През 1990 г. Андрей Луканов и другите политически наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата. Тогавашният премиер Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха.

Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, засекретената фирма за търговия с оръжие “Кинтекс”, секретни партийни и правителствени решения.

България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки. Социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв.

Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.

Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП- Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.

За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4. През октомври 1987 г. Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов, в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити. Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара.

Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради тоталната криза в икономиката от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв. Управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса). От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани.

Секретните документи разсейват митовете за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години. По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков.

Парите ни в банките - лесна плячка за хакери

Валерия Стойкова

Всеки втори българин вече има банкова сметка. Така парите ни са защитени от джебчии, но не и от хакери, които стават все по-изобретателни. Оказа се, че докато американците обират банки с пищов и маска като от времето на Дивия запад, европейските бандити си седят вкъщи пред компютъра и забогатяват за минути. Румънците са сред най-добрите хакери, твърдят полицаи.

Милиардите левове, които сме оставили в банките по сметки, са лесна плячка за хакери и измамници. Те могат да бъдат изтеглени, без да разберете, както с подправена лична карта или фалшиви пълномощни, така и по най-модерни способи, използвани от компютърните гении. Личните документи се фалшифицират лесно и при малко по-добра техника и физическа прилика само много внимателният чиновник на гишето ще забележи измамата. Хакерите пък застрашават целия свят и няма никаква гаранция, че в забутана България сме встрани от техния интерес. Последното им изобретение се нарича “Троянски кон” и използва вирус, който е неуловим за сегашните антивирусни програми. Той бе приложен на бизнесмена от Враца, на когото източиха близо 50 000 лева от сметки в “УниКредит Булбанк”. Веско Каменов олекнал с въпросната сума само за два часа и половина чрез онлайн нареждане и четири превода. Разследването показало, че хакер чак от Лондон е успял да пробие защитите на банката и чрез няколко прехвърляния да заличи следите и да свие парите.

Банките не са длъжни да ви върнат и лев, ако измамник изпразни сметките ви. Това става ясно след внимателен преглед на родното законодателство по въпроса. Кредитните институции не са отговорни за кражби от сметки. Това поясни за “Стандарт” адвокат Янчо Трончев, специализиран в банкови дела. Единственият начин клиентът да си получи парите обратно бързо и без неприятности, е ако подобна клауза съществува в договора му с обслужващия трезор. Договори с такива клаузи обаче на практика няма, защото законът не го нарежда. Например в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи защитени са само личните данни. Според юридическата практика банките са отговорни за източване само ако то е станало, след като титулярът на сметката е алармирал за това. За всички суми, източени преди сигнала, трезорът не носи отговорност. Парите могат да бъдат върнати само чрез съда, и то ако се докаже, че чиновник от институцията е свързан с престъплението или поне е знаел за него. Което на практика също е много трудно да се случи.

Един от най-сигурните начини за контрол над сметките е да научавате веднага за всяко движение по сметките ви чрез SMS. На цената на едно съобщение ще получавате на момента информация за всяко наредено плащане от вашата сметка. Ако не сте го направили вие, може на минутата да се обадите в банката и да алармирате, че точат пари от картата ви. Така шансовете да хванат крадеца е много по-голям.

Друг начин е да искате т. нар. миниинформация за транзакциите по сметките. Банката е длъжна при поискване да ви предостави списък с последните 10 плащания, в който са обозначени подробно часът, датата и мястото, от което са теглени парите. Ако има несъответствия, веднага могат да бъдат засечени. Ако такива извлечения се правят на всеки 10 дни например, вероятността да си върнете парите е доста голяма.

Престъпността пере големите пари в чужбина

На международен семинар, посветен на борбата с прането на пари, главният прокурор Борис Велчев заяви, че големите пари на българската организирана престъпност не се перат през българската банкова система, съобщиха от inforadio.net.
По думите му, именно заради това делата в България за пране на пари са за малки суми.

“България има изпратени съдебни поръчки за пране на пари в страни от ЕС и извън него”, допълни главният прокурор.

Семинарът е по инициатива на Евроджъст, организация, създадена преди 5 години с решение на Съвета на ЕС. Основната й цел е да подпомага контактите между прокурори и разследващи в страните от Съюза по дела, свързани с международната организирана престъпност.

Евроджъст е поела 16 случая на забавяне на съдебни поръчки за пране на пари, няколко от които български. България не е изпълнила засега няколко френски заповеди за арест и за трафик на хора, защото българските съдии искат допълнителни гаранции за лицата, които ще бъдат предадени, каза Велчев.

Инфлацията в Централна и Източна Европа продължава да расте

Инфлацията в страните от Централна и Източна Европа, включително в България и Румъния, се е увеличила през септември според проучване на ДПА. Само инфлацията в България е скочила от 12% през август на 13,9% през септември, предаде БТА.

В Румъния повишението е по-малко - от 5 на сто през август на 5,5% през септември. Инфлацията в Чехия за септември е 2,8 на сто, а в Литва – 7,1%, което е най-високото ниво от 10 години насам. Това може да доведе до масово увеличаване на лихвите в страните от Централна Европа и да засили съмненията за възможността за скорошното въвеждане на еврото.

Продават WallStreet.com

Домейнът WallStreet.com ще бъде продаден на търг на 12 октомври 2007 съобщи Bloomberg Цената по прогноза е някъде между $4 и $5 млн., коментира Монте Кан изпълнителен директор на сайта Moniker.com - организатор на аукциона в Холивуд, Флорида. Очакванията на публиката обаче са за сума дори над космическите $9.5 млн. - платени за домейна Porn.com по-рано тази година. Ако наистина цената на бизнес-домейна се покачи толкова високо, това може да означава, че виртуалното място на Wall Street ще излезе по-скъпо от реално на борсата, което се оценява на около $7 млн. (изчисленията са направени на база последната цена на акциите на NYSE Euronext).

„Домейните представляват виртуална недвижима собственост”, коментира шефът на брокерска къща за интернет домейни Sedo.com. „Ако искаш да си купиш апартамент на Пето авеню, цената също ще е безбожно висока”, прави сравнение брокерът. Стойността на уеб-адресите са се покачили с 20% само през тази година, което се явява по-добра инвестиция от широкия борсов индекс S&P’s 500, който е направил ръст от едва 9.6% за същия период. Повече от 750 млн. души през август на възраст 15 и повече години, са използвали търсачки в интернет, за да направят общо 61 млрд. проверки на думи и фрази. Това означава, че всеки отделен потребител е направил по 81 заявки за 30 дни. Разходите за реклама в интернет само на територията на САЩ са нараснали с 29% на годишна база до $21.7 млрд., като очакванията са тази цифра да се удвои до 2011 г.

Други домайни са продадени както следва:
business.com -  $7.5 милиона
asseenontv.com - $5 милиона
altavista.com - $3.3 милиона
loans.com — $3 милиона
autos.com - $2.2 милиона
wallstreet.com - $1.03 милиона
forsalebyowner.com - $835,000
drugs.com - $825,000
cinema.com - $700,000
art.com - $450,000
engineering.org - $199,000
fruits.com - $160,000
perfect.com - $94,000

Трафикът на хора - източник на мръсни пари и доходен бизнес

Лидия Велинова

Криминалния преход към демократични процеси в България, превърнал се в уродлив неокапитализъм е израз на откровен цинизъм. Липсата на държавност и слаба координация между отделните вътрешни ведомства, доведе до трафика на хора. Този вид трафик редом с наркоразпределението е проникнал в структурите на обществото.

Международния трафик на жива плът работи по октоподна схема, която омотава в мрежите невинни жертви . Момичета на по 15-18 години и млади жени биват подлагани на сексуално-психологическа експлоатация - категорично го твърдят служители от МВР, МВНР, МТПС и МОН. Всички тези държавни институции оказват помощ и съдействие на пострадали и попаднали в клопките на веригата наречена трафик на хора.

Изнасянето на хора през граница с цел търговия, е злоупотреба с личността на индивида. То се оказа основен източник на мръсно придобити пари и печеливш бизнес. Търговията е приоритет на организирани криминални групи, които се ръководят от лица с полицейски досиета, с висящи дела и присъди.

Факт е, че този вид криминално явление е най–негативната форма на миграция, реализирана от хора усвоили механизмите във въвличане и трафик.

Продаването и препродаването на жени и момичета има глобален обхват, свързан с придвижването на “екскурзианти” през граница или в пределите на едно държава с цел използуване и пренебрежение на човешки права. Емигрантите, попаднали в такива кризисни ситуации, стават жертви на икономическо изнудване и незачитане на авторитета.

Досега разкритите канали на трафик за хора показват, че трафикантите намират момичета с вече уговорени тарифи за “доставакта” им, по предварително набелязани преди това места. Тяхното истинско намерение е да ги пласират на чужди работодатели и да получат съответното заплащане за “услугата”. Основното и водещото в упражнявания от наркотрафикантите бизнес, т.нар. „трафик на хора” е тарифата за бройка. Грубо звучи, но не и за тези, които печелят от тази незаконна дейност.

„Плячките” се търсят в кафенета, барове, клубове и дискотеки. Най-лесно податливи и манипулируеми са непълнолетни, които имат проблем в семейството и училището. Те лесно биват предразположени към разговори, предлагайки им помощ, пари и начин да избягат временно от затрудненията и проблемите. Веднъж научили се да хващат жертвите с ласкави думи за светло бъдеще в чужбина и големи пари, трафикантите успешно намират нови жертви и потърпевши.

Доверчивостта и безрезервното откриване на проблемите на бъдещите жертви, пречат да видят действителността, която ги застрашава. С готовност се предлага безпроблемно пътуване по всички краища на света, дори има стопроцентова гаранция за устройване на работа. По-този начин лесно и бързо момичетата сами попадат в лапите на трафик-схемите, в които те са главно действащи лица. Мошениците без свян прибягват към фалшиви покани за гостуване в чужбина, фактивни обещания, нямащи нищо общо с истината.

При очевидната действителност, с която скоро се срещат жертвите, момичетата не знаят какво да направят и без възражения вършат нещата, които се искат от тях. Примерите са десетки.

“….Наричахме я Кошутата, защото имаше големи очи и играеше грациозно гимнастика. Всички я обичахме, щеше да учи хореография в София. Не зная защо майка й ми каза преди време, че заминава за Италия да танцува в някакъв клуб. От тогава до днес от нея вест няма…”

Жените попаднали в трафик, след като биват наети на работа в чужбина от не лицензирани посреднически фирми и агенции със сключени договори, и попадат в пълна нелегалност. Документите, с които са започнали работа, по-късно се оказват фалшиви, на хората уредили “фалшивата” работа взимат процент от жертвата. За трафикантите хората са вид стока, която носи много пари, крие малки рискове и лесно се котира на пазара.

Атмосферата на сигурност, внушена от трафикантите се пропуква още по време на пътуването – момичетата се оказват с фалшиви лични документи. Те се легитимират с чужди имена и са принудени незаконно да преминат границата. Документите на жертвите се взимат веднага след напускане на България, или при пристигането в чуждата страна. Всичко това поражда предпоставки за незащитеност и уязвимост. Разбирайки, че са нарушили чуждите закони, по неволя жените разчитат на трафикантите. Те сменят поведението си с психически заплахи и физическо насилие.

“След като пристигнах, веднага ми беше заявено, че няма да бъда барманка, налагало се временно да изляза на улицата…”

Трафикантите не позволяват жертвите да излизат и да се движат свободно, принуждават ги да взимат наркотици и опиати. Подложени са на постоянно наблюдение и строг контрол. ” Беше кошмар. Стояхме заключени, наказваха ни и ни връзваха. Нямахме никаква светилна, само когато ни местеха от едно място на друго, виждахме дали е вечер или ден…”

Веднъж ”купени” от собствениците, момичета застават на магистралата, за да могат да изплатят сумата, за която са били продадени. След издължаването на откупа те продължават същата работа, срещу минимален процент за тях. Момичетата са длъжни да изпълняват нарежданията на сутенъорите , в противен случай ги очаква психическия тормоз.

Трафикантите са не само българи, те са същите чужденци, които са купили “стоката”. Хората вписващи се в графата трафикант умеят да убеждават. Често това са близки на жертвите, подържали преди това по-особени отношения. Трафикантите са добри познавачи на чуждия трудов пазар, имат бизнес партнъори и приятели зад граница.

България е член на ЕС, това не пречи трафика на хора да се развива и да продължават да попадат в октопода на трафика момичета и жени, изпаднали в немилост или обременени от проблеми.